Embedded Files
Закуска от пекарницата (не бяха добри) и кратко чудене първо накъде? Спрямо прогнозата за времето избрахме Дубровник. Минахме границата бързо, слънцето пекна, очертаваше се хубав слънчев ден. Още при спускането към Дубровник спряхме за снимки от поразителната гледка, която ни се откри. Морска шир, островчета тук и там, Св. Стефан и Стария Дубровник, врязан в морето. Щракнахме се и забързахме към градчето. Моторът, навсякъде е предимство. Имаше много място за мотори и моторчета, най-близо до входа на градчето. С автомобил би било доста трудно да се паркира в близост. Движението е натоварено.
Градчето ни пренесе в една друга епоха. Малки чаровни улички, с масички по тях, които ги правят още по-тесни. Разбира се и големи площади, скулптури, каменни сгради, изобщо красота. Седнахме да пием по нещо в едно от кафенетата, купихме си смокини, които по-често хапвахме свободно, спирайки край пътя и накрая по един сладолед на кея. Не бързахме, времето мина лежерно в разходка, снимки и хапване. Когато се наканихме да си тръгнем реших, че трябва да се изкачим на най-високото място, докъдето има и лифт от Стария град. Тесен път с много остри завои и прекрасна гледка ни отведе до крепост над Дубровник. От там се открива уникална гледка към целия град, Стария град и морската шир. Слънцето допринасяше за хубавите снимки. След разходка там, поехме на обратно.
Бях решил да не се измъчваме с много километри през времето, в което ще сме там. Пък и Ваня намира почивката за истинска без постоянното бързане и действие по часовник. Което за такива по-малки пътувания е приемливо и за мен. Преди вечеря се разходихме по кея на Херцег Нови и направихме чудни снимки по залез. Сигурно през лятото е доста приятно тук. Тайно в плана беше стоейки тук, да правим плаж, къпане и спане на палатка. Планове J
Вечеря, приказки и сън.
За деня 121км, 67,4км средна скорост, 5,2л/100км.
Page updated
Google Sites
Report abuse