project ALBANIA'15

Идеята:

За 9 дена около 2600км. Посещение на „Самуилова крепост“ при с. Ключ, водопада в Едеса, няколко дена албанско крайбрежие, Манастирът „Свети Наум“, Охридското и Преспанското езеро и живи здрави пак вкъщи.

Пътуването завърши. Верни на максимата с очи да видим с ръце да пипнем, останахме доволни от това което видяхме и усетихме.

Албания... не е "Албания" която ползваме тук за нарицателно. Албания не е така ислямитизирана, не е с лоши пътища, хората са приветливи и скромни, страна на орли. Може би само определението за "албански тирдажия" съвпада с представите на масовия българин.

Забавлявайте се и преживейте с нас снимките:

Ден 1/ 05.09.2015

Много запуснах рубрика „разкази в картинки“. Време е да се стегна и да споделя за Албания, Republika Shqiptare.

Защо Албания? отговорът е кратък. Съдържа се във философията на мото пътуването, да отидеш там където нямаш никаква работа, където пътя ти се струва най-непознат, където не е толкова комерсиално и превзето от „профи“ фотограви с обективи по-големи от лицата им с дръпнати очички. Получих пълна подкрепа от Ваня, която също, като че ли бе привлечена от идеята за плаж на „перлата“ на Адриатическо море.

Какво очаквам да видя? Нещо което не съм очаквал в тази малко позната държавица, за която повечето ми познати казваха „какъв кур ще дириш там“

Подготовката: Около двумесечно четене за забележителности, пътища, места за спане. Преглед на други пътеписи и консултации директно с някои пътували вече на там. Не се задълбочавах с ограмотяването си, все пак трябваше да остана изненадан. Кратко обслужване на мотора от моя страна, което включваше смяна на една семерина и масло на кардана, малко албански леки и македонски динари, багажа от Ваня и …

Ден 1/ 05.09.2015

Събота, тръгваме рано (макар и с 2 месеца закъснение), дебело облечени, все пак Шипка катерим. Кратка спирка на „Тракия“ за освежаване и тоалетна. Пътят е натоварен заради все още прибиращите се турци. Следва Боровец – Дупница – Сандански. Тук вече имаше бунт на екипажа, за който бях неподготвен и безмалко да „опъвам сам платната“. Проблемът бе, че както бяхме облечени за температури около 15-20 градуса, се оказахме на бензиностанция с такива над 39 градуса на сянка. АД! Леко поразсъблечени „спускаме“ към Петрич и свиваме за с. Ключ и цел № 1 комплекса „Самуилова крепост“ (41.363513, 23.015520).

Седнахме да хапнем в сянката на огромни дървета и охлаждани от р. Струмещица се почувствахме по-добре. Стори ни се МАЛЪК рай, препоръчвам кръчмето, което е на входа на комплекса. Съвзехме се и към 16:30 часа вече обикаляхме из комплекса. Хубава гледка, река, но МНОГО горещо.

Мястото е слабо популярно, неща като вход, екскурзовод са останали само в дебелите папки на евро проекта, с който е облагороден района. НО, като Българи трябваше да го видим, а и ни беше по път.

Вече сме на Българо-македонската граница, движение: един брой чисто нов влекач. Минаваме почти безгрижно, караме на запад до Струмица, на юг към Гевгелия. Пътят е доста приятен, почиваме и минаваме Границата.

Самуилова крепост

Преди да минем във Византия пълня от „евтиния“ бензин (около 1,60 лв). На границата митничаря грък ни проверява словесно и с почукване за контрабандни цигари. Два пъти бяха по-евтини във FYORM.

Вече е 19:00 и едвам минаваме първите километри в трета за днес държава. Имаме поне 130 км още. Не след дълго попадаме на няколко огромни групи бежанци. Видимо охранявани от властите и насочвани по нагласен коридор към мечтаната Европа. Много хора, малко багаж, очевидно водени, оставящи боклуци и лайна след себе си.

Пътят стана тесен със завои и пуст. Стъмни се. Загуби се чара на пътуването заедно със залеза. Топло е и карам към района на Едеса. Очевидно е че няма да успеем. Спирайки тук-там и след една оферта за €60 на нощ, се настанихме в малко семейно хотелче в Loutraki за €35. Много приятно място, дори имаше камина в стаята, което ме учуди, но в последствие разбрах защо.

Животът кипеше и мястото беше учудващо пълно. Хапнахме на хлад под чардаците на кипящата от хора, макар късния час, кръчмица. Вече доволни се отдадохме на сън.За деня 600 км.>> към ден 2