Embedded Files
Границата е буквално на 15мин път. Тони имаше големи притеснения за преминаването ни. Но беше си написал много детайлно домашното, кога се сменят смените, трафика, хитростите на местните търгаши и митничари. Е малко го смутих като го питах за часовата разлика. Аз като в чужда слама, гледам с широко отворени очи. Самата гранична бразда ми е трудно да определя с колко поста беше – 1; 2; 3; 4. Оръжието съответно не беше скрито, нееее показалеца на спусъка.
Времето слънчево, приятно, няма нито една причина да се потиш, освен ако нещо не ти е наред в багажа или документа. Чакането започна, опити за пререждане, финтове - абе ще стане ама иска висене. Толкова разчитах на Тони, че когато СТРОЙНАТА УНИФОРМЕНА „мис беларуска“ ме попита за VIN номера на мотора, гледах пак Тони безпомощно. Той обаче се окопити и попита една двойка в съседство с подобен на моя мотор „къде му е номера“ (голям срам, но в моя защита да кажа, че си го бях покрил с чантата на резервоара)
Бензина е значително по-евтин. Интересна традиция е, първо плащаш, после пълниш, ако се хване, хване. Аз имах драма с картите си, кодове, пароли пинове, обменно бюро, ама някак се справих. И отново на безкрайния прав път.
След границата мнооого път. Е, имаше кратки спирания за да разгледаме замъка „Мир“. Всъщност сега съжалявам много за замъка/крепост Брест и града, защото той е претърпял всички възможни войни и е началната точка на хитлеристкото нашествие, но другия път.
Като цяло пътя е перфектен, 4-ри ленти, слънчево, но не горещо. Аз отново свалям ръкавиците и подкарвам снимки в движение при 120км/ч.
Въртяха се километри, много километри, спирахме за кратко да отморим. Макар и прав пътя не ми беше скучен. Бях сам и цялата седалка беше моя, сядах напред, назад, по средата, на една кълка. За Петя и Тони предполагам е било по тегаво. За да си представите пътя се замислете за онези руски пътища оградени с плътна ограда от ели в края. Само че платната са 4-ри, без мантинела и отстрани още поне 30 м. перфектно окосено. Някак с военна цел ми се струва поддържано. Мъже и жени със забрадки се мяркаха заплашително близко до платното да продават горски плодове, сладка или гъби. Не се заблуждавайте, че има пътни възли, най-най-обикновени пешеходни пътеки и кръстовища (няма да създават пречки за танкове и самолети я). Тони стриктно следеше ограниченията по GPS, аз блея карайки. В далечината остава Минск, за друг път.
Поредната граница… пътя се стесни, някогашни бутки за плащане на „магистралата“, 2-3 полицая и хоп в Русия. Явно формално има разделение между Беларус и Русия. Цялата строгост и бумащина беше стоварена на границата с Полша, тук нищо. Замръкваме, но продължаваме в лекия дъждец, че имаме над 100 км.
Вече са ми убегнали детайлите, но бус и тир ни настигат защото Тони намаля заради поредното ограничение. Аз се изнервям от близостта им и леко изпреварвам хондата като се опитвам да мятам с глава и да насърча Тони да се засили, ще го прегазят. Така секунда две, ние с 90 – 100, те рязко изостават, за миг вече съм спокоен обръщам 100% внимание напред и ……….. мярнах нещо?!??!?? Светофар ЧЕРВЕН, шиииит. Сковах спирачките, за пръв и последен път чух как свирят гумите и АВС-а тракаше като барабан на човекоядци. На ръба на челна стойка мяркам и чувам хондата да се изстрелва покрай мен. Тони забелязва реакцията ми и с обороти в червеното решава да се измъкне. Аз спирам на средата, на центъра на ОГРОМНО кръстовище. Зад мен буса и тира, ама си чакат от ляво, от дясно никой, отдъхвам си. То е ясно, че ако имаше, нямаше да пиша. Даааа бяхме се успали и дори никой от нас не си е вдигнал главата да види светофара. Закачихме си голяма обица, но по добре обица от колкото венец.
Не бих казал, че посред нощ, но доста късно сме пред мотел малко след Смоленск. Доста хладно, мокро но не съвсем тъмно имайки предвид, че загубихме втори час след минаването в Руска територия. Тони много добре беше разгледал гугъл стриит вю и разпозна мястото безпогрешно. Всъщност май беше пропатувал виртуално всичко предварително. Стаята отново букната предварително, баня, тоалет, храна всеки по самостоятелна програма. Аз леко изнервен, предполагам уморен. Водата и банята яко жълтее, заради железните окиси в нея.В гостилницата на долния етаж имаше висш духовник, с охрана помпозни одежди, мерцедес… но ме поздрави учтиво с кимане. Охраната мисля, че ми дадоха до 7 секунди самоотбрана.
Легнахме.
760km; 5,3l/100km; 15часа
Видео от Беларус http://www.tonyco.net/video/Russia/Belarus.mp4
Page updated
Google Sites
Report abuse