Embedded Files
Неделя. Гърция почива. Няма ядене, няма кафета.
Оказа се, че собственика на хотела знае малко български или македонски. Полафихме и тогава разбрах, че градчето е известно със своите термални извори и спа процедури. Посещава се целогодишно и в топло и студено време и тогава си обясних наличието и на камина. Тук си дадох веднага слаба оценка, за зле свършена домашна работа. Хотели разбрах, че има, а извори не.
След кратка, но неуспешна за мен словесна схватка, за облеклото на моториста и спътника му, товарим мотора и потегляме по ДЪНКИ!. Може би е време да спомена, че плана не включваше никъде спане на палатка и затова не носехме дори спални чували.
Времето чудесно 24-26 градуса, пътя прекрасен, снимки и природа. Първа спирка за кафе и закуска в местно кафене на селския мегдан - идилия. След 30-35 км. сме в гр. Едеса и водопада цел № 2 по маршрута (40.804624, 22.054857). Имах опасения, че може да е пресъхнал през септември, които обаче не споделих с Ваня. Всъщност тя знаеше за пътуването в основни линии - маршрута, дните и държавите. Използвах това за да бъде по впечатлена и изненадана от гледките, атмосферата и всичко което ще ни сполети по пътя. Самият град, наречен „Град на водата“... не е никак лош, с доста зеленина и не ориенталски вид. Водопадът, пътеката и парка си заслужават. Хубави скално-водни образувания, внушителен 70 метров водопад и хубава гледка към вечно зелената долина.
Отново на път, страхотен път. Населени места само за нимфоманки (едвам ми разрешиха да спра за снимка). Планини – път – слънце – езера. Почивка в Кастория. И пак пъъъъъът… кеф. Умишлено карам по забравените пътища, бавно, но има къде да се загледаш, да спреш да си откъснеш смокини, да налееш вода. Караме покрай огромното сухо каменно корито на река Viosa, ОГРОМНО.
Все пак не сме сами. Натъкнахме се на някаква акция на гранична полиция, но пък те изобщо не се вълнуваха от нас. Явно дебнеха „емигрантите“.
Без да се усетим стигнахме до моста на Konitsa. Районът на национален парк Аос-Викос е доста популярен, особено сред планинарите, заради високите върхове. Мостът е сред най-големите на Балканите със своите 20 м. височина и 40 м. разкрач и над 140 годишна история. Но ето и снимки:
Пак на път. Имаме малко над 50 км. до границата и 60 км. до крайната цел.
Стигнахмееее, до КПП Какавия. Доста безлюдно и минаваме без проблеми за има-няма 15 минути. След пункта спираме да се пооблечем, че вече деня преваляше, а и се очакваше нападение от шосейни каскадьори. Събрахме любопитните мъжки погледи на типичните зачервени плоскотили лица, след което „ЗДРАВЕЙ АЛБАНИЯ“. Подмина ни Голф в типичен местен стил на шофиране и затова подкарах малко плахо, а и асфалта беше мазен.
Попадаме в типична долина. Долина заобиколена от доста стръмни голи планини. Видимо беден район и почти веднага забелязвам типичния за Албания символ - бункерите.
Светлината се губеше докато влизахме в Саранде. Оказа се „курортен“, мръсен, шумен град. Много напомняше на БГ черноморието през бума на строежите и архитектура от 95-а – 00-та години. Преди това застрояване е имало чар в това скалисто крайбрежно място. Прекосявахме го в посока юг, бавно и внимателно заради многото щъкащи хора, липсата на тротоари и умората в нас. Беше доста задушно и лепкаво. Излизаме минавайки по приятен панорамен път движейки се по тесния провлак оформящ малко вътрешно море. Намираме хотел в Ксамил, прилична стая/студио, вътрешен паркинг всичко €20 на нощ. Вечеря на брега. И ХхрррррФиуууухррррфиуууу
Page updated
Google Sites
Report abuse