Embedded Files
Тръгваме си. Кафе, закуска, багажа нагласен, слагам куфарите и потегляме. Идеята ми бе да се върнем директно в България, но Ваня беше против. И тъй като нещо бях пообъркал броя на дните, оказа се че можем да си го позволим, та реших да стигнем до Сърбия и да спим там. Но доста преди Сърбия ни предстояха едни от най-хубавите гледки за 2016-та. Път, път, път, различни гледки на селца и градчета и изведнъж Пивско езеро – огромно. Красиво и невероятно голямо. Чувстваш се дребен пред мощта на водата и високите планини около него. Спирка за снимки и безразборно блеене, което можеше да продължи много дълго, като омагьосани сме. Поехме нататък, пътя ни изкачи над езерото с още по-хубави места за снимки, но мисля, че и от това място не можахме да го обхванем. Качихме се високо в планината, пътя стана тесен, като в някое планинско нашенско село, много ни напомни на България. Пътя Р14 е създаден за мотор. Слънце облаци и температура 8-12 градуса. Повтарям се, но ТРЯБВА да се види.
Най-прекрасното място предстоеше – Националния парк „Дормитор“ (Durmitor). За Ваня това бе най-красивото място на това пътуване. Аз, макар и да очаквах нещо подобно, също бях очарован. Да го видиш на живо е уникално. Огромни, огромни планини, накъдрени вертикално и хоризонтално. Големи поляни и много овце. Красота на красотите. Насладете се на снимките.
Най-прекрасното място предстоеше – Националния парк „Дормитор“ (Durmitor). За Ваня това бе най-красивото място на това пътуване. Аз, макар и да очаквах нещо подобно, също бях очарован. Да го видиш на живо е уникално. Огромни, огромни планини, накъдрени вертикално и хоризонтално. Големи поляни и много овце. Красота на красотите. Насладете се на снимките.
Преминахме през парка, последва моста „Тара“ и пътя по каньона на реката, също тамошна забележителност и след това се отдадохме на пътя, че времето накъсяваше, а оставащите километри до Сърбия, не бяха малко.
Последва най-добрия зимен курорт в Сърбия, „Капаоник“. Хъбаво място, чуден път, но след „Дормитор“ много неща биха били незнаителни. Слънцето ниско, температурата също, 6 градуса. Надолу се стопли, но стана и доста тъмно. Преди тръгването смених задната гума с „малко“ ползвана Анаки III. Ще избягна сравненията, но беше най-лошото което съм карал. Толкова поднасяния с брутално натоварен мотор не съм имал. Малко преди Лесковац (Leskovac) толкова силно се подхлъзнахме на един завой, че насрещно движещата се „Застава“ се наложи на скочи в банкета. Как се случи, не разбрах. Бързо го овладях, ама ходи и карай смело пак.
От верни авери предната нощ получих координати на мотел „Грош“. Идеята ми бе да стигнем до Лесковац и да пренощуваме там. По тъмно и това се случи. В кръчмата към хостела видяхме „как го правят сърбите“. Бяхме понамръзнали и се отрязахме бързо след вечерята.
За деня 641км, 61,4км средна скорост, 5,1л/100км.
Page updated
Google Sites
Report abuse