ден 4

Вече обиграни – закуски от близката баничарница, за един кафе, за друг кафе с мляко и потегляме в обратната посока на предния ден – Котор. Целта на деня не бе само Котор, защото до него достигнахме бързо. Пътят покрай фиорда /който всъщност е погълнат от морето речен каньон, справка Уикепедия/ е приятен, толкова близо до водата и така високите планини, радост за окото. Минахме през Котор – Ваня и аз не бяхме впечатлени. Но красотата там е навсякъде. Тук-там се виждат полуразрушени сгради от една не толкова отдавна отминала епоха, но доста загрозяващи вече туристическия облик на градчето.

Котор, добре, но днес трябваше да отидем до Острожкия манастир, затова поехме по един живописен, с много остри завои път, който да ни изведе до следващата цел. Трудно хванах желания от мен път. Препоръчвам път Р1 по който се качвате над Котор и пресичате парка Ловчен (Nacionalni Park Lovćen). Много, много добро трасе. Е ако валеше щеше да е голяма мъка, тъй като доста участъци се ремонтираха и навигациите отказват да те прекарат от там.

Оказа се обаче, че точейки захласнати лиги по гледките, внимавайки в пътя, леко сме се отклонили и че столицата Подгорица (Titograd между 1946 и 1992) е сравнително близо, та плана се промени на момента и отскочихме да я видим тази столица на Черна гора. Изглеждаше ни пуста следобед в делничен ден, но и чиста. Нищо общо с големите столици на европейски, та дори и нашата държава. Там всичко е малко. Мисля жителите ѝ са около 100 000. Повъртяхме се из града, седнахме да пием кафе и поехме към набелязаната дестинация.

После ме хвана яд, че точно там има Хард рок кафе, а аз точно тогава забравих този факт и така и пропуснахме да го посетим. Тъй като и до момента ме е яд, това означава че трябва да се отиде пак…да, заради Кафето.