Embedded Files
Увод и ден 1
Няма да е лошо да информирам драгия читател, че написания текст по долу се появява след 2 годишно закъснение. Причини 1001, но не достатъчни.
Понеже има доста пълен разказ на пътешествието http://www.tonyco.net/patepis/Russia/ , маршрута, цени и много детайли описани от моите съпътешественици, аз за сега ще се съсредоточа в два конкретни дена. Дните в които се разделихме с тях. За това започвам с работното заглавие „малко…“. Раздялата беше временна и до известна степен планирана. За мен имаше голямо значение да мина на връщане през Естония. Вярно, че нямаше да получа пълна представа за страната, но все пак щях да „надникна“ там.
Та освен аз което ви е болезнено ясно, в това приключение се спуснахме с Петя и Тони. На практика аз бях чиста притурка към тях, защото това си беше 90% организирано от тях пътуване, маршрут, график, места за посещение. Аз имах малък принос, но само в моя развой на нещата. И бях поканен аз от това прекрасно семейство и след почти половин година чудене, пресмятане и детинско непостоянство от моя страна, в последния срок за вадене на визи аз взех РЕШЕНИЕТО. Разбира се и за визата ми помогна много Тони без да стъпвам в София и посолството имах VISA. Останалата ми подготовка включваща нови гуми за мотора и търсене на места за нощувка в Москва и Петербург.
Дойде денят преди деня. С нетърпение се прибрах от работа, накичих куфарите и отворих дроселите към София по южния път. Багажа не беше много. А и какво чак толкова, няма палатка, сам съм. Малко по-дебели дрехи и няколко консерви. На свечеряване седяхме и хапвахме в проверка на документите около масата в апартамента в Люлин.
Ден 1
Датата е 14.06.2014. Леко рами, изкарваме моторите с багажа от подземия паркинг, събираме последните дреболии и към 7:00 вече плахо караме по Софийските мокри и екстремно хлъзгави улици. Целта е Петроханския проход – „Дунав мост 2“ и …. Прекрасно време, приятен път чудесен ден. Пристигнахме на свечеряване в букнатия ни хотел в Дебрецен, Унгария. Душ, разходка, ядене, спане. 772km; 5,0l/100km; 12часа.
Ден 2
Трябва да знаете, че и днес, както всички дни в които пътувахме се ставаше рано. Не ми е най-присърце, но нямах никакво право да нарушавам режима.
Та ставаме, слънцето е високо (първи впечатления от увеличаващия се ден) кафе на крак гласейки багажа и айдеее. Бензин, винетки опит да закусим (греда, неделя е, да не сме в БГ). Не беше задължително май да сме с винетки, но Тони реши да вземем, аз напълно без домашно приемам решението на алфа мъжкия. Караме си по магистралата 20оС, аз скучая, ГПС изключен, правя си селфита и се излягам на седалката защото карам на „темпомат“.
Буквално с няколко км/ч. скоростта ми е по-голяма и баааавно изпреварвам Тони, Бааавно се смалява в огледалата, бааавно тече времето, бааавно стоплям, че съм пропуснал отбивката. Е вече времето стана забързано, трескави мисли, оглеждане на заобикалящата ме среда, опит за бързи решения. Кратка справка, с карти ГПС и едно обаждане, обратен завой и след около 40км екстра разходка настигнах екипажа на варадерото. Много „разумно“ от моя страна да не следя дори табелите. После деня течеше нормално. Трудно намерихме къде да ядем като преди това с Тони подложихме в стомасите малко от едната ми консерва. Петя отказа категорично, консерва §$@§№
Вече сме в Словакия. …. в тази посока не ми остави някакво положително чувство. Даже доста мургавки ми се видяха местните. Разбира се чисто и вече хладно.
Полша, не може да я сбъркате освен ако никога през живота си не сте виждали катедрала. То дори и в най-малките махали храмовете са съпоставими с базиликите във Ватикана. Някои модерни, други традиционни. Пътищата празни, кърпени и забележете най-лоши от навсякъде където съм пътувал (до 2016г. включително!). Дали защото сме прекалено на изток, дали заради влизостта на границата, но не бих казал че района е имущен. Е катедрали и военни експозиции има. В една зона, 5 завоя оформяха проход и разбира се това беше на вървежното байк-стоп място. И ние там на хапване.
Буквални 1-2 км преди хотела един дъжд ни разказа играта, намокрихме се като за 200. Вече сме в общата ни стая в хотела в Бяла Подласка която пак беше запазена през booking.com предварително. Лелката в хотела ни нахрани, е стил фаст-фууд ама не лягаме гладни.
715km; 5,2l/100km; 12часа
Page updated
Google Sites
Report abuse