ден 1

В Сърбия преминахме с едно бързо спиране за хапване следобед в Крагуевац (Kragujevac), но на нея отделихме време през юни месец, затова директно към Босна и Херцеговина. По здрач преминахме през Вишеград. Няколко снимки от мотора и напред, че се стъмваше, а имаше още път. Последните над 100 км бяха страхотни за мотор. Планини и завои. Е заваля и това ни забави, но тръгнахме с прогноза за 48 часа дъжд. Планът беше изпълнен почти както го предвидих, с това изключение, че пристигнахме по тъмно в Сараево и трябваше да побързаме с настаняването. С пристигането си по тъмно пропуснахме да видим живописните места при влизането в Сараево и още някои красоти, което означава, че тази дестинация не пречи да бъде повторена. Отседнахме в Стария град, пълен с хотели и хостели. Цените варират между 20 и 60 евро за двойна стая. Настанихме се в приятно хотелче на 2 мин. пеш от централната част на Старо Сараево /всъщност това е и най-посещаваната част от столицата/. Първото ни усещане е, че сме се пренесли в ориента, а мисля тръгнахме на запад. Мюсюлманските традиции характерни за Турция са толкова натрапчиви тук, че чак идват в повече. Нощната ни, дъждовна разходка беше много приятна. Разходихме се из района, разгледахме витрините на вече затворените магазини и се опитахме да намерим място за хапване. Ориентирането започва, естествено по хората. Тук повечко хора седнали, там повечко хора седнали … да но всички пият кафе или чай и хапват по нещо сладко. А ние търсим местенце да се нахраним, като за пътували доста, доста часове изгладнели габровци. Накрая, заравяйки се в тесните улички на старите къщи, свързващи се една с друга, имайки чувството, че влизаш в двора на нечии дом, се озовахме пред маси пълни с хора. Повечето бяха седнали на питие и наргиле, но зорките ни погледи забелязаха, че имаше маси, на които сладко похапваха закъснели, като нас. Веднага седнахме на една ниска дървена масичка /не е за високи хора, като нас там/. Макар и гладни решихме да опитаме нещо уж тамошно. Колко беше местно не знам, но из ястията имаше някои подправки, които ние тук ползваме по-рядко. Така де, получи ни се добре местната вечеря. Тъй като не спираше да ръми, преценихме, че е по-добре да приключим с обиколката тази вечер и да се наспим, та с нови сили да разгледаме сутринта.

Хотелчето беше уютно, малко етно и така хубаво можеше да се наспя, ако не беше засилилия се дъжд и непрестанните ми опасения, че може утре целия ден да вали. Другата част от екипа не изпитваше моите терзания и успя да се възползва от хубав и здрав сън. Още с излизането от стаята на сутринта бяхме впечатлени от мястото за закуска. То беше един етаж под нас, който реално се пада под нивото на земята и има много малки прозорчета близо до тавана. Абе направо си влязохме в мазето. В „мазето“ къща в къщата. Там приготвяха някои от храните и най-вече босненското кафе J Което беше поръчано веднага от нас /нали ще откриваме света на местните/. Кафенцето представлява кафе на джезве, както го правим ние тук, или на пясък, каквото има на „Етъра“ или в Трявна. Там обаче го наричат „босненско“. Май босненската част, която ни впечатли бе това, че в малката кафена чашка, която ни сервираха с кафеничето, имаше два бучки захар и един локум. Заливаш цялата тази сладост с въпросното кафе и … „да Ви е сладко“, както казват в турските сериали ;) Кафето е по-различно, почудихме се доста какво точно има в него. Прилича малко на едновремешната „Инка“ или леблебия, но тайната му всъщност е канелата. Открихме я по Ваня, която не е неин любител и веднага я усети. Закуската добре, но по интересно беше какво ни чака навън вече по светло.