Да посееш и отгледаш любов.

Няма нищо сложно…

Не избирате място, това не зависи от вас. Случва се когато и където не очаквате, че дори има живот, дори и в най-каменистите души.

Защо да го правите? Защото е по-силно от вас, в породата ви е.

Тук сте вие, подготвяте почвата. Рецепта няма, просто правите бест ъф Ю. Обикаляте, риете, перчите се, подаръци, цветя (дори от близката погребална агенция), усмивки, дори да наторите се стараете, имате енергия за малък АЕЦ блок, но не е сигурен успеха.

Стейдж 3, важен! Полагате семенцето, с ЛЮБОВ, а от къде като сега я посявате (ще имаааа… както се казва в един виц)

Вече е късно. Каквото и да правите нещата са факт. Нормално е на този етап да се осъзнавате за 1-ви път. Всичко до тук е минало в миг, може би за около 5наносекунди ( горе долу за това време колибрито прави един мах). Не се тревожете с повечето е така.

В сецващата фаза е важна превенцията, превенция на всички нива. Ако се престаравате, ако предобрите манджата и т.н. ще прецакате коренчето, зародиша. В същото време много добитък ще започне да се навърта, да пасе, припикава и засира. Може и с лопати да се пробват да го откопаят. Тук и силата не помага, противодействайте с каквото може. Камъни пред лопатата, обилно поливане с топли чувства и любов (вече има зародиш, малък кълн), може дори ВИЕ да го откопаете и преместите в страни. Галете листенцата, крехкото стъбълце. Е те тук падат много жертви. Не унивайте а се върнете на левъл 1, не сте загубили още гейма.

Даааа времето минава, фиданката расте. Оказва се, че дори са две. От кибицането и висенето да се взирате в малката зелена точка и вие сте се вкоренили, вплели в основанието, две дръвчета близнаци, но с различни корони. Не се отпускайте, покрай вас джунглата расте, опитва се да хвърли сянка. Колкото по-растете толкова стават по силни ветровете, които носят със себе си и мраз, и бури и зловонната воня на гниеща плът, дърпана от мършоядите някъде в сенките. Но същия този вятър носи и хубавото време и колкото сте по-високо ще има повече слънце за вас. По-голяма сянка ще хвърляте и малките бурени, плевели и разни влачещи се твари няма да достигат до жизнените ви сокове. Не се отпускайте, това е често срещана грешка. Полагайте грижи, галете клоните, листата дори вече оформената кора. Внимавайте да не прекалите с растежа си. Ако израснете много, ще започнете ВИЕ да хвърляте сянка и да задушавате това за което сте се трудили и обичате толкова усърдно. Не е за препоръчване да гледате съседните дървета. Макар, че рано или късно, осъзнавате, че все пак живеете в гора. Добре е, ЯСНО да осъзнавате, че с поглед лесно можете да запалите пламъче, което да изгори вас и другите погледнати. Тук се проявява ефекта на пристрастяване към алкохол, цигари, силикони, секс (в меки и груби форми). Лекува се лесно. Хубаво се замисляте какво искате. Тук е уловката, трябва да се мисли, всеки не си носи сам кръста! Ако вие по умна долната глава или хралупа, да са ви здрави краката да я следват и гърба да носи. Баланса е важен. В короната ще се завъдят всякакви птичета и гадинки, грижете се за тях, те са ваши, не сте го осъзнавали, но заради ТЯХ посяхте семето…

Фазата е дълга, опасността е във вас и около вас. Знайте че и върху вас ще има сянка, онази воня пак ще се носи. Ще има сухи лета и безкрайни зими. Ще се мъкнат разни мародери с брадви и ще блъскат, блъскат по кората. Макар и те да са били като вас или са искали да бъдат, ще забиват острия режеш ръб ожесточено и упорито, ще се сменят. В сенките ще се въдят спори на ревност, завист и мнителност, ще тровят почвата. Ще се появяват паразити и гризачи търсейки вашия жизнен сос. Не се подвеждайте по хлапаците който ще надраскат на кората ви „КУР ЗА…”, утре ще дойдат със същата ношка ще издялкат Ц+Я=ВНЛ. Нормално е, това са белезите на живота. Не се поддавайте на трудностите отгоре и отдолу. Ако напълните около вас с трупове, няма въздух да можете да си поемете. Галете листата, клоните, дори кората. Трябва да сте две в едно цяло. Помнете всичко е преходно, птичките отлитат, много клони ще паднат, листата може да опадат (особено при мъжкото растение), формата ще се изкриви, но там е същото крехко растение под дебелата и груба кора.

Не знам къде е мястото на това, но е част от цикъла. Иска ми се да сложа в началото, но много ще спрат до там, ако е в края ще сте прави в упрека „..защо чак сега ни казваш?..” Голата истина е, че много от ВАС, нас ще погинат, изсъхнат. Дори няма да остане и сухия скелет на това което е било. И колкото по-късно стане, пада се от високо, ударът със земята ще е страшен. През цялото останало мизерно съществуване ви ще виждате пустата земя около някогашната сянка, кратера от сгромолясването. Четейки това си спомнете, че ви казах мислете с каквото искате, клони, клонки, хралупи, но знайте само ВИЕ (двата ствола) имате контрол. Да, има моменти извън контрол. Живота си взема кървавия данък, всичко е преходно. Накрая и един няма да остане. И тук решението е лесно, вземате ново семенце или вече нещо засято. Имате опит и няма да повторите грешките, дали?

И все пак ще се изправите, отново ще дойде пролет. Малките твари в короната, помните ли ги, НИКОГА НЕ ГИ ЗАБРАВЯЙТЕ. Само те ще са двигателната сила на малкото, вече горчив сок течащ по изпъкналите жили на набраздената кора. Сигурно е, че и те ще сеят. Какво ще берат зависи много от ВАС. Сигурно е, че ще допуснат свой грешки, ще повторят вашите, да точно като ВАС.

Въпреки цялото ви старание, всичко ще свърши, ще свърши за едно махване на колибрито с крилце. Ще се обърнете назад, и ще е само пустиня, никой няма да ви гони, сече или препикава. Няма кой да ви сенчи. Вече сте безпочвен, безчувствен, загубен, мъртъв…. Ще съжалите за всеки изпуснат миг да галите листата, клоните, дори кората, онази груба дебела кора, носеща записките на миналото.Защо? Защото е по силно от вас, природа.

Ахммм, до тук беше лесното, намирането на семенцето е трудно отнемащо години, дори и цял живот, само за да видите и изпитате нещо за две махвания на малкото птиче.

11,2013г

ФозИ