18. Давид се покланяше, когато беше стар

Глава XVІІІ

Давид се покланяше, когато беше стар

   Старост! Как само ние се бием с нея! Един историк казва, че жените са използвали различни козметики през Средните векове. Те все още използват козметика в средната си възраст/ това е игра на думи/, надявайки се да предотвратят откриването на истинската им възраст. Една неотдавнашна телевизионна реклама, показва една жена, която седи на масата пред огледалото си и казва:”Аз нямам намерение да остарявам, аз ще се бия с това на всяка стъпка по пътя”. Това е добро изречение, което показва вътрешното отношение на повечето хора, но в същото време, то е напразно и безуспешно действие, понеже възрастта е като любовта. Тя не може да бъде скрита. Няма значение как ще се бием срещу това. Ние никога няма да победим постоянно нарастващите години.

   Със сигурност, това не  е бил Божия първичен план за обектите на Неговата любов. Процесът на смърт, от който е част и остаряването, е просто проявление в тялото, което дойде като резултат от греха. Бог беше казал на Адам:

Битие 2:16 “И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш;”

Битие 2:17    “но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш.”

  Много е вероятно, Бог да е планирал един дълъг и узряващ живот за човека тук на земята, който да премине в метаморфоза, както преображението на Исус на планината. Но Адам яде от забраненото дърво и процесът на смърт влезе в човешката раса.

    Старостта е за оплакване, но никой не може да я спре, въпреки това. Когато човек узрее достатъчно за да бъде ценен в живота, неговото или нейното тяло, започва да се изхабява и умира. Това е ужасна загуба. Нищо чудно тогава, че човечеството толкова много се опитва да намери пословичния “извор на младостта”. Това е един голям копнеж да може, да се съберат умението и силата заедно в един живот.

   Ако всеки може да остарява с такава благодат, както Давид го направи, ние щяхме да носим съвсем различен образ в себе си за старите хора. Проблемите, притесненията и нещата, които Бог извърши в живота на този младеж, оформиха и моделираха Давид в един човек, който не само да остарее с благодат, но да бъде и уникално полезен. Неговите възрастни години бяха най-мирните, най-проспериращите и най-продуктивните години от живота му.

   Ние Западняците, смятаме възрастта си от деня, когато сме влезли в света, но Хомер казва, че гръцките дами са смятали възрастта си от момента на брака си, а не от момента на раждането си. Вероятно, Християните трябва да измерват възрастта си чрез духовния прогрес. По този стандарт, аз съм видял много старци, които всъщност, са млади в естественото и много млади хора, които всъщност, са стари в естественото. Не е задължително всички презвитери в Христовото  тяло да бъдат плешиви или с бели коси, но определено, трябва да бъдат духовно зрели.

Давид сподели страстта си с идващото поколение

   Когато Давид завладяваше заобикалящите го нации и затвърдяваше Израел в едно голямо семейство, той фокусира енергията си в поклонението към Бог. След като доведе Ковчега в Ерусалим, той обърна вниманието си към установяване на вечно поклонение към Бог в присъствието на този Ковчег на Завета. 

   Тъй като шатрата на Мойсей повече не съществуваше; построяването и издигането на шатрата беше невъзможно и постоянното служение на бронзовия олтар, също не можеше да се принася повече и вече нямаше нужда от повечето от Левитите, които бяха обучени да функционират в това служение, Давид мъдро изгради напълно нов начин на служение за Левитите, като наблегна най-много на пеенето и свиренето на музикални инструменти като част от поклонението. Летописите казват:

1 Летописи 23:1 “Така Давид, като остаря и се насити с дни, направи сина си Соломона цар над Израиля.”

1 Летописи 23:3 “А левийците бяха преброени от тридесет годишна възраст и нагоре; и като се преброиха мъжете един по един, броят им бе тридесет и осем хиляди души,”

1 Летописи 23:5 “четири хиляди вратари, и четири хиляди да хвалят Господа с инструментите, които направих, рече Давид, за да хвалят с тях Господа.”

Двеста и осемдесет и осем човека бяха избрани:

1 Летописи 25:7 “И броят им, заедно с братята им, обучени в Господните пеения, всичките изкусни, беше двеста и осемдесет и осем души.”

И Давид освен това избра:

1 Летописи 25:1 “При това, Давид и военачалниците определиха за службата някои от Асафовите, Емановите и Едутуновите синове да пророкуват с арфи, с псалтири и с кимвали; а броят на ония, които се занимаваха с тая служба беше:”

1 Летописи 25:3 “от Едутуна, Едутуновите синове: Годолия, Езрий, Исаия, Семей, Асавия и Мататия, шестима, под наставлението на баща си Едутуна, който пророкуваше с арфа и славословеше Господа;”

  Тези хора бяха разделени на групи, така че музиката да бъда пренасяна пред Господ двадесет и четири часа на ден. Давид се подготвяше за бъдещето поклонение в своите стари години.

   Библията ясно казва, че това не беше дело на един млад човек, който отчайващо търсеше да изгради място в живота за себе си. Това беше усилието на един зрял човек, чиито интереси бяха се обърнали изцяло към Бог.

   Давидовата скиния и нейното музикално служение, служеха на Давид в продължение на много години, но той беше напълно наясно с временното му естество. Когато остаря, Давид повече не живееше в шатри и го притесняваше това, че Бог все още пребъдва в шатра, след всичките години от Мойсей до Давид.

   Давид се развълнува изключително много и се ентусиазира относно изграждането на постоянен храм на Йехова, но Бог отрече тази оферта, понеже Давид беше пролял толкова много невинна кръв. Бог обаче каза, че  ще позволи на сина на Давид, Соломон да му построи обиталище.

   От този ден нататък, Давид беше обладан от изграждането на този храм. Той търсеше Бог, докато не получи плановете за храма и след това започна да събира материали, които бяха нужни за процеса на градене:

1 Летописи 22:2 “И Давид заповяда да съберат чужденците, които бяха в Израилевата земя; и накара каменосечци да изсекат и издялат камъни за построяването на Божия дом.”

1 Летописи 22:3 “Давид приготви и много желязо за гвоздеи, за вратите на портите и за скобите, и мед толкоз много, щото превишаваше теглото,”

1 Летописи 22:4 “и кедрови дървета без брой; защото сидонците и тиряните донасяха на Давида много кедрови дървета.”

1 Летописи 22:5 “Защото Давид си казваше: Понеже син ми Соломон е млад и нежен, и домът, който ще се построи Господу, трябва да бъде извънредно великолепен, прочут и славен в цялата вселена, затова ще направя приготовление за него. И тъй, Давид направи голямо приготовление преди смъртта си.”

Толкова експертно и напълно беше завършено всичко това от него, че:

3 Царе 6:7 “И като се строеше домът иззида се с камъни приготвени на кариерата; така щото нито чук, нито топор, нито какво да е желязно сечиво не се чу в дома, като се строеше.”

Давид сподели своите притежания с идващото поколение

   Давид осигури предостатъчно материал за сигурността на семейството си след смъртта му и след това инвестира остатъка от богатствата си в Господното дело. Преди смъртта си, той свидетелства:

1 Летописи 29:2 “Аз, прочее, приготвих, с всичката си сила, за дома на моя Бог златото за   златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи, и дървета за дървените вещи, тоже ониксови камъни, камъни за влагане, камъни лъскави и разноцветни, и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори.”

1 Летописи 29:3 “При това, понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко що съм приготвил за светия дом, частното си съкровище от злато и сребро,”

Цялата сума възлизаше на над двадесет милиарда  долара сребро и злато. И след това Давид попита:

1 Летописи 29:5 “златото за златните вещи, и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, която ще се изработи с ръцете на художниците. Кой, прочее, ще направи днес доброволен принос Господу?”

1 Летописи 29:6 “Тогава първенците на бащините домове, първенците на Израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертвуваха усърдно;”

1 Летописи 29:7 “и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо.”

Техните дарове се изчисляваха на около три милиарда и осемстотин и четиридесет долара.

1 Летописи 29:9 “Тогава людете се зарадваха, защото жертвуваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно Господу; също и цар Давид се зарадва твърде много.”

   Давид беше натрупал това богатство чрез Божията ръка и радост беше за него да го върне обратно на Бог. Той не позволи на синовете му да се бият над наследството след смъртта му. Това беше форма на неговата воля. Той инвестира средствата си в проекта за храма преди смъртта си.

   Божествените хора трябва да следват неговия пример. Тези, които са с радост са давали по време на живота си, ще направят много добре, ако инвестират в бъдещето дело на Бог, като включат Божието дело във волята си или като установят един жив попечителски фонд, докато са все още живи. Аз съм наблюдавал как скъпоценни Християни-служители са изграждали мрежа от радиостанции за проповядване на евангелието и след това неспасените им деца са ги продавали след смъртта им. Също така съм виждал Християнски бизнеси да бъда разваляни от наследниците след смъртта на притежателя и банковите сметки, натрупани през годините на вярна служба към Господ, да са били изхабявани за светски забавления и притежания, само защото на вярващите им е липсвала вярата на Давид, за да инвестират в  църквата тук на Земята. Индивидуалният човек умира, но Църквата е тази, която остава. Когато инвестираме в бъдещето на Църквата, ще има продължаване на служението за следващото поколение, което все още се бори да свърже двата края.

   Когато Йосиф беше в Египет и умираше, той накара синовете си да се закълнат, че ще принесат костите му обратно с тях в обещаната земя. Той можеше да види по-добри дни, които да престоят и искаше поне костите му, да бъдат на мястото, където Бог щеше, да срещне хората Си. Ние четем, че триста или повече години след това:

Изход 13:19 “И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука.”

  Йосиф се присъедини към изхода от Египет, понеже той гледаше напред и се подготви за това предварително.

   Светиите, които имат вярата да живеят, трябва също така да имат вяра, с която да умрат и да разпределят правилно земните си притежания. Това трябва да бъде също част от вярата им. Милиарди долари, които са били събирани от вярващи, са преминали в ръцете на държавата, само защото вярващите са пропуснали да оставят воля след себе си. Давид вярваше в живота след смъртта- живот с Бог и живота, който продължаваше тук на земята. Той осигури всичко за да бъде участник и в двете области на живот, от една страна, като беше оправдан от Бог, и от друга, като разпредели богатството си, давайки огромна част от него за разширяването на Божието дело на земята. Това е поклонение, което гледа напред:

Римляни 4:21 “уверен, че това, което е обещал Бог, Той е силен да го изпълни.”

Това изпълнено с вяра поклонение даде възможност на Давид да бъде част от обещанията, които не бяха изпълнени в неговия личен живот.

Давид сподели позицията си с идващото поколение

   Взаимоотношението на Давид с Бог – поклонението му – узря в старите му години дотам, че той подготви една плавна промяна на лидерството, без скъпи и кръвни жертви, които със сигурност, иначе щяха да се случат. Ние четем:

1 Летописи 23:1 “Така Давид, като остаря и се насити с дни, направи сина си Соломона цар над Израиля.”

  Очевидно те управляваха заедно за един период от време и след като плановете за храма бяха публично дадени на Соломон, заедно с всичкото злато, сребро, бронз и камъни:

1 Летописи 29:20 “Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа вашия Бог.   И тъй, цялото събрание благослови Господа Бога на бащите си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя.”

1 Летописи 29:22 “и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломона за цар, и помазаха го Господу за управител, а Садока за свещеник.”

1 Летописи 29:23 Тогава Соломон седна на Господния престол като цар, вместо баща си Давида, и благоуспяваше; и целият Израил му се покори.”

   Давид прехвърли силата на управлението на Соломон по два начина. Първо, той го подготви за лидерство и второ, почети го като лидера. Давид не чувстваше, че е необходимо да се придържа и прикрепя към лидерството, което Бог му беше дал в младините му, а вместо това обучи един млад човек за управление и след това предаде управлението в неговите ръце.

   Изисква се наистина да имаме откровение като по-възрастни лидери в църквата, да познаем момента, когато е най-добре, да обучим млади хора за нашата задача и след това да отстъпим назад и да им се доверим с работата, която ние толкова добре сме вършили през годините. Някои хора никога не успяват да изградят тази благодат и те се държат към позициите си до момента, до който погребението им свърши. Но тези, които са поддържали поклонението си  в крайните си години, са способни да осъзнаят, че въпреки, че духът е готов и желаещ, плътта е слаба. Те вярват, че Бог, който им е дал способност да завършат тази задача, също така ще даде на следващия човек по-силно тяло и ще му даде да извърши велики неща в името на Господ.

   Давид освободи позицията си като акт на поклонение  и с много радост се свърза с тези, които щяха да станат последователи на новия лидер. Той не стоеше на една страна, а подкрепяше лидерството на Соломон до деня на смъртта си. Давид не беше се отказал от царството, нито от поклонението. Той просто беше обърнал правото на управление на сина си. Старите му години не бяха използвани за да стои в къщи и да наблюдава и “да гледа Християнска телевизия”. Истинските поклонници ще бъдат въвлечени в живота и поклонението до деня на смъртта си, въпреки че може да се наложи, да предадат юздите на ръководство на по-млади хора.

   Наскоро чух за едно свидетелство на млад пастор, който е бил въведен в поклонението чрез друг млад пастор. Той призна, че една от най-големите му грижи е била, че няма по-стари пастири, които да бъдат, като че ли въвлечени в настоящето Божие движение. Със сълзи, които се стичаха по лицето му, той разказа колко добро би било да има един по-възрастен служител, който да дойде в събранието, където той е служил  и да помогне. Този служител е влязъл в поклонението на младото събрание с ентусиазъм. За ума на младия човек това е било всичкото потвърждение, от което той се е нуждаел. Той  е видял част от старото поколение да бъде отворено и да се покланя с любов на Бог, като хвърля жребия си заедно с младите поклонници.

   Какъв пример за Божественост беше Давид на Соломон. Той беше изживял живота си, сега го декларираше и се довери на Соломон, да продължи този живот в царството. Давид не стоеше назад, чакайки “своите старини”- той инвестира себе си в младежта и въвлече себе си в делото, което щеше да бъде тяхно. Нищо чудно, че Соломон стана такъв велик цар - вижте какъв беше баща му!

    Въпреки че някои от псалмите говорят за старост и за отговорностите  и благословенията на възрастните хора, нито един от тези псалми не се преписва на Давид. Вероятно, Давид никога не е чувствал, че той всъщност остарява. Спомням си как стоях до моята умираща майка, която беше в осемдесетте си години. Тя ми каза, като ме гледаше в очите: ”Джадсън, аз не се чувствам като стара жена, чувствам се като двадесетгодишно момиче. Духът ми никога не е остарял, просто това тяло се е износело.”

  Може би, просто тялото на Давид се беше износело. Понеже той гледаше напред и подготвяше неща за бъдещето, Давид поддържаше млад духа си. Поклонниците, които поддържат взаимоотношенията си с Бог в техните старини, също ще имат млад дух.

   Един неизвестен псалмист, като е вероятно, това да  е бил и Давид или някой от хората, които той беше научил да пише песни на Господ, написа следното:

Псалми 71:17 “Боже, Ти си ме научил от младостта ми;

                           И досега съм разгласявал Твоите чудесни дела.”

Псалми 71:18 “Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй,

                           Докато не разглася силата {Еврейски: Мишцата.}* Ти на идещия род,

                           Твоята мощ на всичките бъдещи поколения.”

Друг псалм, който не се знае кой го е написал, казва:

Псалми 92:12   Праведният ще цъфти като палма,

                           Ще расте като кедър в Ливан;

Псалми 92:13   Насадени в дома Господен

                           Ще цъфтят в дворовете на нашия Бог.

Псалми 92:14   Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост,

                           Ще бъдат сочни и зелени;

Псалми 92:15   За да възвестят, че е праведен Господ,

                            Моята канара, у Когото няма неправда.

   Независимо дали Давид написа това или не, това, че той го живя е засвидетелствано в няколко книги от Библията. Давид беше поклонник от младостта до старините си и той използва взаимоотношението си на поклонение с Бог, за да въведе и следващото поколение в това топло взаимоотношение на поклонение. Давид беше като семе, което беше пораснало в едно гигантско дърво, което от своя страна, пускаше живи семенца в земята. Той увековечи себе си като инвестира златните си години в поколението, което идваше след него. И понеже той беше поклонник през всички дни на живота си, Давид беше повече от подготвен да пристъпи от това място на сълзи до мястото на благословения, които Бог е подготвил за тези, които го обичат.

   Давид пя поклонението си – той го викаше; но Давид винаги ще бъде запомнен най-добре с това, че той го е живял през цялото време  и той осигури всичко необходимо, то да продължи  след смъртта му. Давидовото управление завърши. Въпреки че живота му на земята свърши, поклонението му ще продължава дори и през вечността, понеже сега той се покланя с ангелите и светиите, които са влезли в радостта на небесното поклонение. Той е открил, че няма повече войни за воюване и повече сгради за строене. Поклонението, на което той сега се наслаждава, никога няма да свърши.

   Давид и неговото сърце на поклонник са споменати и в Новия завет, и когато Йоан видя небето и поклонението, което се случва във вечността, той чу един от свещениците да казва: 

Откровение 5:5 “Но един от старците ми каза: "Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата."

  Точно както потомството на Давид никога не свършва, така и поклонението, което той доведе в Христовото тяло, никога няма да спре. То продължава да бива преоткривано все по-прясно и все по-ново чрез всяко следващо поколение.