Bulgarian Track-Turkey'10

Българската Следа ТУРЦИЯ 19.10.2010-02.10.2010г.

Българската Следа

ТУРЦИЯ 19.10.2010-02.11.2010г.

Двама души на мотор BMW R1200GSAdv.

Защо „Българската Следа”, защото почти няма част през която планувам да мина и вече да не е минал Българин, защото част от културното ни и историческо минало също е оставило следа по тези земи. По тази причина и на гърба на блузите, специално направени за това пътуване има щампа на желязната църква Св.”Стефан” в Истанбул. Същата беше и целта за първия ден желязната църква Св.”Стефан”

За статистиката 1TL=0.98BGN

Ден 1.

Тръгваме без голямо закъснение 06:20, леко хладно, но приятно. За първи път след ремонта минавам по все още забранения южен склон на прохода „Шипка” СТРАХОТНО. Спирайки в Казанлък за закуска и кафе иначе чисто новите гуми са още топли и изцяло черни по алпийски. До границата нищо съществено. Самата граница и митницата я минаваме за няма и 30мин. Като предварително препълвам резервоара от родния евтин бензин. Местния е в рамките 3,66лв. за литър.

Следва дълга магистрала до Истанбул. Внимавам със скоростта и карам само зад бързите автомобили. Комшиите ни са безкомпромисни с нарушенията на скоростта от мотоциклетисти а и тя е едва 80км/ч. Малко преди мегаполиса спираме за по чай, вода и да се посъблечем че температурата надхвърля 30С. Не съобразително е че деня е неделя и повечето обменни бюра не работят, а и не можем да си купим пътна карта. На близо спира, вече позастаряващ чичко с BMW R1200R. На въпроса ми от къде обърна пари, отговора е „никъде”, но е така добър да ни помогне и обменяме 100$=150 лири. Разбираме се на английски, рядкост за тези ширини.

Навлизаме в града след като се чувствам ограбен от таксата от 40лири за магистралата. Лесно намираме църквата на брега на златния рог. Снимки и по 1 свещ. Забелязва се темата в блузата, нали?

Имах притеснения относно трафика на база предишни пребивавания, но са безпочвени. Всички се движат в дясно и дори клаксоните има са дружелюбни.

Хора има насядали на всяка затревена площ, разпалват барбекюта, разпускат. Не знам защо, но този спорт не е популярен 200км на север.

Катя не е доволна.

- Не е достатъчно колоритно, шумно, шарено

Продължаваме на северо-изток.

Оказва се, че има футболен мач и попадаме в типично ориенталско задръстване. Близо до Моста съвсем се сгъстяваме като брада на тиражия. Минаваме по моста >> гише за плащане. Въпреки, че знаех и пак не се ориентирах къде да застанем. Милостта на автобусен шофьор ни помогна да минем и то без пари. Трафика се разхлаби и пак внимателно зад по-бързите. Спиране за след обедна закуска, страхотна кухня, бързо и точно обслужване.

Личи си близоста на големия град. Среща ме доста големи мотоциклети, не характерно за Турция. Спокойно, по залез през гъсто населен район и приятен терен стигаме до Ава (Agva).

С тенденция да не губим време мислим да спим на чаршаф и на другия ден да бягаме рано, рано. Наперени правим 3-опита да се пазарим. Не намаляваме цената нито с куруш, стъмва се, последно наддаване - 50лири.

Ден 2.

Не се получи ставането: комарите пируваха сватба с мен, а и се наложиха ремонти по комуникационното устройство.

Закуска, кафе (което си носим) и 9:30 на мотора. Преглед на печата: Изминати километри 574км за13часа (стойностите са закръглени), налично гориво, средна скорост, околна температура, среден разход. Поради липса на хартиена карта се доверяваме като пиленца на квачка към GPS. Но той е вече габровски GPS и ни прави на маймуни. Разбираме го след като вече няколко часа се движим по тесни междуселски пътчета. Природата и времето са страхотни. Всичко масово е засято с лешници. Добре дошли в Лешниленд. Тъкмо тече кампанията по събиране им. Навсякъде се виждат малки туфи от къщички, селца. Не остава чувство, че са бедни и мизерстващи. Прилични двуетажни къщи. На равни интервали се срещат военни поделения, в които зад чувалите се виждат голобради младежи с АК.

Попадаме в по-голямо градче, урежда ме се с карта, 2-Дюнера + айран. Страхотно място за обед, нали?

Местните като че ли не уважават плажа, пусто е.

Освен GPS за носа започва да ни води и картата. На нея забелязваме главен, широк път, уш сме на него, но нито е широк нито път.

С различна интензивност се редува трошенокаменна настилка с асфалт. Асфалта в Турция е с доста едър филц, създава доста шум и не дава добро сцепление. За начина на му на полагане гадая, че е местно ноу-хау. В поредицата от настилки навлизаме в участък с доста рехав чакъл. Дълъг ляв изпробва моя кураж и работата на АБС, все пак го преодолявам. Камъни дрънкат навсякъде около мен. (след 3-тиа ден не обръщам вече внимание). След някой друг километър... тесен асфалтов път – ляв остър завой, не карам бързо. Преди завоя на пейка седят майка и около 10-годишна дъщеричка, поглеждам ги.

Следва десен остър. Не стигам до десния. На земята сме, стиснали мотора между крака:

- Добре ли си, има ли ти нещо

- Не, нищо ми няма, с треперещ фалцет.

- .....

Поглеждам назад, двете жени гледат абсолютно празно и безучастно, като милиционер на футболен мач. Измъкваме се един по един и разчиствам къпините и папрати. Вдигам мотора по устав с лекота. Поглеждам назад, двете жени гледат абсолютно....

Това е единствения момент от това пътуване, в който не се появи някой за да ни помогне. Нямаше никой освен „милиционера” Пораженията клонят към нула. Пием по една вода и доста по плахо продължаваме. По залез пресичаме залива на гр. Амасра (Аmasra)

След завой изниква табела CAMPING, не се помайваме. Спускаме черен стръмен път. Малко мръсно селце. Думата „мръсно” не е обидна в Турция. Всички с кеф хвърлят каквото могат. Колкото е по-бавно разлагащо се толкова по-добре. Може би е местно мерило за благоденствие. Доста е скътано, но все пак има два Холандски кемпера. Тц, тц ако не срещна Холандци значи не пътувам реално, а си сънувам.

Няма топла вода, но и тази става. Апропо студената вода в империята на изхвърлените опаковки не е студена. В повечето случай е от цистерна с хидрофор. Страхотно, вечеря на свещ над малко заливче.Ден 3.

След като „пеенето” събуди и мидите в черно море започна да вали – спира – вали...закуска.....

Качваме се на мотора и завалява. Слизане и добавяне на дъждобрани. Потегляме. Преглед на печата: Изминати километри 345км за 9 часа, налично гориво, средна скорост, околна температура, среден разход.

Безкрайни часове на редуващи се остри завой с прекрасни гледки от скалистите брегове към KARADENIZ. Движим се бавно 2-3 предавка, не е студено, но пътя е мокър и доста хлъзгав. Задното колело често превърта или поднася. Спираме за първия си международен съкрушак. Смокинята е страхотна, а изглежда е безстопанствена. Еб@ти колко бавно се движим. Все пак преди да се стъмни стигаме Синоп (Sinop), родното място на великия философ Диоген. Понеже сме като малачета след няколкото участъка в ремонт, спирам директно пред мивката. После кратка разходка. Бяхме се поизморили и ми липсваше ентусиазъм за всичко, не му отдадохме дължимото на Синоп.

Продължаваме към Самсун и се оглеждаме за място за преспиване. Стъмни се. От всякъде изпълзяха строителни машини, багери и камиони е ся си.... Прах и хаотично движение в задушната вечер. Случайно ни намира пансион и след кратък пазарлък пак „спим” за 50 лири и бонус, свирепи комари. На практика сме в покрайнините на града.Ден 4.

Успиваме се. Нямаме нищо за закуска, но за сметка на това вали.

Качваме се на мотора, потегляме. Преглед на печата: Изминати километри от предния ден 462км за 12часа, налично гориво, средна скорост, околна температура, среден разход.

След 10 мин. спираме в закусвалня, която по-скоро прилича на училищна лавка. Пълно е с шарени дрехи, фусти и забрадки, на телевизора върви местната "TV ПЛАНЕТА", глъч...

Не можахме да схванем логиката на забраждане. В някои затънтени села не видяхме и помен от забраждане, както и факта, че повече забрадени жени се срешат в големите градове. Някои от тях видимо имат много добро финансово положение.

Та, много добре хапнахме в лавката и пак в дъжда напред. Движим се бързо през градчета и селца, плътно запълнили границите на крайбрежния 4-лентов път.

Дори преди Трабзон понапече и пак на авто-мивка. Задължително спиране за репелент. Определено отказвам комарите, стигат ми.

гр.Трабзон (Trabzon) въпреки отдалечеността си от Европа е изключително модерен, евро-град. Не се задържаме а се отправяме към къмпинг близо до целта манастира „Сумела” По пътя купуваме „ек-мек” (хляб) който тъкмо го вадеха от пещта.

Нямаше населено място без пекарни. И като добавка, много хляб консумират, не се притесняват за линии, подагри....

За затвърждаване се изкачихме до манастира, но си останахме с единствената снимка преди да го обгърне мъглата.

На обратно ни заваля. Тук, там първи, втори ... къмпинг но съдбата реши. Навираме се директно под навес с пейки. Няма изглед да е обитавано. Все пак от постройките се носи нахилен мургавел на средна възраст разбира се с риза и подпетени обуща.

- Здраствуйте. Зяпвам

- Хеллоу. Казвам

- Хе хе въй из куда?

Абе този уцелва втора реплика на руски. Ние подкарваме на български. Освен разваления руски човека е и пооодпинал. Разговора не е много дълъг тъй като той повтаря едни и същи реплики.

- Я не знаю, пагода харашо, пагода плохие. Ета Карадениз (Черно Море). И така се повтаря на обратно.

Картинката се прояснява. Женен е за рускиня, гостоприемен и е трудно го убедя че ще спим на палатка.

Вечеря в ресторант на 500м с пъстърва и малко скъпо вино. Валя дъжд на почивки цялата нощ, много влажно, но спахме добре.Ден 5. Програмата е ясна. Трудно събудих руско езичния Турчин, беше с махмурлук и главоболие. -Кач пара.- Що у вас угодна- Десет О’к?- О’к. Качваме се на м..., потегляме. Преглед на печата: Изминати 395км за 8.5часа. Отново изкачваме екзотичния път към манастира Сумела. Облачно и много влажно, но се надявам на хубави снимки. Съзнанието ми е празно, само няколко сиви клетки с които да мога да карам.

Мноого стръмно на места. След кратка пътечка излизаме на стълбите пред входа на манастира, първи сме. И тук плащаме като преди това платих за мотора.

МММмм дааа, заслужава си. Винаги ме е учудвала мазохистичното влечение на монасите към трудно достъпни места, но тук са прекалили. Скалата е доста плътна и трудна за сечене. Жалко, всички стенописи са оср@нi с пирони, въглени и подобни. Факт е са се скапали повече за последните 100 години отколкото през вековете подложени на вечната влага и времето.

Надморската височина е над 1300м. Даааа доволен съм.Обратно до с.Мачка и от там през високопланинските проходи, както се оказа после в неизвестна посока. В продължение на 10-ки километри се редуват широки перфектни завой и ремонтирани участъци на пътя. Без жалост твиствам тротала (усуквам газта). Движим се на 1200-1400м. Но се прояснява и на нас ни поолеква особенно след спирането за закуска, чай, айран и ....Хляба който купихме предния ден е страхотен и ще бъде такъв следващите 3 дена.

Забравих да спомена, че след като сложихме горещия хляб в куфара и се качихме от грубо 500 до 1400м и пак надолу до 980м едвам, с молитва и пристъп на ярост, с елементи на ромска изобретателност отворих куфара. Така се беше вакуумирал че ....а дрехите ухаеха на ек-мек с дни.

След мелфункшана (прецакването) на разговорното у-во ми е малко скучно и самотно. Не ми е скучно когато съм сам, а когато ми е трудно не само да си кажем нещо а да споделяме он-тайм впечатленията по пътя с Катя. Не, не ни е самотно двамата, нали сме двама.

Движението е доста рехаво. Кръстопът. Катя:

- Да поемем към Сиран на ляво

- Е как на ляво, гледай 4-лентов път слънце.

Третия участник от 4 дена се опитва да ни вкара в гората, но каквото сам човек си причини никой GPS не може. 1-2-3-4-5-6 и пътя свърши.

- Да се върнем

- Да бе как не след този участък пак ще има асфалт. Казвам гордо.

След като и спомените от строителна техника избледняха спряхме поне да махнем дъждобраните Пейзажа е прекрасен. В голяма част природата ми напомня за Кържалийско. На теория напредваме дори по-бързо в сравнение с черноморската усуканица, но на практика..... Вече час сме само на пръст из малки поизоставени селца. 0-движение и хора. Почти се загубваме, но пак се намираме. Труден ми е офф-роуда по пътечка. В ушите си чувам последната Й реплика и се надявам да на каже „ ...аз нали ти казах..” и щеше да е права. Аха, аха да паднем, аха..... оп и се изкачихме. Но времето не е с нас нямаме време дори за снимка „ Пламен сред титаните” И няма време за втори кадър, излива се с котлите. Е... дъжда, от къде се взе, а ние голички. 100м и се налага да спра че небето ще се разпадне върху нас.

Свиди ми за все още новата камера. Покрай нас море от кални, клокочещи поточета, носещи тонове ледени топчета. Мокри сме и термометъра показва 9С като преди да завали беше 18С.

Избухвам в ругатни срещу мръсно време, към съдбата, късмета и .... Цветущ съм, защото предвкусвам стабилно падане и каляне съпроводено от неминуеми повреди по иначе „запазения” мотор. Заклевам се вече никога да не го мия по време на път (да бе да). И този 50 метров самотен бор въобще не ни пази от ледените зърна които барабанят по каските ни.Пууууу спря, но не и потоците. Още 15-сетина минутки и тръгваме.Като се замисля човек не бива да ходи на работа. За тридесетина минути почти загубен в планината в чужда държава ми минаха токова мисли в главата, толкова чувства и емоции, а има дни, дори седмици когато съм на работа за, които няма нито една причина да си спомня. Спускам ИЗКЛЮЧИТЕЛНО внимателно, падането ми е сигурно. 1, 3,10км без проблем, само ни е „хладничко” абе направо замръзваме. Характерно за новите пътища е че се поставят пътните знаци най-напред, дори преди проектирането. Радостта ни е инспирирана от признаците на цивилизация. АСФАААЛТ. Газ до най-близкото населено място Сиран (Siran). Без признак на Срамежливост се разсъбличаме и преобличаме, по 1 чипс и много АМА много внимателно по карта и GPS продължаваме по план. Следваха няколко часа каране покрай терен, който за местните е ежедневие, но за моите очи са като еклерова торта за манекенка. "Лунният" пътя се вие през хълмист, не гъсто населен терен с добра настилка и малко движение.

Пак, за поред път се стъмни, а ние сме на път. В движение усещам топъл полъх, набелязвам мястото да се върнем и опънем палатката ако не намерим подходящо за спане място. И така се озоваваме в гр.Илич (Ilic). Не беше желаната крайна цел, но сме близо. Препоръчвам горещо човек задължително да кривва в страни от главните пътища, за да усети страната. Малко градче от селски тип. Все пак с хотел на Чаршията и винаги готови да помогнат местни. Хотела беше заключен, но местно момче в костюм учтиво звънна на посочения номер и след кратък разговор каза '..TАMAM..’. Въпреки че е тъмно от около час търговията не изпада в летаргия. Допускам, че допинг в икономиката на този тип населени места са работещите наблизо по големите пътни строежи. Да се повторя, много интересно градче. Индивидуално нищо особено, но като цяло картината е запомняща се. Хотела пълен със строителни работници, които чинно като нас очакваха отварянето му. Както се казва пълен с измекяри, да ама неее. Не се чу, нито висок говор, нито „красноречива” реч, никакви индикации за битов алкохолизъм по стаите. Разбира се всички се събуват още от улицата. Атмосферата ми навява някак на казармата, особено с металния шкаф за обувки и чехли в антрето. Но приликите с МНО „общежитията” е само толкова. Перфектна, перфектна чистота и постоянното следене за нея се набива в очи много повече от скромно обзаведените стаи без тоалетна или баня. Общи са, но изрядни. В чест на чужденците дори се добавя тоалетна хартия. Пак 50лири.

След разхвърляне на мокрите дрехи и тоалет се кордисваме в ресторантчето тип РСВ точно през пътя. Бяхме поканени жестомимично още с изгасването на двигателя. Перфектна кухня, спомен за изминалия ден, планове за утрешния, а и много ек-мек.

Ден 6.

Закуска в същото РСВ. Чорба, перфектна. Три броя с много ек-мек. Чай в съседния дюкян.

Целта е да намеря една доста къса пътна отсечка, но с голямо значение за местите тъй като ги доближава до административните центрове с 200км. „Каменния път” (Kemaliye Taş Yolu'un (Kemaliye Stone Road )). Попаднах на него случайно в нета и тъй като трябваше „само да се отбия 150км, за да го премина реших да го намеря. Преминаването и самия той се оказа като гвоздея на пътуването, а същевременно и гвоздейче в ковчега. За да му се наследя се наложи да се спести време от път като се откажем от една от забележителностите в Турция, планината Немрут.

Още в Илич разпитахме за него. Да хората го знаят, но не разбират защото трябва да правя такъв сложен „ход на коня”. Първо трябваше да стигнем до гр.Кемале (Kemaliye). Пътя до там, турска класика. Високо планински проход, тук там в строеж. Времето раскошно. Карайки се радвам че съм точно с този тип и модел мотор. Мощност, товароносимост, стабилност, добра проходимост и много приличен разход. Стигаме до железен мост. На ляво гр.Кемале, на дясно през „TAŞYOL” към гр.Дивриги (Divrigi). Снимки, пози, запис, eкшън.

Много, много съм доволен. Не знам защо но се радвам, апогея. Хората са били принудени да продупчат около 9км. в отвесните скални брегове за около 130 години с прости инструменти без помощта на инженери. Сега са по-близо с 220км до Анкара и Истанбул. Имената на всички са на плакет и всеки тунел носи име на някой от хората работили по него.

Срещнах само две тракторчета. Още пози и снимки, страхотно време, рай.

Но дойде време за студен реален душ. Чакъл, малко мек, но... А чакъл залят с прясна смола, ад и ужас. Навсякъде дрънкат и летят камъчета. Не е фатално, скоро ще свърши. Но нееее, след няколко километра ми се разкри суровата реалност. Като общо над 20км по този мъчителен път. Скъса ми се сърцето няколко пъти в продължение на 1.5часа.

Всичко е засмолено за идните поколения. Дрехите и каските са в същото състояние. За това „пиронче” говорех.

Вижда се изпадналия асфалт под мотора и запълнената тава. Трябва на всяка цена да я изчистя, влошаваше охлаждането.

Продължаваме, чака ни много път до гр.Юргюп (Urgup). Пътя се вие на сравнително висока надморска височина и макар, че гледките се повтарят са приятни. Огромни територии от на пръв поглед не плодородната земя се обработват. Дребното земеделие явно дава поминък на много хора. Много сме назад и в тази насока. Минаваме през селца, в които кучето е на почит. Спомням си за снимка с 10 кутрета тип каракачанки. Покрай същия кучкарник минавам, все едно преживявам спомените си.

Неусетно почти стигнахме като спираме за поредната „баня”. Къмпинга е по всички евро-стандарти, (Kaya Camping). Та като казах евро, защо им е на турците членство в EU? Мисля че само блъфират. Ще ги налазят чуждоземци, ще комерсиализират всичко и карай с девствеността. Ще им сложат квоти ограничения. В къмпинга е пълно с кемпери и си провеждат някакви брифинги стриктно подредени, това само истинските европейци го могат.

И какво пътуване ще е ако не срещаш Холандци.

Разпъване и кратка разходка за провизии. Вечерните гледки са обещаващи. Вечеря на свещи.

Ден 7.

Не се събуждам от гласа на скопен певец, но има едно тихо и натрапчиво жужене, почти съмва. След около час. помолвам Катя която се размърда да погледне навън, много е тихо.

- Аххх БАЛОНИИИИ !!!

Аз знаех за местния адет. Да наистина са доста. На бегом изтиквам позьора и господарката му за снимки. Седя на стола и се изпренакефвам на това което отразяват ретините ми от „верандата” Доволен съм от фактите, че днес ще останем на същото място, снощи сме поизпрали дрехи и те са почти сухи, а ние разполагаме с цялото време на света. По средата на обиколката сме, предвкусвам страхотно време. Решаваме сложната дилема с програмата. Обиколка из Кападокия. Преглед на печата: Изминати 481км. време..... Съвсем леко, кафе-рейсърски облечени, спираме, фотаме, спираме....

И тук земеделието е в сила. Сушат гроздето направо на масива. Лозите са без колове!?! И много тикви.

Е как няма да опитаме.

Причината за образуването на тези скални образувания, използвани от древните християни е следната:

Вулканът Ерджиес (Erciyes Dagi), избълвал лавата и вулканичния прах, създали прекрасната Кападокия (Capadocia). Висок е 3 916 метра.

На всякъде има какво да се снима.

Местните сигурно ни се чудят на ентусязъма. За тях те са си даденост без която не могат да живеят. Полазват някои от „пещерите” за гаражи, за обори в по-големите дори складират тонове картофи.

Като всичко обаче накрая и тази гледка омръзва. Спираме в малко странично градче за някои екзотични плодове. Мярвам берберница (бръснарница) и решавам тук. Ех, няма такъв кеф.

Понеже от десетилетия не ходя и на фризьор от начало ми беше леко притеснително. Но много дребния на ръст берберин с много дипломи се оказа магьосник. Като ме за сапунисва, като ме за разтрива, пошляпва.... Не, не ме беше страх. Оказва се, че не жените, а мъжете са открили разкрасителните процедури като СПА такива. Черешката на представлението, а то си е 100% такова беше пърленето на ушите. Забелязва се "факлата" до лявото ми ухо. Накрая завършваме с масаж и чай. Лафим си всеки на неговия език. Ама се разбираме.

Тръгваме си. В под-касното ми пространство се скита една мисъл за предвечерно разпускащо матине в къмпинга. Релакс от всякъде. Все още сме на 20км от лагера и се мъчим да открием още някаква забележителност.

БИИИиииИИп, пууу че стрес. А, тежко натоварен баварец, колега. Спира и ... айде с нас към Кая.

Том, Томас Австриец на път за Индия, като гледам не бързаше много. От 5 август до 26 септември му костваше да се срещне с нас. Цяла вечер разговори за планове, минали и предстоящи неща. Разменяхме снимки и му разказвахме за България. Освен на сайта www.BigTomsRide.comможе да го намерите и в facebook.Ден 8.

Утрото много прилича на предното + Том.

И вече ви я ясно. Много, много обилна закуска и ....

Преглед на печата: Изминати, само 150км.......

Изпаднахме в дежавю. Следвахме път препоръчан ни от Том и неговия разказ и знаехме как се движим. Крайната цел е гр.Анамур (Anamur). Според Том невъзможна. В маршрута имаше тънък момент, да не се объркаме и да хванем главния път.

Е имаше и скучни часове, но прекрасните моменти бяха отново в изобилие. Страхотно е да се пътува в Турция. Френдли климат и хора, страхотна кухня, прилични цени. Колкото и около Турски пътешествия да направиш няма да повториш път.

Прекосихме почти безкрайно планинско плато (80км. само на прав очастък), в края му незнайно защо с няколко дузини нови необитавани къщички. Пейзажа навява в мен пустинен изглед, но в пустинята няма жито. Попадаме в гр.Караман (Karaman) да като кучето.

Обед е, и то какъв обед. Дълго ще споменавам този стомашен холокост. Интересна подправка, хората са мили и любопитни и най-вече патрона. В съседство шекержиница. Да не останат назад и те ни почерпват ама и ние лакоми. Експлозивна комбинация от баклава, кадаиф и сладолед (сладоледажията и той). Поехме калории колкото за 11/4 балестични ракети. И до сега Катя говори за тогава със слюнка в уста.

От там YAVAS, YAVAS поехме. Не очаквах това което ни очакваше. 200км. Планински проходи, страхотно време, път и минимум движение.

Колкото и да пиша няма да ме разберете. Пак спираме за по смокиня и нар, съкрошак . Става ясно че Анамур и MI-1.

Отново се стъмни. За капак пътя в ремонт, без табели и засилен трафик. От пушека и лошия фар не ми е ясно много къде карам. Не сме далеко, но се движим бавно. 2-3 опита за падане. Определено трябва да подобря офф-роуд уменията си. Все ми се сурва предницата на някъде. Катя е мълчалива, страхува се.

Най-сетне приличен път. Много завой и много остри. Анамур. Къмпинг. Ох, страхотен ден.

Ден 9.

На плажа сме. Средиземноморската вода е чай. И как да не е, на най-южната точка от нашето пътуване сме.

Все пак сме в Турция!

Опита ни да сме експедитивни пак не успява. 9:40 сме на мотора. Преглед на печата: Изминати 540км за 11 часа, температура 30С, разход.........

Тази част от маршрута е микс от планинско катерене със средиземноморски гледки. Разкош. Отново ме учудва факта, че не са любители на огромните крайбрежни вили. Даже хич ги няма. Защо им е да влизат в EU. Ама те напълно прекаляват. Разбирам причината за високите цени на бананите.

Та те ги гледат на ПЪРВА линия до морето. После са направили път, пак банани и кактуси и тогава къщите. Луда работа или... Всяка капка вода се събира по всевъзможни начина. Тестваме миропомазаните банани, вкусни са.

Анталия, жега трафик. Курорт, полу голи германки за мой и на местните ужас. Спираме за обед. Подслаждаме с печена тиква безобразно сладка и вкусна. Всичките дни се опитвам винаги преди, във и малко след населените места да карам зад някой от по бързите автомобили. Обикновено цивилна кола с радар и камера в нея следи за скоростта и след 1-2км патрулна кола оформя солена глоба. За сега тактиката ми работи. Работи и до края на пътуването. Моторите имат право да се движат с 77км. максимум, сетете се с тази скорост как се изминават 400-500км на ден. Карам далеко от банкета. Метода им на строене гарантира доволно количество чакъл в края на пътя. Но на местните никак не им пречи. Целта е гр.Кеш (Kes). Пътя все още е обграден от бананови и портокалови плантации. Макар и на пръв поглед зелени, портокалите са сладки и добре ми понасят при 33С. Спускаме към залива на Кеш. На фона на залязващото слънце и разхвърлените тук там островчета и полуостровчета желанието ми да си купя един бананов парник се засилва. Страхотно. Стръмно спускане и сме в зададения къмпинг.

Апропо табели с наклон 10% на пътя са много често срещани. Тежко товарни камиони, автобуси, никой не се притеснява.

Много приятен къмпинг. Водата е леко по хладна, няма плаж, но я тествам. Релакс.

Мястото и целия регион е притегателно място за гмуркачи, разходки с корабчета и подобни морски „несгоди” заради многото руйни под водата. Потъналия град. В ресторанчето се опитват да ни пробутат пица, спагети и .....спане (само военния кораб който забелязвате на снимките цяла нощ смущава тишината).Ден 10.

От няколко дена спим спокойно, парира ли сме атаките на данъчните (кръвопиещите). Кафе с пътната карта и по машините (натоварен мотора наистина ми създава чувството че съм комбайнер). Преглед на печата: Изминати 453км за 8часа.....

Смазващи гледки. На места ме застига чувство, че след завоя пътя ще се гмурне в морето.

Въпреки настоятелните опити на GPS да ни изкара от пътя, не се поддаваме. Има достатъчно табели и е лесно. Интересно е крайморската им архитектура. Наблягат и на терасите, по различна е от тази по черноморското крайбрежие. Втората половина на деня минава през по-досадни места. Къде нарочно, къде от незнание пропускаме доста табели за разни забележителности.

Децата с гордост носят ученическа униформа. Инвестират в обучение.

Разполагаме се в изключително изоставен, ама много изоставен, но пък празен къмпинг в гр.Кушадасъ (Kusadasi). Поне цената е ниска. Бегом на плажа.

Разходка за вечеря. Много забавно се получи когато Катя обърка една дюнержиница. Там печаха навити черва. Едвам успях да я хвана, ама нали екзотика ала бала, А? Беше твърда, отказва екзотиката. Аз го пробвах, яде се. Помогна ми да преглътна скъпата местна ракия. 21.50 лири 1/5литра.

Равносметката за деня 401км. за 8часа.

Ден 11.

Дъъълага закуска, почивен ден. Само имаме да обиколим няколко забележителности. Предлагам да останем дори 3 дена, но условията и съпругата ме оборват. Тя не одобрява!

Ефес. Ефес е заселен 2 хиляди години преди новата ера. Намирал се на брега на морето. Бил е оживен и богат, пристанищен град. С времето наносите от реката напълнили залива и го превърнали в мочурище. Аз няма какво да кажа. Хвала на таквизи майстори.

Сега улиците се търкат от всякакви народи и амбулантни търговци.

Отправяме се в противоположна посока. Търсим Дидим (Didim) храма на Аполон. Едва ли от снимките или моите приказки могат да пресъздадат мащаба – колоните са Огромно Големи! Храма така и не е бил довършен. Все още е ранния следобед. Перфектен шанс за плаж на усамотено място.

По късно съжаляваме, че не останахме тук или в Анамур за още един ден. За почивен ден изминахме 200км.

Ден 12.

Намирисва ми на край.

Повтарям се, Преглед на печата: Изминати.....

Нямаме много път за деня и решаваме да се впуснем в центъра (Sehir Merkezi) на гр.Измир. Спасение е че пишат поне с латински букви.

Първо културата. Не пропускаме Мириамана (Miriamana) - Домът на Дева Мария. Алеята води до малък параклис, построен върху основите на къщата, където е живяла Дева Мария в последните си дни. Има видимост към морето. Всякакви хора с всякакъв цвят, тълпи и дори литургия ни посрещат. Влизаме в параклиса. Обичам да влизам в манастири, в църкви, ей така за по свещ въпреки, че мога да кажа че съм повече вярващ от колкото атеист. За първи път изпитвам подобно нещо. Тръпки ме побиват, дори не нарушавам забраната за снимане. Не знам да ли е от хората или атмосферата или от всичко (когато посетих мавзолея на Г.Димитров имаше още повече хора ама нямам такъв спомен). Малко преди изхода зад стъкло на стената едва доловимо се различава лицето на Дева Мария. Долната алея от чешмата има стена с навързани хиляди листчета, на които посетителите пишат желанията си. И ние там.

Ефес и Мириамана са на един хълм до гр.Селчук (Selcuk). Въобще навсякъде в околността е пълно с остатъци от древни селища и живот.

Денят е прекрасен. Избягваме магистралата. Влизаме в гр.Измир, мегаполис на брега. Решено бе да се впуснем в Измирските потайности. Малко прекалих тъй като се набутах в забранена пешеходна зона на безкраен пазар. Яко Ориента. Правим неуспешен опит за търговия с местен бижутер, хапваме.

Трудно и в грешната посока се измъкваме от града. Целта е да се доберем колкото се може по близо до гр.Чанaкале (Canakale). Доближавайки се забелязваме следи от българи. Има места, в които може да пазаруваш с левове.

Слънцето пак се задържа по-продължително на небосколна, но е към заника си. Някъде покрай брега имам маркирани 2 къмпинга отбива ме се от пътя и отново сме в 'ръцете' на навигацията. Разбира се не след дълго сме по стръмен, извид самотен път близо с 1км. над м.в. Не се изненадвам когато пътя става черен. Почти е тъмно и съмсем ми се губи профила на трасето. Разбирам че късите са изгорели, не е фатално фарове дал германеца. Друсахме се така 15-20км, дори късите светнаха, чувството че се загубихме се засилва. Стъпихме на асфалт, не след дълго сме пред къмпинга. Той не работи и не го е правил поне от миналия сезон. Тази част на Турция пак не е като другите. Движим се по крайбрежието а не е много населено, липсват каквито и да е хотели, а плаж има. Магазин, Спираме да подсигурим ек-мекия и още нещо. Младо момче продавач почти затваря магазина. Имаше и РС ма грам английски не отбира. Явно си сърфират само в турски сайтове, уйндоуса е на турски и ... от къде чужда култура. Масово през където минахме се чуваше само турска музика. Къде по фолклорна, къде модерна, но като цяло много приятна за ухото.

Та с момчето не се разбрахме ама уш имало къмпинг. Ама не, пак спирахме, пак питахме та най-накрая табела, «Ресторант-Къмпинг», бинго. Домакина учтив, настанява ни на страхотна поляна, лампи.... както си му е реда. Няма никой друг. Вечеря на свещ. Като споменавам свещ се надявам че ми вярвате че настина си носим ароматна свещ с нас.

Ден 13.

Страхотно отпочинал се чувствам. За днес единствената точка в дневния ред е парк Троя и плаж. Второто не се получи и разбрахме грешката че не останахме някъде по на юг. Водата и времето не бяха подходящи. Но мястото си заслужава и на около 50км от ферито на Чанакале.

Пак на мотора и преглед на печата от вчера, 462км за 10.5часа.... Стигнахме до Троя след спиране за закуска и възможно най-обиколния път. Почти няма посетители освен няколко немски каравани. Немците явно обичат Троя, нали немец го е разкопал. Входа е незаслужено скъп. Определено няма кой знае какво да ме впечатли но съм длъжен да се убедя сам.

Връща ме се в базата. Околността е силно земеделски развита. По полето имаше много стопани берящи зеленчуци. Явно и това е било предназначението на троянското укрепление, да брани земеделците а и там е живял господаря. Много маслини и тук там смокини, пак сме на съкрушак. Местността ми прилича повече на не гъсто застроена вилна зона. Изкарахме един мързелив следобед в правене на равносметка за изминалото и пропуснатото. Наложи се да проведа отбрана на брега.

Вече ме яд и за планината Немрут. Теоретично имахме 16дена. Тръгнахме с 1 ден по-късно заради наши селскостопански капризи. Днес е петък а утре се прибираме в Габрово. 1 ден по-рано. Ех колко кър можеше да се изръчка за 2-дена.

Вечерта се повторихме в програмата, имаше да доизяждаме и за доизпиваме. Тези две нощи бяха почти най-хладните.

Ден 14.

Ставаме почти по тъмно. Не че нямаме търпение но имаме доста път, ферибот и граница за минаване. Събираме катуна и на „ГОДЗИЛА”, преглед на печата....

Определено Турция е рай за офф-роуда. Безкрайна мрежа от черни пътища. Има достатъчно причини да се върна. В движение Адриатическо Море наднича от ляво, ту Мраморно от дясно. Всичко вървеше повече от добре. Похарчихме всичката местна валута, едвам минах с 2литра скъп бензин границата. И в 17:15 бяхме пред блока.Няма нищо по-хубаво от дома. Цялостния маршрут:

Анализ:

14-дена; 5600км.; средна скорост 70км/ч. Време прекарани на мотора 81 часа. Суми 700$ + 1150лв. от които: 1050лв. за гориво, 100$ за музей. Никой не отчита средствата за подготовка.

Повреда: изгоряла крушка на късите светлини. Долято 250мл. масло (нормално за изминатите около 7000км.)

П.П. повторенията и граматическите неточности са умишлени, за да предадат моментните ми чувства!

Ето линк към он-лайн карта:

Тук са всички снимки, За да ги видите по големи натиснете върху тях:

Бонус ВИДЕО

Може да си припомните за EUROTour 2008

Може да си припомните за AC/DC 2009

Може да си припомните за Romania_2010

FozY

29.10.2010г.