ден 4
Ден 4
Ставаме, събираме багажа и напускаме бутиковия мотел. Имаме малко път, очевидно в дъждец и тежък трафик в почти 12 милионна Москва. Всъщност идеята беше не толкова пътуване, а самите градове Москва и Петербург. За всеки от двата града бяхме отделили по три дена.
Та караме в дъжда, който се движеше малко пред нас, прилично хладно и нищо интересно. Едно-две спирания на бензиностанции и хапване. Малко ми дойде в повече спирането по тези бензиностанции дори и за кафе и хапване. Изрових от куфара остатъци, едва ли бяха по-лоши от бензанджииските сандвичи. Времето се раздигна, и вече удари 10 градуса.
Влизаме в Москва, влизаме ама 50 км. вход. Колите станаха все по-скъпи, големи и много. Авто парка в Москва е по различен от европейския. Автомобилите повече приличат на американски, големи, с големи двигатели. Взеха да се напълват всички платна. Тони, разбира се безгрешен с перфектна подготовка води.
Жилищните сгради който се виждат са с такива размери, че допускам че имат не домоуправител а кмет.
Може да се убедите визуално във видеото: на влизане в Москва
Трафика стана много тежък. Минахме по някакъв платен участък, всичко е напълно непознато за мен, ново. Такъв трафик съм виждал в Истанбул, ама тук цивилизация. Всички в колона, чакат, няма конфигурация - борче. До колкото може се навираме между колоните, ляво, дясно, светофар, тук-там и хоп пред хотела.
Дойде време да се оправям сам. Бях си запазил легло (ако не един лист с разпечатано потвърждение се нарича запазване) в един хостел. Критерия ми беше цена + разположение. Бях се справил перфектно. На около 200м съм от хотела на Петя и Тони, цена 20лв за нощ. Като екстра, като платих с картата получих някаква отстъпка, чудно. До тук свършва хубавото. Толкова долнопробно място изглеждаше, че дори портиера ме гледаше с пренебрежение. Стаята беше на кота -2,00. Сградата връстник на др. Сталин. Дървени подове, олющени стени, скърцащи врати, течение и смесени миризми.
362km; 5,3l/100km; 5часа
Тук деня още не свършва, J дълга е светлата част в Москва. Оставихме моторите на платен „паркинг“ обособен под пътен надлез. Въпреки, че изглеждаше със свободни места, едвам ни приеха. 99% е предплатен, дори за мотори няма място. За около 8лв. на мотор за ден намерихме квартира. Увързвахме ги добре с всички вериги и хайде към ВДНХ и парка на космонавтиката.
Това реално беше първия сблъсък с мащабите на града. Всичко е ОГРОМНО. Тони имаше уговорка с един българин работещ там, срещнахме се в парка и то доста лесно за мащабите.
