Това беше градът, който най-много ми хареса. Доста хубава централна част, сгради, кафенета, магазини. Много млади хора, цвят и колорит. Движението по албански. Всички се бутата в най-лявата лента и всеки момент могат да спрат там, без предизвестие или сигнал, за да слезе някой.
Добро утро и Честит 9-ти Септември. Тук в Албания е ден като всички останали. То всъщност вече не се води празник и у нас.
Закускааааааа, бааавна и кафееее в хотела. В цената имаше и закуска. Хотелът беше пълен със застарели албанци, някаква група явно. Времето мрачно, не става за плаж. И се впускаме в разходки. NEXT Stop Shkoder (гр. Шкодер).
Та първото, което бях набелязал да видим е Шкодренското езеро, най-голямото на полуострова. Езеро което е граница с Черна гора, е и под морското равнище 4,5 – 10,0 м в зависимост от сезона.
Трудно се оказа стигането до него. Не са привърженици на водните гледки. Та след стабилно друсане из Шкодренските сокаци, по една тучна ливада стигнахме до тръстиката. Животни пасат, птички пеят, жива душа няма. Снимки, пози, поглед към Черна гора и към града.
Без GPS щяхме да се лутаме дълго. Скоро паркираме и стържем ботуши из града. И тук смесица от религии и култури. Купихме по някои сувенири, макет на бункер и стикер задължително.
Не ни пуснаха в джамията, но се поснимахме. Следва кафе и се запътихме към близката крепост над града.
Докато пиехме кафето една жена ни очарова с начина по който пресече внушително кръгово кръстовище, без да ѝ дреме, точно по средата и за демонстрира висши умения дори говореше показно по мобилния си. Близко намиращия се катаджия само леееко подсвиркваше със свирката си докато издиша загледан в поклащането на зад-ка.
Като всяка крепост тя е на най-стръмното място, но с чудесно разположение за целите, за които е направена. Там на нея пред нас се разкри чудесна гледка към града, езерото, реките Дрин и Бояна. Насладете се и вие.
Комплексът е доста голям, дебели стени, много камък. За посещението се плаща вход от 200леки.
Поснимахме, помотахме се, после на мотора и се върнахме в „Златни пясъци“. Хапнахме добре в едно капанче до плажа. И сега да споделя за местната кухня и още нещо. В заведенията, където се хранихме не се впечатлих от нищо в интериора. Не говоря за лукс, а за нещо идейно, арт, акцент. Менютата са кратки, но ще намерите основното. Видно албанците не са богати и претенциозни и това определя предлагането. Горещо препоръчвам морската храна. Всеки ден ядяхме нещо морско, не екзотично, но вкусно и най-важното прясно. Четейки менюто се чудехме дали ще има това или онова, не че имаше екзотика, но винаги ни изненадваха и бяха страхотно бързи. Вкусът и начина на приготвяне е близък до нашия, порциите добри, цените ниски. За 15-30 лв. може да се яде и пийне приятно от двама човека. Трудно е да се различи кафене от гостилница или ресторант. Но може да се хапне вкусно, евтино и сравнително чисто. Нещо не характерно за целите Балкани, но тук носейки сметката ти връщат всичко до лека, не се оглеждат за бакшиш. Местните май хапваха повече вкъщи или най-много пиеха кафе в заведенията.
Дори и в магазините имаше липса на каквото и да е разнообразие в сравнение с тези у нас, Гърция, да не говорим за Турция. Все пак докато в зарзаватчийницата най-разпространеното беше зеле, моркови, праскови и грозде, то в шекерджийницата имаше избор. Разбира се имаше и тест.
Времето все така мрачно и се впуснахме в разходка по плажа. Нямаше какво да правим в хотела с пиян вече втори ден рецепционист.
Плажът страхотен, естествен пясък, широк поне 100 м и дълъг 4-5 км. Но учудващо за мен няма, НЯМА хора и не е проблем времето, явно сезона е свършил. Аз умишлено избегнах август заради навалицата, но се чудя дали изобщо има навалица. Съдейки по събраните чадъри, шезлонги и други плажни фасилити, то мястото е посещавано. Но защо е толкова кратък сезона - водата е все още топла. Не знам.
Вечерта падна а ние нападнахме същото обедно капанче. На обед там оставихме група от 7-8 моториста, на вечеря бяха още там. Хапнахме и пихме и с мисълта за утрешния тежък ден, по леглата.
За деня 45-50 км.