Ден 6/10.09.2015
Докато закусвахме ръмеше през пухкавите облачета, не беше студено, но валеше – м@мк@ му. Сервитьорчето ми говори на дълго и широко за опитите му да докаже, че е българин и има роднини, за да се докопа до европейска лична карта. За днес имахме амбициозен план, да пресечем Албания на изток и да влезем в Република Македония. Натоварихме се, багажа и на мотора.
Тук допуснах грешка, не облякохме дъждобраните. От начало ръмеше, ръмеше, сгъсти се ръмежа, заваля, валя, захладя, а ние все по-нагоре и по-нависоко се качваме. Вече мокри спрях да заредим и да се облечем на една бензиностанция в нищото. Само се облякохме, дъждобрани върху вече мокрите панталони. Ботушите ми текът. На Ваня се държат, но само за сега. Та на въпросната бензиностанция има само дизел.
А природата страхотна. Облаците и мъглата ни пречи да осъзнаем мащаба, но на места се вижда. Та вали ли вали и температурата спадна. Все нагоре, 2-3-та. Бавно напредваме, а времето лети. Да сме направили 3-4 снимки и от водата малкия апарат се „удави“. Един месец по късно го върнах към живота пак.
Пейзажа алпийски. Само се чудя, кога ще свърши асфалта и ще се отъркалям в калта. Маршрута е: Velipojë, Shkodër > Puka > Kukës > Peshkopi > Struga, Macedonia (FYROМ) избран основно заради къдравия си характер, желанието да минем през дивата част на Албания, да пием по кафе и хапнем в някое село. Но с дъжда, хлъзгавия, тесен виещ се път плана остана само на компютъра.
На моста преди Kukës спряхме да хапнем. Ядохме на терасата, под навеса. Обяда богат, месо, салати, скара за около 15лв. Вкарахме и по едно чайче с коняк J. Тук стана ясно, че сме „загубили“ апарата.
Бензина в Албания. Не намирам никаква разлика от нашия, нито по вървене, нито по шум, нито по разход. Цената малко по-висока от тази в БГ, около 1,90лв (у нас беше 1,75лв). С банкова карта може да налеете само на 2-3 бензиностанции и то около Тирана. Но Албанците са решили, че с измами на дребно няма да забогатеят и на всяка бензиностанция имаше табелка на курса Лека – Евро, че и някои колонки смятаха в евро. Все пак основния източник на доходи са гастербайтерите и еврата които пращат.
Обаче пътя страхотен, не качеството му, а природата. Вали, но местни деца пасяха добитъка по склоновете. Населени места малко и малки. Пътя без промяна, 400 – 800м.н.м.в. Доста намръзнахме, ДОСТА. Да не споменавам, че GPS е доволен но аз не знам къде сме. От Шкодра купихме карта, но кой да я вади в дъжда, кой да я гледа по този тесен път. Достигаме 1200м. и минаваме покрай завод за минерална вода. Малко преди Пешкопи спирам за тоалетна не, че пием вода, студено е. През прозорците на втория етаж на постройката до бензиностанцията, надничат мустакати лица на сравнително млади хора. Ваня се изкачва окапвайки се, аз чакам. Връща се след минута и с възмущение ми обяснява, че нямало тоалетна. Не че няма изобщо, а няма за жени! Специално и обърнал внимание бармана, НОУ ТОЙЛЕТ ФОР ГЪРЛ! Нрави,какво да се прави.
След 15км спряхме на друга, супер мизерна, последва Пешкопи и след 20км, казахме довиждане на Албания. Имах желание да караме докато можем в Албания и да влезем в Македония от Tushemisht, но вече почти се стъмни и нямаше за кога да се лутаме.
За минути минаваме и след 15км сме в Дебар. Последваха 50-тина които предвид че сме мокри, вали и е тъмно, на нас ни се видяха като 500. Почти в 1-вия хотел в Струга наемаме стая. Те пък, гледайки в тавана обявиха €40 за нощ със закуска. Вкарахме мотора в пералното помещение. Там вече имаше една хонда. В ресторанта видяхме една двойка, които видно бяха с него. Мъжът, поне по изражението му, имаше желание да си говорим, но нямаше как преди да се изсушим.
Хотел в един бароков стил, тежки мебели, покривките пробити. Стаята… абе поне има климатик. Климатик, но се наложи да го ремонтирам и да махна къделята прах от филтъра за да тръгне и да не мирише на бардак. Всички дрехи накачени по корнизи, лампи и картини. Горещият душ дори не успява да стопли Ваня. Превантивно пием всички хапове които носим и без да яде ляга, скоро и аз.
Доста изморителен ден, мокър и дълъг. Тогава измръзнахме, но сега спомена топли.
За тези два дена разработих и 2-ри маршрут, който не изпълних. Исках не да оставаме 2-ри ден а да продължим и да навлезем още в северна Албания. Покрай езерото Комани. Нямаше да остане много време за Шкодра, но сега ме гризе любопитството какво съм изпуснал там. През цялото пътуване не съм имал проблеми с навигацията, IGO и картите за трите държави.
За деня 440км.