Embedded Files
Romania_2010
Румъния 20÷23.08.2010
Бели ли са Карпатските Вълци
Не бих казал, че идеята за разходка из Румъния е спонтанна. Доста бях чел и беше в задължителната програма. А като добавим факта, че трябваше да се изпробва новата машина, направо ставаше задължително.
Та след срещи, тел. разговори, скайп.... датата е уточнена. От моя страна подготовка нула, дори карта на Румъния нямах. Тръгваме в Петък след работа, спим в Русе и на следващия ден по план. Участници: Тони с 'Honda ST1100 Pan-European'; Митко с 'Honda VФR' и ние с 'BMWR1200GSAdv'.
След работа закачам куфарите и спокойно към Русе. Срещата с другите е направо там. Макар че подминава 19.00ч. е задушно.
Намираме хижа „Приста” (по съвет на Змея) в която ще спим. Мястото ме върна 23год. назад в ерата на ДКМС. Всичко беше по старому. На последния етаж са „луксозните” стаи, Докато дойдат останалите намираме място за вечеря, разбира се на брега на р.Дунав. Въпреки настоятелните опити на комарите се почерпихме подобаващо.21.08.2010г.- Събота
Искаше ми се да не го правим през уикенда, но това беше дата удобна за всички. Бензин, закуска и кафета/чай за нас и здравей Румъния. Минахме Дунав Мост и границите без да плащаме, а искахме, е не сме се натискали но... (да не ме разберете погрешно). Мислехме да заобиколим столицата Букурещ, но ремонтите ни прекараха пак през центъра. Колоната водеше Тони като човека най-запознат със страната и картите, а й води много добре. В този ред на мисли без малко да изгори от местните „органи” на властта, но срещу 10Е го „загасихме”.
Плана бих казал че беше групов с няколко точки. Не гонихме само прохода. Цел 1. Солната мина „Униреа”. Пристигаме по обед но е събота и опашката е внушителна. Но се решаваме и чакаме. Ядем, приказваме, чакаме, ядем ....така около 3 часа.Много приятен сладък хляб (козунак) печен на въглени. Билети за около 7-8лв и.... Със съмнителен асансьор се спускаме с внушителна скорост и яко поклащане в 260м дупка само за 90с. Размерите и мащабите са внушителни. 12 градуса постоянна температура и 10% влажност, естествена вентилация. Тавана е на 54м (18 етажна сграда) 7,8хектара разделени на 14 камери.
Дааа впечатляващо. Хората го експлоатират вече като увеселителен парк, да се скрият от жегата, да поиграят федербал, волейбол, да покарат колело.... или да пийнат по нещо. Има дори GSМ покритие.
Копали са каменна сол разбира се от горе на долу на слоеве от по 2,2м. От 1970г. мината не е действаща. Ширината на тавана е 10м( Това между дъсчените пътечки) а на пода 32м. Минава ми аналогия на човека с мравките, макар и малки, незначителни могат да постигнат удивителни по мащаби градивни неща. Човек разбира се може както да гради мащабно така и да руши.
Наличието на макар и изсъхнала елха показва че е посещавана целогодишно.
Излизаме от съмнителния асансьор и към база 2. Пътуваме тегаво. Всички използват хубавото време и имам чувство, че цяла Румъния се е качила в колите и пътуват. Къщите са задължително покрай главния път и задължително с ламаринени покриви. Редуват се табели начало на населено място-край-начало-край и така до безкрай. Навлизаме в планината но трафика убива красотата. Имам едно на ум за способностите на местните да шофират и за качеството на настилката.
Промяна в плана. Желанието ни да посетим замъка в Пелеш е осуетено. Работното време е до 16.00ч и няма време за тур. С питане но неразбиране стигаме до място „къмпинг с топла вода”.
Е те такова чудо не бях допускал, че ще видя. Стотици палатки покрай кристално и студено планинско поточе. Просто свободно къмпиране. Огньове и скари навсякъде. Забавляват се хората, почиват. Въпреки многото хора не е шумно и мръсно. Само съседния склон с табела „внимание мечки” е осеян с малки бели хартийки . Оставаме. Лек пазар в близките бакалии, цените са близки с БГ. Почти по тъмно към нас се присъединиха 3-ма румънски младежи с мотори. Изгони ли ги от някъде заради Карпатски мечки. Ядене и пиене между народите.
22.08.2010г.- Неделя.
На сутринта се разкрива страхотна гледка. Ние се намираме на 980м.н.в. а върха на над 3000м. Беше студена нощ. Сънувах магазини с вълнени юргани и олекотени завивки. Съседите вече от рано разпалваха огъня.Сгънахме и в градчето Синая. Нещо като Боровец ама не много.
Кафе, закуски ... и 09.00 сме пред замъка.
Лятната резиденция на Крал Карл I. Страхотно.
Страхотен от вън, страхотен от вътре.
Не мисля да се впускам в подробности, в мрежата има достатъчно информация.
Сравнително скоро построен с парно, асансьор, смукателна система за прахосмукачки. Въпреки че е построен между 1880-1903г. е направен в рицарски стил и дух.
Влизането с камера вътре се заплаща, но задължително с гид и не хаотично а се оформят групи според езика. Върху обувките поставяме големи „вълшебни” терлици и се прехвърляме 2-века назад.
Извинявам се за качеството на снимките, но ползването на светкавица е забранено (ако те хванат де)
Много красиво място. Очаквах помещенията да са по широки и просторни.
Нямаше място където да няма изкуство. Всички ламперии и дървени тавани са с минимум три вида подбрано дърво.
Откровен фен на оръжията е този Крал Карл.
Внимание към всеки детайл, фреска, ваза, иначе какъв замък ще е.
Както се полага:
Кралска библиотека
Кралски кабинет
Кралска трапезария
Кралска музикална стая.
Кралски театър
Кралска пушалня в турски стил, Кралски френски салон и т.н.
Няколко фотоса отвън за последно.
Вече сме на път към цел 3. Замъкът в Бран, близо до Брашов. Основната причина да го посетим е тясната му връзка с легендата за граф Дракула.
Ще идем и ще видим.
Отново тегаво пътуване. Отново се убеждавам, че в България пътищата са най-зле и шофьорите „камикадзе” са най-много. Пристигаме, страшно стълпотворение на хора. Доста колеги чужденци мотоциклетисти.
За Тони не е първо идване и той пропуска срещата с кръвопитаещото. Опашка на входа, но елегантния финт на нашата дама елиминира 2/3 .
Замъка. Няма екскурзовод, много хора, красива природа. Разположението му на границата между областите Трансилвания и Валачия определят важното му отбранително и търговско значение в миналото.
Доста тясно в това замъче, а и древните обитатели са били доста дребни на ръст. След предния замък този е меко казано невзрачен. Препоръчвам да се разгледат в обратен ред.
Има разбира се своя чар и все още живи вампири.
Какво се оглеждат българите подозрително.
ААаа искат да пребарат съкровището на граф Дракула.
Отново на път. Смешно малък разход и за трите мотора, ми с това влачене. Архитектурата се посмени. Има керемиди. Поемаме към цел 4 и база 3. Целта е високо планинския проход Transfagarash Pass (2032 m). А, нещо особено. Може да разпознаете румънските тарикати по регистрационните номера на МПС. Повечето са с Българска регистрация, най-вече Русенска. Както и в БГ паралиите се мъчат да си спестят някой друга лея данък. Жалко е да го споменавам, но за сега България води по мръсотия.
Малко позакъсняло спиране за обед. Дегустация на местните специалитет МИЧИ (по нашенско кебапче, ама малко ядено) и калорична мамалига със сметана (на това приличаше).
Въпреки всички недостатъци Август е най-подходящ за това пътуване, да не казвам и единствен месец понякога. Мъглите, дъжда, студа и снега се задържат по 10-11 месеца. Е разбира се за това нямаме снимки в сняг. Времето е благосклонно към нас и многото мотоциклетисти решили да се възползват от перфектните условия. Не мисля да изпадам в подробности, но всеки мотоциклетист е ДЛЪЖЕН да се "жертва" и да мине през там. Няма по близко, евтино подобие на Алпите. Макар и бил построен основно от военните с огромна икономическа и човекочасова стойност - около шест милиона килограма с експлозив с били използвани на северната стена и около четиредесет войника губят своя живот в строителни инциденти, заслужава си тръпката от шантави завои прекосяващи от Север на Юг най-високите части на Карпатите между най-високият връх в страната - Молдовену и вторият по височина - НегоЮ
Навсякъде, навсякъде има хора с барбекюта, палатки разпускащи в неделни ден.Дори сватбари тичат по чукарите. Много не и се жени на момата за да избяга чак тук.
Не мога да се въздържа и ще сложа още някоя снимка.
Не срещаме никакви признаци на ски курорти!
Това че не повтарям или наблягам на нещо конкретно нека ни ви заблуждава че не съм в захлас. Споменавам и отбелязвам най-значимото за мен.
По средата на спускането се отбиваме по черен път да търсим хижа. Следваме указанията на Шидера. Притесненията ми за VФR и преминаването по черния път се оказват излишни. Митко се справи брилянтно и в двете посоки с 100% асфалтов байк.
Движим се по крайбрежието на язовир. Намираме работещ хотел-къмпинг и след кратка дискусия и пазарене ще спим в бунгала (25леи). Въпреки че сме на същата над м.в. като предната нощ, нощта е далеч по топла. Страхотен, динамичен, емоционален ден в прекрасна компания.
23.08.2010г.- Понеделник.
След закуската и ободряващите напитки единствената цел за деня е да се приберем живи и здрави.
Спираме за снимки на стената на яз.Видрару Vidraru Dam.
Впечатляваща е със своите 305м. дължина, 166м. височина и мощността на ВЕЦ (когато е завършен е бил 9-ти в света). Там практически свършва прохода.Интересно! Чуваме зад гърба си „..мистър, мистър…” аз се обръщам, виждам среден на ръст, на средна възраст БЯЛ мъж гледа Тони и го мистъросва. Тони също след 2-3 път го забеляза и се разлафиха. Нищо интересно, но като се върна каза, че това е органа на реда, „подпълвача”, да онзи с 10Е. Беше със семейството и кола (ауди А6, купено с доброволните пожертвования на много жертви).
Заслужава си де се отдели цял ден на прохода. Един път бавно минаване за снимки и втори само за каране и наслаждаване на 90 километровия проход.
Отново тягостно пътуване. Минаваме през безкрайни населени места, не заслужаващи вниманието на обектива. Най-мъчни бяха последните 50км. Мисля си, че няма причина да се връщам за нещо в Румъния. По-малко са интересните места и не си струват мъките в предвижването. Сега, няколко месеца по-късно не мисля така.
В маршрута завръщането планувахме с ферибота Оряхово-Бекет. Имаше дезинформация за цената, но в крайна сметка 12лв. за мотор с двама е повече от добро.
Оказа се, че понеделник е слаб ден и почакахме.
Вече сме на Българска земя. Зареждаме и всеки към селото си. Тони и Митко към София, аз и Катя към Габрово.
Много приятна, ниско бюджетна ( около 600лв) разходка за която съм благодарен и на другите и на късмета.
Пътувайки по смрачаване съм натъжен. Не е че не разбрах цвета на вълците ами лошите пътища, изоставените ни села, обраслите с тръни нивя са причина за чувствата ми.
Оптимист съм, ще се оправим.
Page updated
Google Sites
Report abuse