Creece&Crete'13
о.КРИТ '13
04.09.2013÷14.09.2013
Два мотора YAMAHA FJR1300 и BMW R1200GSAdv.
Звучи примамливо, някак екзотично, чуждо, топло, средиземноморско, далечно и все пак достатъчно близко и подходящо за средата на Септември, нали?
Доста история има на този остров, преплетена с легенди, артефакти, руини и разбира се преекспонирана от съвременния грък с цел $$$. Основните персонажи на древногръцката митология са свързани с Крит. Като се мине през минотавъра и се стигне до Зевс. Основните ни акценти бяха историята на древна Спарта и митовете. Все пак е най-големия остров в Гърция и заслужава внимание.
Имаше тръпка в организацията. Два екипа, трима души, повече неизвестни за мен. Тръгвах спокоен, мислех, че познавам хората и не се съмнявах в доброто прекарване. Неизвестно беше положението с ферибота за връщане, температурите по това време на годината и куп други неща. Но именно тази неизвестност е като увеличителна лупа за очакваното приключение.
По традиция първоначалния ми план беше вече прилично отлежал. След няколко срещи и доста разговори между екипите, имахме предварителна представа какво вземаме, кога тръгваме, на къде тръгваме и за колко дни.
Няма да ви представям предварително участниците, ще ги опознаете в течение на самия разказ.
Ден 1-04.09.
За мен пътуването започна предния ден, тъй като отидох на работа с мотора, екипа и целия багаж. Разбира се предвидливо си бях оставил леки дрехи в офиса за да се преоблека, а при нужда щях да ги ползвам и на връщане ако директно от път ида на работа. Та в 17:15ч. екипиран потеглих за София, където щях да пренощувам при спътниците. Пътя мина като песен, вечерта мина на ракия, последни приготовления и пътни карти.
Утрото дойде, кафе, обличане и газ към КПП Кулата. Пътя, ту лош, ту натоварен за повечето е ясен, но аз не го пътувам често. Пълним резервоарите, минаваме границата без спомен и късния преди обед вече мачкаме километри по магистралата към Атина.
Става топло, и пътя дотегва, спираме, почиваме и пак.
Спираме на първото белязано место. Битката при прохода Термопили. Битката при Термопилите е важно събитие в историята на древна Гърция, описващо военен конфликт между гърци и перси, което обаче не е отразено обстойно от съвременници, а разчитаме на разказите на Херодот. Битката завършва в полза на Персите. Предполагам, че повечето от вас са гледали филма 300 (моите спътници не бяха :) )
Статуята на Леонид.
По-голямата част от магистралата остана под гумите ни. Все пак умората си казва своето. Само честите и досадни спирания за плащане на пътната такса от по €0,80 до €1,50 ни разнообразяваха и помагаха да не заспим.
Влизаме в Атина, огромен, мръсен мегаполис. И тримата не сме тук за 1-ви път така, че няма стрес. Кратка обиколко да намерим газ за котлончето и други дреболии и директно към Пиреа, пристанището на Атина. Комбинацията от GPS и спътниците ми ни откарва директно до дока с нашето фери. Те, спътниците ми, имат умението да се ориентират като 70-годиши щъркели.
Грабваме по билет, и през железния „език”, право в търбуха на „звяра”, малко над машините и в „трюмовете, пълни с лепкав мрак”. Краткоооо, потно, задушно, неудобно паркиране и превързване на моторите и с няколко бохчи атакувахме етажите в преследване на идеалното място за спане. Аз го намерих на пода в кино залата а спътниците в РСВ-то. Хапка, пиика, карти и нови планове.
Представям ви Надето и Кольо...
Приблизително 840км за 12 часа, разхода при мен малко над 5,5л/100км.
Освен чуждестранния турист който се облекчи по малка нужда демонстративно на закритата палуба и паниката на екипажа, няма с какво да запомня първото си пътуване с кораб.
Ден 2-05.09
Събуждането... със свирка, корабната свирка, която кара еритроцитите и левкоцитите в кръвта ти да заврът преди да си отворил очи. Бавно и меланхолично се изнесох последен от кораба. Утрото било настъпило преди час според колегите. На светло се ядосах още повече на петната от грес с който се сдобих от ремаркето на един тир...
Изгрева пристанището на Хераклион, един от най-големите градове на о. Крит. Построен като пристанище на бившия център на Минойската цивилизация, Кносос.
Не се оплаквам от спането, но усещах някаква умора. Полутахме се, кафе, проверка на шанса ни за завръщане защото имаше много неизвестни. От агенцията не ни ориентираха много, но вече беше късно за вайкане, но пък е време да се потопим в дълбоката история и нашита с митология. И... директно към Археологическия Музей.
Кольо, който остана при моторите а с Надето, която е силен фен на културния туризъм и ловът на забележителности се втурнахме на откриваме откритото.
Нямат чет изложените предмети, мозайки, бижута, оръжия и сечива. Определно има какво да се види, а на по запалените им препоръчвам да си вземат храна и вода за цял ден.
Разбира се предметите са събрани от различни разкопки по целия остров тук. За някои от местата ще стане въпрос по-нататък.
Най-най-известния предмеt е може би Диска на Фестос ( Phaistos Disk, Phaestos Disc). Представлява диск с около 15см. диаметър, 4х.год. и спирални символи от двете страни. Популярността му идва именно от неразгаданото съдържание, правейки го една от най-известните мистерии в археологията. А може просто някое фестоско дете да е драскало в час по трудово.
Малкия размер, едва около 25см. при гърдите, на доспехите ме обърква. Носил ги е някой недохранен, дребен с глисти критянин или тези зверове са хвърляли в бой невръстни деца.
Делви с всякакъв размер, но големите са внушителни.
Напускаме родния град на Зорба Гърка с ясното съзнание, че не сме видели всичко. Отправяме се към Двореца на цар Минос (Palace of Minos). Намира се само на няколко километра от Хераклион посока вътрешността.
Кносос (Knossos, Knossus, or Cnossus) е може би най-известното място за посещение. Тълпите от туристи и безкрайната опашка на входа разколебават ентусиазма на Кольо и той остава при моторите.
Обаче нас не въпреки, че вече взе да става горещо. Влизаме в комплекс от много срутени каменни сгради. Личи си отминалия блясък и иновативност на тогавашните строители.
През ХХ век един англичанин купува парцела от турците, защото подозира, че под земята се крие нещо. Оказва се прав, достроява стените по негово усмотрение и ето ти атракцион. Това с което се свързват тези руини е легендата за Минотавъра (Minotaur) полу човек полу бик, лабиринта в който е живял и митичният герои Тезеас (Theseus).
Небезизвестните червени колони.Силно посещавано място, емблематично за острова. Не му отделяме повече от час.
С ‘бонус’ една SD-карта и с две шепи сувенири присядаме при Кольо до моторите на фреш и кафе, божествени са. Това беше и цената за паркинга на находчивия критянин, който в маслиновата си градина беше оформил паркинг и заведение.
Е, време е да покараме и смелим видяното, ботуши, якета, ръкавици и газираме. Смело се хвърляме в завоите, но на няколко пъти и двамата установяваме, че асфалта е като омлет. Мазен и хлъзгав. Все се отървавахме с уплаха.
Редуваха се маслинови градини, разни градини, маслинови градини, маслини, китни селца. Природата беше на ръба на съществуването след явно сухото лято. Сушата беше с преобладаващо жълто-кафяв отенък. Карахме така на пръв поглед безцелно.
Решихме да хапнем сред природата (в маслинова горичка). Не се маяхме много. Вече факт. Трапезата на наши височества.Разбира се, че след чаша вино взехме да се оглеждаме за полягане, дюшеци и как иначе като се натъпкахме като кърлежи на манастирски котарак.
Но Колумб надделя над стомасите ни и поехме към следващата пърпъс. Пещерата на Зевс. Пътя разбира се екзотичен. Редуваха се гледки на безкрайна шир, остри върхове с надничащо тюркоазено море между хълмовете сливащо се с пухкавите облачета на хоризонта. Мехлем за моториста. На Кольо, тези тесни спънати завой не му бяха по вкуса, избор няма, няма магистрала или прав път.
След като се установяваме на паркинга, поразсъблечени поемаме... разбира се да се катерим. Местните са изработили стройна схема за превоз на туристи с мулета, но моторист на магаре НЕ СЕ КАЧВА. Кольо се отказа на няколко пъти, но факта, че ще отида сам с жена му в пещера го накара да преодолее умората, липсата на кислород, лееща се лепкава пот и превзе хълма. Все пак наклона по които се влачим е почти 450, на най-високата планина на Крит, Псилоритис с внушителните над 2450м.
Доста потни започваме да се спускаме по тясна стълба в черна дупка без дъно. Пещерата, в която бил крит Зевс. Майка му Рея нарочно го крила там от баща му Кронос, който освен това й бил брат (от край време не подбират тия!). Майката на Кронос Гея (еб@ти името) вече го била предупредила, че ще умре от ръката на собствения си син (с такива родители е закономерност), затова той ядял челядта си в момента на раждането (кой ли се учудва след горните подробности). Зевс обаче бил пропуснат! Останалото е в митологията.
Не мисля, че има нужда да се добавя цветното осветление за да се види изяществото оформено от мощта на земя и вода.
Излизаме охладени и поемаме към най-известната външна тоалетна на Крит. Плажа с естествено растящи палми. Плажът Вай. Палмите са пренесени в стомасите на пиратите, които облекчавали естествените си нужди по плажа. Деня преваляше. Острова става все пуст в тази си част а пътищата макар и означени като главни, доста тесни и неравни. Стигнахме до града и след 15км., част от които покрай палмова горичка, и до плажа.
Ахххх каква грешка се оказа събуването на моите ботуши. След обстойно къпане и пране на якето и чантата ми от греста с която се сдобих от тир на ферибота, се настаняваме на масата с чашки. Разбор на изминатите над 180км, наздравици и по леглата.
Ден 3-06.09
Нов изгрев, нов ден. Днес плануваме да пресечем половината остров. Имаме малко планирани спирки, но се пътува бавно.
Изморени от предния ден и днешното препускане между забележителности не можахме да се възхитим от това което намерихме там. Безлюдно. Заключените тоалетни и бани с жетони са причина да се суетим и чудим дали да търсим квартира. Надето най-много съжаляваше, че няма макар и малки условия да преспим там.
Назад, намиране на стая (мисля за €35 – тройката), пазар и в банята. Имаше и бонус за пазаруващите, €20 намерени на пътя.
Въпреки това първата ни работа за деня след кафе с вафли и да се покъпем на плажа. И ... сторено. Почти никакви следи от туристи. А все още е толкова топло.
Напускаме най-източната точка на острова, зареждаме, минаваме да си вземем багажа и да се сбогуваме с домакините и техните куче, котка и агне които гледаха под терасата на стаята ни.
От останалите няколко часа нямам спомени. Карахме, спирахме за почивка и раздумка, разменяхме си моторите. Правих си selfie. Ядохме на една беседка. Има човек време да мисли, или тясната каска е виновна или промените в личния ми живот, но не ми е скучно...
Като се огледаш скали, море, ниска растителност, труден терен, тесни пътища сериозна липса на вода и въпреки това няма запустели жилища или села. Където има възможност се сее и обработва. Липсата на забързаност и туристи оставят чувството, че всичко е на пауза и дори слънцето е увиснало на лъчите си.
След няколко часа каране по позната схема и в задух, стигаме до другата археологическа забележителност на о. Крит, самия Фестос (Phaestos, Festos). Махаме каските и хващаме фотоапаратите.
Разположен на хълм над плодородна падина той е разкрит за съвременния свят през 1900г. Именно тук е намерен диска за който споменах. Има две версии за основоположник на града от бронзовата епоха. Едната е, че създаден от цар Минос заедно с гр. Кносос и Кидония, а другата от сина на Херкулес, Ропалус. Аз не съм човека дето ще ви ги разказвам подробно всичките исторически или митични истории. Факт е обаче, че на о. Крит е концентрирана много повече история от самата Гърция. А и самите островитяни са различни, макар и на пръв поглед да не се усеща. Самия остров е бил 400г. под венецианско владичество и 100г. под турско. Определено тези 400г. са оказали по-съществено въздействие за облика на градовете и тяхната архитектура от колкото 100г. османско иго. Аз не видях никъде минарета.
Та... няколко снимки от древен Фестос.
Нямаше много туристи което предразполагаше към слободия.Поразгледахме, порадвахме се на панорамата, на древните майстори, па се облякохме и на моторите. Забързахме се, къмпинг имаше да търсим, палатки, плаж…
Доста рядко населен район, опасявах се за къмпинга. Но напразно се тревожих. На брега на либийско море разпънахме, даже поплувахме и полежахме на едрия пясък.
Пазар, баня и с чаши в ръка анализ на деня. Изминати малко над 260км. Със среден разход по 5,3л/100 за мен. Ямахата имаше различно разбиране за разхода, но все пак нейната стихия не са пътищата стил свински чревца.
Ден 4-05.09
Добро утро. Май съм прекалил с узото снощи. Избора на място, селцето Матала не беше случаен, бивше пристанище на Фестотс, в непосредствена близост до къмпинга имаше изсечени в отвесната скала, надвиснала над морето, скални ниши. Доста от тях са повредени от хипита през 60-те които са спали в тях.
А „истината” за Матала е, че когато Зевс прелъстил принцеса Europa под формата на бял бик, той прекоси морето и я довел до плажа на Матала. Там той се превърнал в орел и я отнесъл на Gortys където правил секс с нея.Няколко снимки на тръгване.Имаше шанс днес да завали. Имахме само път, прекосявайки останалата половина на острова по диагонал. Пътя криволичеше по стръмния склон над морето провирайки се през селца и махали. На места беше толкова тясно между къщите, че преди да преминем буквално надничахме или свирвахме с клаксон. Времето чудесно, пътят мечта. Спряхме за да се подкрепим.
Тук пожарната безопасност е непозната дума щом над „бензиностанцията” има жилищна кооперация.Пътя влизаше в сушата, излизаше до морето. Контраста на цветовете между жълтеникаво кафявите хълмове и нюансите на синьо беше запомнящ, може би не неповторим, но прекрасен. Имаше участъци на макадн, които ни позабавиха и напрашиха, но все пак сме на път.„Първото” нещо на което попадаме е каньона …
Каньон, но няма и капчица вода, повече прилича на дълбока бръчка върху острова. Е, умишлено не пунктирам на няколко километровия участък в ремонт, който ни направи като мелничари.
Пътя тъкмо докосваше морето, влизаше на вътре, криволичеше между сухите склонове и тесните улички в селцата. Беше горещо, лепкаво а вятъра направо пърлеше.
Стигнахме до Сфакион (Hora Sfakion), края на пътя ни по южната страна на острова. Трагедията (силно казано) за Кольо дойде, от там, че не беше подготвен за характера на пътя който следваше. Мини копие на прохода Стелвио в Алпите. Разбираше липсата на растителност, сняг и велосипедисти еднозначно показваше къде сме, но завоите…
Спирах, снимах … (няма нужда да го пиша 17-19 пъти J ) Сбогувах се с Либийско море, дори и с Африканския бряг, който не се виждаше от маранята.
Изкачих се, сем. Паланкови вече бяха акостирали на върха на прохода и релаксираха на сянка обдухвани от хладния (25-26 С) ветрец. Кратък релакс и спускаме на север. Заваля, стана ужасно хлъзгаво. Наложи се да тръгвам на 2-ра в населените места. Но толкова на юг, дъжда бързо изсъхва, както и спомена за него.
Излязохме на „главния” път и се понесохме към Кисамос (Kissamos). Минахме и покрай Хания, гъсто заселен район, курорт. Не му отделихме никакво внимание, но и не ни привлече. Забележително е летището, което е на доста тесен полуостров. Абе искат се „топки” за да презимиш там. Движението беше вече натоварено. Много туристи, наемаха малки коли или джипки (сузуки самурай) и самостоятелно пътуваха и разглеждаха забележителностите.
Намерихме къмпинг, дори повече, с чудесни услови. Къмпинг Nipigia. Настанихме се след изминатите около 260км. И… бегом на риболов.
Вечерта завърши в малко крайбрежно ресторантче и узо J
Ден 5-08.09
Наденце…еее, къде са ми ключовете? J
Спах и дори ловувах добре (пречуках един плъх, който се оказа неподготвен явно свикнал само на оглушителни викове). Колкото и да се мъча да опиша подробно този ден, ще бъде с две думи, Много Мързел. Аз се търкалях цял ден покрай басейна, плуване, лежане и напитки. Но виж Надето и Колето, посетиха едно място което те описаха като „Райско Кътче” Техните снимки ще ви убедят в това:(липсват снимки)
През повечето време в главата ми беше като небето над мен, безоблачно, никакви мисли. Късния след обяд се върнаха моите приятели и ми създадоха тръпка с ферито за другия ден. Нямало, имало, пък нямало пътници, яко ме вкараха във филм. Не че беше лошо, ама съм тръгнал на пътешествие, не да стоя на едно място. И колкото и да разпитвах местни и агенции, никой, никой на целия остров не знаеше графика на ферибота ( да се чудиш и маеш). Свършвал сезона, няма туристи …. Толкова на юг, толкова къс сезон !?!?
Накрая си признаха, има към 17:00 от Кисамос до Монемвасия (Monemvasia). Щяхме да акостираме на Пелопонес в посред нощ. Ще сме на +140км от Каламата и по техните сокаци щеше да си е нощно приключение. Но моите хора имаха решение, което след знака равно отговора беше диво спане на плаж J, супер.
Нямам много спомен от деня до края, че и от другия до към 16:00. Със сигурност хапване, пийване, лежане и въпроса който искрено ме забавляваше вече 5-6 дни, та и до края.
Ден 6-09.09
Както казах, започвам с мозъчната дейност към 15:00 след обед, багаж, разплащане (по €4,50 за човек с палатка и €3,00 за мотор, това е след като Колето застреля мен и администраторката с талон за 10% отстъпка)…
И буквално в последната минута, потни, задъхани се качваме на ферито. Щеше да е голям фал ако го бяхме изпуснали.
Плащаме по €42, €21 за мотора и €21 за човек.
Пътуваме, поклащаме се, спираме тук там, изпращаме слънцето и посрещаме мрака… така до към полунощ когато ни изсипват на пристана. Монемвасия не бил лош град, но няма да имам възможност да го разглеждам.
Колето, който има малко ДНК на щъркел в кръвта си, с много малко отклонение намира мястото за спане в доста мрачната нощ. Докато мезим и разпускаме на челници прави до моторите, решаваме да разпънем само едната палатка. И хоп, всички в една бърлога. Не разбрах защо Колю не сложи Надето между нас, обещавах, че само ще спя, но…
Ден 7-10.09
Надето не издържа дълго на всеобщото газоотделяне и хуквайки да събира миди остави „истинските” гърци да се радват на общото легло.
В крайна сметка всички излязохме от палатката. Предполагам, че оставихме силен спомен на двата кемпера в близост след като бръмчахме посред нощ, подвиквахме а на сутринта двама мъже излизат ухилени от една палатка.Ние сме над тези неща, метро хора сме, по един душ на плажа (който беше много приятен) и хайде на път.
Ама много добри офф-роуд умения има Колето, да вкара и изкара този 1300сс туч с багажа в пясъка.
Целта – морска пещера. Пещерата Дирос (Caves of Diros 36°38'17.9"N 22°22'50.0"E) се намира на брега на очарователен залив. Не е необходимо да споменавам, че пътя до там и времето бяха очарователни.
То се оказа, че само аз не съм ходил в нея. Та, разходката в печерата става организирано с лодки. Обиколката трае около 30мин. за около 5000м плюс 10мин. пеша. Пише за нея, че е една от най-красивите в световен мащаб. Дали си струва €12 вход, преценете вие.
Отново сме на път.
На хълма над Каламата сме. Водят ме на гости, това малко ме притеснява защото не искам да притеснявам или досаждам на хората. Спираме разбира се на центъра, с пълни ботуши от стеклата се пот. Малко телефония и след миг, боботейки пристига с Вирагото си Ники, както каза Колето „… не се коси, наше момче е…”
Техния дом:
И като се започна два дена едно яденееее, разходчици, лежане, плаж. Абе Българин да те посрещне да разбереш. Ники с жена си Мирка I и дъщеричката им Мирка II работят в Каламата. Приеха ни в дома си, споделиха храна, легло и пералнята с нас. С благодарност мога само да кажа ГОЛЕМИ хора, гостоприемни, мили, любезни, трудолюбиви. Но, колкото и да пиша клишета само ние разбираме смисъла на тези определения.
Няколко снимки от разходките и от града.
Ден 8-11.09
Добро утро щъркели, Мирка I, Мирка и Ники. Плана за днес е прост. Да оцелеем от мързела който ни обхваща. Колю беше набедил свещите на ямахата за смяна, защото му даваше доста променлив разход. Е с малко мамата много пот и бяха сменени.
И…нямам спомен, ядохме, разхождахме се, ядохме и така в различна комбинация до посред нощ.
Ден 9-12.09
Добро утро ….. и Ники. Плана за днес е каране на мотор J
Закуска, багажа и с трите мотора се понасяме по планинския проход към СПАРТАААА. Много приятен проход. горещо го препоръчвам.
Е, вече сме в древната столица на спартанското царство, известно с войнолюбивия си нрав и строги правила за живот и обучение. Станало нарицателно.
В Античността Спарта е войнствен полис, в чиято територия попадат целите области Лакония и Месения. Древна Спарта била силно военизирана общност. Характерни за гръцките полиси били крепостните стени, но в Спарта нямало такива. От спартанските войски са се плашили цяла Древна Елада. Самата Спарта е била общност от пет незащитени свързани помежду си селища. Цялото възпитание на момчетата било посветено на подготовката за война. На 7 години децата напускали домовете си, за да живеят в отряди, където да се закаляват, спортуват, учат музика и бойни похвати. Гражданинът бил задължен на военна служба от 20 до 60 години. През по-голямата част от това време спартанските мъже живеели във военни лагери извън градовете и наблюдавали отблизо обучението на младежите.
Но днес Спарта падна под българския мото ботуш.
Кафе, последни прегръдки и се разделяме с прекрасните домакини.
След някой и друг час, сме на паркинга на митичния град Микена (Mycenae), да този същия известен войната за хубавата Елена и Парис, Ахил, и Троя, който сега е в Турция.
Не знам какво ме привлича, но вътрешно изпитвам нужда да отида и да видя едно или друго място, колкото по популярно толкова не ми се пропуска. Иначе не съм любител на историята. Цена на входа €8.
Пак се оказа че от 3-мата само аз не съм бил и Колето, с онази вродена част на щъркел ни доведе безгрешно.
Микена била един от най-важните центрове в древността, а Микенското царство на практика е първата гръцка цивилизация, заместваща критско-минойската и военно доминираща около 400 г. над голяма част от южна Гърция. Господствала по земите на източното Средиземноморие, Микенската цивилизация е положила основите на класическата гръцка култура и е определила насоките на нейното развитие.
Има обособен музеи в който контролирано се съхраняват намерените предмети.
Да ви изглежда позната тази маска?
Отново на път, пътя към Патра. Отново ще имам дълго да си спомням за този след обяд. От Микена към Коринтския проток, хващаме „магистралата”, но от страната Пелопонес. Спри, махни ръкавици, плати, прибери, слягай ръкавици, тръгни. 5-6-9 пъти, по €1 до €2. Яко се схващаме. Не караме бързо, изправям се, излягам се. Минавам назад напред, следвам аз водя….
А!!! левия джоб на якето е с обърнат на вън хастар. WTF портомонето с всички важни документи БЕШЕ там. Не съм притиснал добре капака на джоба да залепне и вятъра е засмукал съдържанието му. Веднага спирачки, паника, сърцебиене. Имам фобия да не си загубвам нещата и това направо ме занули. Назад, бавно, гледаме с шест очи и не смея да мръдна. Със сигурност са паднали след последния пункт за плащане, който е на около 40км. На няколко пъти фалшива тревога. Мен, предполагам и другите ме заболяха очите да се взирам. Банкови карти, Л.К. талони, около €50-60 кеш. Все пак имах задграничен паспорт и документите на мотора (последното след 6м се оказа не вярно, тогава съм загубил и малкия талон). Поредно спиране, пърчета от гуми, хартии, кори и боклуци, но фалшиво. Аз, те… абе зорна работа. Забравих вече но да сме изминали така поне 25км на 2-ра, 3-та. Надето ли Колето ли забелязали портмонето на асфалта, вече добре отъпкано от камион и бусове. В насрещното платно, не ми се вярваше, при 140 да излети… Разбира се в него вече нямаше нищо.
Напред, назад започнахме да намираме документи, карти, притичвахме на отсрещната страна. Появи се сервизен бус, от онези със стрелките за ремонтни дейности по пътищата. Явно е бил информиран за съмнителни мотористи (които карат бавно). Вече бяхме сигнализирани. Дори той намери едната банкнота от €20 и аха да ги вкара в джобчето. По мой спомени събрахме всичко и газ. На първото кръчме решихме да хапнем с току що намерените евра.
Вече сме на моста на Патра.
Пак сме на моста не, че много ни хареса (хубаво съоръжение си е), но всички го бяхме виждали вече или пък ни е кеф да плащаме по €1 на мотор за преминаване. Бяхме принудени да се върнем защото набелязаните къмпинги ги затвориха пред нас, свършил сезона L. Освен че се върнахме ами и се наложи да врътнем едни 30км докато намерим къмпинг, а то се и стъмни. Но когато деня завършва с узо, лед и похапване, всичко е добре.
За деня над 370км.
Ден 10-13.09
Добро утро. Зарадвайте се и вие на най-голямото маслиново дърво, въобще едно доста голямо дърво, под чиито сянка се подвизаваше цял ресторант.
Днес трябва да стигнем до Дойран където ще спим на гости. Пътя приятно се виеше покрай морето, в планината, покрай рекички. Бързи завой и ние, кеф. Преди да се качим на магистралата от Юоанина се навъси небето и едвам сколасахме да се преекипираме. За мое съжаление не минахме по стария път, който бил много екзотичен проход, а мачкахме километри по магистралата.
Доста е отвратително с дъждобрани, влажен въздух и температура около 27-28.
И естествено, пристигнахме. Душ, релакс, БАНИЦА ракиика, абе има си ред. След над 550км сме по леглата.
Ден 11-14.09
Добро утро. Всъщност не е добро в пълния смисъл на думата, последното утро, но понеже пак се чува дежурното
- Наденце…еее, къде са ми ключовете? J J
Не съвсем на момента но решавам да удължа пътя. Всъщност имаше възможност, доори намерение пътя от Патра до Дойран да го разделим, но пуста носталгия. След ставането, кафе….. и на моторите.
Природата, цветовете, растителността е вече позната. За няма и час сме на границата. Зареждам фаталните 32,5л доста рисковано от моя страна. Малко след Петрич се сбогувам с Надежда и Никола, те към София а аз през Попови Ливади към Гоце Делчев, Доспат, Пампорово, Ардино, Кърджали. Страхотно планинско каране си спретнах,спирах за вода,
бисквити, снимки. Доста натисках газта, което тотално ликвидира задната ми гума. Но нека снимките поговорят.
Ден 12-15.09
На другия Ден 12-15.09 с цялата газ към Габрово.
Анализ:
С мотора нямах никакви проблеми. Въпреки жегите, багажа и карането на ниски предавки. масло или някакви ремонти.
Благодаря на спътниците ми, на домакините от Кламата, Ники …, на домакините от Дойран, за търпението и гостоприемството. Както споменах, друго е да се отиде да се види. Има доста диви места на Крит, слабата му населеност, планинския му терен, моретата, дават предпоставки за чудесно приключение. Остана доста не видяно, но един живот не стига. Тъй като много се забавих с този разказ и на практика го до довършвам 11 месеца след събитието и след вече миналия 15 дневен круиз до Москва и Санкт Петербург, мога да кажа, че ме превлича само и единствено пътя, да мога да се определя като „ловец на пътища”.
Цялостния маршрут 3240км, върху мотора над 43 часа:
FozY
21.08.2014г.
албум със снимки на : Creece&Crete'13
Може да си припомните за: EUROTour 2008
Може да си припомните за: AC/DC 2009
Може да си припомните за: Romania_2010
Повече снимки на: фотографии
Карта на значимите забележителности: