ден 2

Уличките бяха пълни с магазинчета за сувенири. Медни прибори, чаши и кафеничета, правени от майсторите, които приветливо ни привикваха да влезем и разгледаме и вътре. Различни сувенири свързани с войната – химикалки от куршуми, куршуми като накити, кои от кои по-големи. Шалове, плетени килимчета, много лампички и фенери. Магазинчета, в които ръчно майсторят обувки, домашни пантофи и чанти от естествена кожа. Тук майсторлъка не отстъпва на нашия във В. Търново, „Етъра“ или Трявна, като изключим символите, станали туристическа атракция, от войната. Но дано до нас не стига и това изкуство. Минахме през една от няколкото големи джамии там в тази част, както и през католическата катедрала със следи от престрелките и място с боядисани петна от кръв, където са убивани хора. Не пропуснахме да посетим и православната църква, която беше по-запазена или поне се бяха погрижили да заличат подобни следи, ако е имало. Повъртяхме се неколкократно из старата част, преминахме дори към новата. Успях да намеря магазин за тютюн, взех си един пакет и единодушно решихме, че като за първо посещение Сараево е сканирано и можем да продължим. Остана ми съжалението, че не видях планините наоколо. Снощи бе тъмно, днес забулени в облаци а все пак 1984 са се провеждали зимни олимпийски игри.

Поехме към следващата дестинация, която бях подготвил – моста на Мостар. С дъжда се разминавахме, като по чудо. Преваляванията направиха пейзажа уникален и повечето снимки от това място, станаха като картички, пътя е моторжииски. Иначе моста на Мостар изобилства от туристи, много туристи, а разстоянието и това, което може да се разгледа не е толкова голямо. Наподобяваше стила на старо Сараево, тесни улички, пълни с търговци от едната и от другата страна на моста. Естествено най-голямата атракция е моста. Който по своята архитектура наподобява на моста на Колю Фичето в Дряново, но доста по-голям и висок. Интересно съоръжение издържало на стъпките и времето от преди почти пет века. След кратката разходка хапване и дъжд, решихме да седнем и изпием по кафе на маса по уличките на градчето. Бяхме като на дефиле. Хапвахме баклави и гледахме неспиращия поток от хора. Леността ни беше обхванало и трудно се надигнахме, защото отдавна беше минало времето за тръгване към следващата дестинация. Трябваше да минем граница, да стигнем в Черна гора, че и да намерим място за настаняване (носим палатка!), а си беше ранния следобед.

<< ден 1 ден 3 >>