Предговор

ПРЕДГОВОР 

   Често пъти хора се изправят срещу мен в конференции и казват:”Чувствам, като че ли те познавам, чел съм твоите книги и съм слушал твоите касетки в продължение на години”.

   Моят отклик общо взето е:”Тогава наистина ме познавате, понеже писанията ми и проповядването ми са израз на мен самия”.

   Когато един издател ми предложи да напиша книга върху Поклонението, както Давид го живееше, се почувствах, както тези хора. Аз бях чел Давидовите писания в продължение на петдесет години. Бях пял неговите песни и бях чел историята на неговия живот, поне веднъж в годината в продължение на тези петдесет години. Наистина благоволявах в Давид, той беше повече от цар на Израел, той беше мой приятел.

   Когато започнах да сверявам какво зная за Давид обаче, как той живееше живот на поклонник, аз започнах да познавам Давид дори в по-интимен смисъл, отколкото го познавах преди. Давид беше любовник на Бог, който търсеше да изрази своята любов по един пресен и жив начин. Колкото повече той обичаше Бог, толкова по-добре го познаваше и това увеличено знание за Йехова вдъхновяваше все повече и повече изрази на хваление, поклонение и удивление от Бог.

   Когато свързвам определен Псалм с някое историческо събитие от живота на Давид, то е поради факта, че самият надпис на Псалма ме насочва по този начин. Естествено, аз съм наясно, че някои критици ще предизвикат акуратността на тези надписи на Псалмите, но тялото на Христос ги е  приемало в продължение на стотици години, а германските и датските Библии са ги вкарали дори като първи стихове на Псалмите. Учените казват, че доказателството за акуратността и автентичността на тези титли е наистина на наша страна. 

   Седемдесет  и три от  подзаглавията на Псалмите, определят Давид като техен автор. А Новият Завет ни дава още доказателства за това, че Давид беше техен писател, като цитира стихове от Псалм 2 и 95, и приписва тези Псалми на  царя-пастир. Това означава следователно, че Давид написа поне седемдесет и пет от Псалмите – точно половината от тях. Хората, които не смятат, че това е така, все още не са срещнали Давид.

   Двадесет и пет Псалма още, също имат надпис, който показва кой е автора. Дванадесет от тях са написани от Асаф, един свещеник, който оглавяваше музикалното служение под Давид; десет са написани от синовете на Кора, една група от певци  и композитори в Давидовия ден и два - от сина на Давид, Соломон. Очевидно е, че Давид имаше силно влияние в своите концепции за Бог. Петдесетте Псалма, които са анонимни, допълват остатъка от книгата Псалми.

   Тринадесет подзаглавия специфично дефинират ключови събития в живота на Давид и освен това има няколко Псалма, които се появяват, и в историческите книги като част  от събитието, което описват. Аз съм използвал тези комбинации от историческите книги и от Псалмите в моята книга. Не съм искал да бъда прекалено свободен, но от време на време, съм индикирал, че съм използвал малко осветено въображение – като например съм казвал, че Давид може да е написал или да е повлиял за написването на някои от анонимните Псалми.

   След като книгата беше завършена, тя стоя почти две години, преди да бъде издадена. Като че ли маркетинговите условия не бяха правилни за освобождаване на книгата от печат. Най-накрая, ръкописът ми беше върнат и стоя още време. Концепцията обаче, не си замина. Вместо това, тя стана по-голяма. Когато издателството  Destiny Image изрази желание за  втора книга, аз първо им предложих да издадат първичната с някои допълнителни глави и напечатах книгата, с заглавие: Давид се покланяше на живия Бог. Дори още преди тази книга да бъде освободена, Destiny Image   ме помоли и за остатъка от първичната книга. Аз прибавих десет глави от това, което беше останало и запазих първичното заглавие:Поклонението, както Давид го живееше.

   При настоящото наблягане върху поклонението, което е заляло много Американски църкви има и възобновено наблягане, и върху Шатрата на Давид. За много хора цялата им концепция за Давидовото  поклонение беше музика, танци и знамена. От една страна, това наистина са валидни концепции, но от друга, те са изключително ограничени. Давидовото поклонение включваше много повече от ритуали, които да заобикалят Шатрата. Всъщност Давидовото поклонение беше повече от сърцето му, отколкото от главата му. Много от това, което ние смятаме за “Давидово поклонение”, са всъщност  модели, които Давид установи за да включи и другите хора в поклонение. Неговото собствено поклонение покриваше целия спектър на отлика му към Бог.

   Нищо не може да разруши поклонението по-бързо, отколкото застоялостта и нищо не може да произведе застоялост  и липса на свежест по-бързо, отколкото редуцирането на поклонението до просто една изява. Поклонението трябва да си остане взаимодействие между поклонника и неговия Бог. Това естествено ще варира според различните хора и формите на израз ще бъдат толкова различни като например размишление или празнуване, тишина или викове. 

   Моят собствен дух беше изключително развълнуван, когато писах тази книга. Нека същият Свят Дух да развълнува читателите, когато те наблюдават Давид, докато той се покланя и нека хората да приложат поклонението в собственото си взаимоотношение с Бог. Днес, когато поклонението бива възвърнато в много от църквите ни, ще ни бъде от помощ да се върнем в писанията на този Божий поклонник, който склуптурира неговото поклонение от камъка на всекидневния живот.

                                                                                                            Джадсън  Корнуолд

  Финикс, Аризона 1989г.