7. Давид се покланяше щедро и изобилно

7. Давид се покланяше щедро и изобилно

   Радостното сърце на Давид и праведния му живот го поставяха в такова уникално взаимоотношение с Йехова, че ужаса му от Бог стана страстта му за Бог. Той написа:

Псалми 143:5 “Спомням си древните дни,

                           Размишлявам за всичките Твои дела,

                           Поучавам се в творенията на ръцете Ти.”

Псалми 143:6 “Простирам ръцете си към Тебе;

                           Душата ми жадува за Тебе като безводна земя.” (Села).

Докато се криеше в пустинята на Юда, той изпя:

Псалми 63:1 Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}‡.

                                     Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся;

                                     Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида,

                                     В една пуста, изнурена и безводна земя.

Псалми 63:2               Така съм се взирал в Тебе в светилището,

                                     За да видя Твоята сила и Твоята слава.

Псалми 63:3               Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота,

                                     Устните ми ще Те хвалят.

Псалми 63:4               Така ще Те благославям, докато съм жив;

                                     В Твоето име ще издигам ръцете си.

Псалми 63:5               Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми;

                                     И с радостни устни ще Те славословят устата ми.

   Без да звучим светотатски, тези жални оди към Бог, звучаха като любовни писма на един човек, който е бил отделен от жената, която обича. Има израз на дълбоки копнежи, на невъзнаградена любов и на емоционални желания, които никой друг не би могъл да задоволи. Давид всъщност беше влюбен в Бог. 

  Само човек, който е познал този вид любов, може да разбере щедрото поклонение на Давид. Когато един мъж обича истински една жена, неговото желание е да и дарява щедри подаръци. В зависимост от финансовото му състояние, той може да дава диаманти, кожи, коли, цветя, картички или шоколад. Това са екстравагантни неща, които той освобождава към нея, като че ли те са разширение на самия човек. Дарът е израз на любовта. 

   Когато Давид преживяваше тези дълбоки копнежи за Божието присъствие, често той ставаше много щедър в поклонението си. Давид беше разточителен и екстравагантно щедър в даренията си към Бог. За него нищо не беше прекалено добро за Бог.

Изобилната любов на Давид

   Давид никога не би могъл да бъде “таен” последовател на Бог. Неговата любов към Бог беше прекалено дълбока и той изразяваше чувствата си, и нямаше как да бъде скрит любовник. Човекът, който може да извика: ”радвайте се в Господ и се наслаждавайте праведници и викайте от радост, всички праведни в сърцето си”, не може да бъде въвлечен в нелегални любовни взаимоотношения.  Всичко беше извадено наяве. Това  бе  любовна афера, която целият свят можеше да види.

   Веднъж, когато Давид прегърна Божията правда и прие факта, че Йехова го обичаше, той бе много щедър в изразяване на емоциите и чувствата си към Бог. Давид извика:

Псалми 18:1 (По слав. 17). За първия певец.

Псалом на Господния слуга {Псал. 36, надписа.}* Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула.      И рече:

                       Любя Те, Господи, сило моя.

Псалми 18:2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой,

                       Бог мой, канара моя, на Когото се надявам,

                       Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.

Псалми 18:3 Ще призова Господа, Който е достохвален;

                       Така ще бъда избавен от неприятелите си.

И накара другите хора: 

”обичайте Господ, всички вие Негови светии” /Пс. 31:23/. Също така той изпя:

Псалми 40:16 “Нека се радват и се веселят в Тебе

                           Всички, които Те търсят;

                           Ония, които обичат спасението Ти,

                            Нека думат винаги: Да се величае Господ.”

Като млад любовник, който иска всеки да сподели неговото вълнение, Давид извика:

Псалми 68:3 “А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога,

                         Да! нека тържествуват твърде много.”

Псалми 68:4 “Пейте Богу, пейте хваление на името Му;

                         Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините:

                         Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.”

Псалми 5:11 “Така ще се веселят всички, които се надяват на Тебе;

                         Винаги ще се радват, защото Ти им си покровител;

                         И ще ликуват в Тебе ония, които любят Твоето име.”

Като имаше пълно удовлетворение в Господ, той обеща:

Псалми 145:20 “Господ пази всички, които Го любят;

                             А ще изтреби всичките нечестиви.”

Давид толкова много се наслаждаваше на своя Бог, че от време на време, се изпълваше със смях. В една от песните на възкачванията му, /Давид написа малко от тях, въпреки че за тази се казва, че някой друг я е писал/ Давид се присъедини към чужденците, като пееше :

Псалми 126:2 “Тогава се изпълниха устата ни със смях

                           И езикът ни с пеене;

                           Тогава казаха между народите:

                           Велики неща извърши за тях Господ.”

Псалми 126:3 “Господ извърши велики неща за нас,

                          От които се изпълниха с радост.”

Набожната религия не беше Давидовия стил. Той се наслаждаваше на всеки момент на неговото взаимоотношение с Бог. Те се смяха заедно и плакаха заедно. Давид викаше и пееше на Бог и споделяше тихи часове на размишление с Него. 

Давид не беше просто Божий любовник. Той беше изобилен любовник на Бог. Давид точно, както младата дама с новия годежен пръстен, се опитваше да направи всички жестове, така че всеки да може, да забележи пръстена и. Давид искаше всеки да знае, че той и Бог бяха влюбени. Това като че ли изобщо не изглеждаше да бъде под достойнството му като цар. Той беше наясно, че другите го обичаха и гледаха на него, но той искаше и те да знаят, че той обичаше и гледаше към Йехова. Всяка емоционална експресия към Бог, беше направена изобилно, понеже Давид беше щедър любовник. Нямаше половинчати работи около него. Ако неговия начин на изразяване на любов към Бог притесняваше други хора, Давид оставаше това да си бъде техен проблем. Той бързо се научи, че ако се опитва да ограничи проявлението на любовта до точката, където другите да го приемат, той трябваше да редуцира себе си до тяхното ниво на любов – а това беше прекалено ниско за Давид. Той пееше любовни песни на Господ и заповядваше на другите да пеят с него, като се надяваше, че ако те пееха това, което той пееше, можеха да изпитат това, което той изпитваше. Хората, които са влюбени, понякога са много интересни в тази област.

Крайните действия на Давид

Когато любовта стане контролиращата сила в нашия живот, ние действаме ненормално. Хората казват, че сме странни. На Петдесятница, след като учениците се изпълниха със Святия Дух, техният израз на любов и екстремни действия на поклонение, направиха така, че много хора да се подиграват и да кажат: ”те са се напили с ново вино”/Деян. 2:13/. Хората, които са влюбени, не се държат нормално, понеже щедрата любов изисква екстремни, крайни действия за да може да се изрази правилно.

Давид не се страхуваше от крайните действия в любовта си към Бог. Когато той доведе Ковчега в Ерусалим:

2 Царе 6:14 “И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.”

2 Царе 6:15 “Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.”

  Давид съблече царските си роби и ги замени със свещенически ефод. Той не искаше да привлича вниманието към себе  си, защото Бог беше обекта на този празник.

    Само да осигури нещата за празника, не беше достатъчно за Давид. Той беше толкова превъзмогнат с емоция при мисълта за Божието символично присъствие да се върне в столицата Ерусалим, че той направи така че да стане част от процесията. “Той танцуваше пред Господ с цялата си сила”. Този танц включваше високи подскоци и въртене. Той се въртеше като пумпал. Целият Израел обичаше  щедрите и  крайни действия на техния цар, когато той се покланяше на Бог с тях.

 Целият Израел, освен жената на Давид,  Михала:

1 Летописи 15:29 “А когато ковчегът на Господния завет влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше, презря го в сърцето си.”

Тя посрещна Давид с много саркастична нотка:

2 Царе 6:20 “А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!”

 Михала наблюдаваше поклонението през прозореца, вместо да бъде участничка в него. А поклонението никога не изглежда добре, когато се наблюдава отстрани. Михала просто усети, че нейният цар-съпруг беше загубил достойнството си пред хората. 

Давидовият отклик към нея беше:

2 Царе 6:21 “А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.”

2 Царе 6:22 “И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.”

Давид не чувстваше, че смирението и щедрото поклонение правеха така, че да си загуби достойнството. Вместо това той го гледаше като правилен отклик към достойнството на Йехова. Давид каза на Михала:

2 Царе 6:22 “И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от          слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.”

Крайните действия в поклонението изглеждат напълно нормално за хората, които се опитват да демонстрират вътрешната си любов и пълното си посвещение на сърцето. Когато Давид се покланяше, той направи така че тялото му да изрази някои от чувствата на душата му. Давид говореше гласно хваления, пееше псалми на Бог, викаше, издигаше ръцете си, пляскаше ентусиазирано и след това свиреше на музикални инструменти пред Господ. Той стоя, танцува, покланя се и се просваше пред Царя на царете, без дори да си помисли, че това би било под неговото достойнство. Влюбените любовници много рядко са загрижени за достойнството и Давид определено беше Божий любовник.

Щедрото даване на Давид

Любовта и чувствата, които биват изразени само публично, винаги са подозрителни. Истинската любов дава и дава, и дава. Давид-любовникът беше и Давид –давачът. Той даваше екстравагантно на Бог. В дните, когато той нямаше почти нищо, той толкова много му дожаля за своя дом, че извика:

2 Царе 23:15 “и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?”

2 Царе 23:16 “тия трима силни мъже пробиха филистимския стан, та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:”

Рискът, който тези мъже бяха поели и цената на човешкия живот, която се изискваше, направи това питие толкова ценно и стойностно, че Давид каза, че то трябва да бъде дадено на Господ като жертва. Това беше нещо, което Давид отчайващо желаеше, но въпреки това, той го даде на Бог, понеже усети, че дарението, което не включва никаква жертва е много плитко поклонение.

   Друг пример за екстравагантното даване на Давид се вижда при връщането на Ковчега в Ерусалим. Първият му опит да върне Ковчега на каруцата, беше от Ваал в Юда /Кириат-Ярим е старото Ханаанско име на този град/. Седемдесет години бяха минали, откакто филистимците бяха върнали Ковчега на Израел  и през цялото време той седеше в дома на Авинадав на около осем мили, западно от Ерусалим. Първият опит за връщане на Ковчега подбуди Божия гняв и опитът беше спрян. Ковчегът беше поставен в дома на Овид-Едом. Ние не знаем със сигурност къде се намираше неговия дом, географски. Някои коментатори чувстват, че той е бил много близко до Ваал в Юда, защото Божият гняв беше разпален моментално. Докато пък други хора смятат, че дома му беше в стените на Ерусалим. 

 Описанието на Самуил за втория опит за връщане на Ковчега в шатрата на Давид казва:

2 Царе 6:12 “Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде, та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.”

2 Царе 6:13 “И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени телци.”

Еврейският тук говори за единствено число “вол  и овца”. Ако дома на Овид-Едом беше близо до Ваал в Юда, това е било едно разстояние от осем мили. А ако е живял някъде в покрайнините на Ерусалим, може би разстоянието е било около една или две мили. 

  Ако свещениците са стъпвали с една тридесет инчова стъпка/около 75-80 см./, ще е трябвало да се мине около 2300 стъпки за миля и тъй като те са жертвали на всеки  шест стъпки, Давид се беше подготвил за около 380 жертви на миля. Коментарът на Пулпит цитира книгата на Сайм, Царството на Израел, като казва:”Очевидно пътя към святия град беше кръвен път. Улиците на Сион бяха наводнени от реки на кръв, поради огромните множества убити животни. Освен това огньовете на олтарите, които се оформяха, представляваха странен контраст на танцуването, пеенето и викането на множествата, които бяха залели града”.

   По какъвто и начин да го погледнете, определено това е била скъпа процесия, която е изисквала много планиране и е включвала много хора. Всичко това беше Давидовият подарък към Господ. Екстравагантното даване не притесняваше Давид. Нищо не беше прекалено добро за Бог.

   Още една демонстрация за великодушното даване на Давид към Бог беше при гумното Араунах. Когато Давид настояваше да преброи Израел, той си навлече Божия гняв под формата на убийствена чума. След като Давид се покая и помоли Бог да го накаже директно, вместо да избива хора от Израел, Бог заповяда на ангела, който щеше да унищожи жителите на Ерусалим, да остави настрана меча си. Ангелът стоеше точно до гумното на евусееца Араунах. Господното Слово дойде чрез пророк Гад и каза:

2 Царе 24:18 “В същия ден Гад дойде при Давида та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна.”

 Давид помоли Орнан /така се дава името в Летописите/ да продаде земята си, така че Давид да може, да пожертва. Орнан се опита да даде земята безплатно на Давид, но:

2 Царе 24:24 “А царят рече на Орна: Не, но непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не ща да принеса на Господа, моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете купи за петдесет сребърни сикли.”

Божията заповед беше да се жертва на гумното за 50 сикли сребро. Давид не само, че се покори, но той купи самото гумно и цялото поле, в което се намираше гумното, като даде още 600 сикли злато. Това стана бъдещото място за изграждането на Соломоновия храм. То беше купено от Давид в един случай на доста странно, екстравагантно даване от негова страна.

   Цялото взаимоотношение на Давид към Бог, беше взаимоотношение на щедро даване. Материалите и средствата, които той даде за бъдещото построяване на храма, биха банкрутирали повечето богаташи сега. Давид никога не забрави, че Бог го взе от мястото на пасане на овцете и че всичко, което той беше натрупал, беше поради Божието осигуряване в неговия живот. Тъй като Давид видя всичко да идва от Бог, той нямаше проблем да го върне обратно на Бог по един много щедър начин на поклонение.

В един от анонимните Псалми, намеренията на Давид се виждат много ясно. Псалмистът написа:

Псалми 116:1 (По слав. 114).

                                        “Любя Господа защото послуша

                                         Гласа ми и молбите ми;”

Псалми 116:5                “Благ е Господ и праведен,

                                         Да! милостив е нашият Бог.

Псалми 116:9                Затова ще ходя пред Господа в земята на живите.”

(По слав. 115)

Псалми 116:12 (3)        “Що да въздам Господу

                                          За всичките Му благодеяния към мене?

Псалми 116:18 (9)         Ще изпълня обреците си Господу,

                                          Да! пред всичките Негови люде,

Псалми 116:19 (10)       В дворовете на дома Господен,

                                          Всред тебе, Ерусалиме. Алилуия.

  Давид не само беше щедър в даването си, но той беше щедър и в подготовката си за поклонение. Давид откри, както много поклонници след него, че песента и подаръците не освобождават напълно потока на поклонение, който идва от Божието присъствие. Нещо още също трябва да бъде направено. Всички Християнски служби трябва да бъдат извършвани като акт на поклонение, а не като заместител за него.