17. Давид се покланяше със зрялост

Глава XVІІ

Давид се покланяше със зрялост

   Когато Давид стоеше до набързо издигнатия олтар в новозакупеното гумно и наблюдаваше ангела на унищожението да връща обратно меча си в ножницата, Давид си пое дълбоко дъх и след това бързо го издиша, като знак на голямо облекчение. Колко благодарен беше той, че беше финансово способен да купи цялото поле, което заобикаляше това гумно. Какво щеше да стане, ако Бог беше поискал това от него, когато  беше младеж. Но Бог никога не иска повече  от това, което сме способни да дадем. Давид беше се научил, че Бог първо ни дава и след това  изисква от нас. 

   Давид не започна да се покланя на Бог щедро, понеже в младините си, той нямаше нищо, което да даде на Бог, освен емоциите си. А колко един младеж познава емоциите си? Като момче в къщи, често по хълмовете, пасейки бащините си овце, Давид можеше да излива поезията и музиката си към Господ, но това беше всичко, което той можеше да даде. В Божиите очи, то беше напълно приемливо, понеже Исус ни учеше, че Бог измерва даровете ни от това, което сме си оставили за нас, след като сме дали. Песента беше всичко, което младият Давид притежаваше и когато той я даде на Бог, той даваше всичко. След като Бог направи Давид и велик, и богат, песента нямаше да се счита за голяма жертва пред Бог, ако той беше свършил до там. 

   Когато бебето първо казва: “тати” или “мама”, има вълнение  и радост в дома. Това е случай, достоен за звънене по телефоните на дядовците и бабите. Но ако шестнадесет години по-късно, единственото, което излиза от устата на детето е пак: “мама” или “тати”, това се смята за трагедия.

   Нещо е попречило на процеса на узряване и детето се смята като умствено изостанало. Колко много духовно изостанали Християни, говорят бебешки на Бог, след като са били спасени от шестнадесет или дори повече години? Това не може да бъде угодно на Бог, понеже Той разпознава духовния дефицит.

Целта на узряването

   Вярно е, че:

Ефесяни 2:8 “Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;”

Но също така  е вярно, че на нас ни е било заповядано да:

2 Петрово 3:18 “Но растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Нему да бъде слава и сега и до вечния ден. Амин.”

  Великото спасение, което Бог е довел до нас, не ни прави автоматически зрели синове и дъщери. Ние сме родени в Божието семейство като “малки деца” /1 Йоан 2:12/ - като “бебета в Христос / 1 Коринт. 3:1/; но от нас се очаква, Божествено вродения ни живот да ни узрее достатъчно през различните фази на Християнско усъвършенстване – от бебета до зрели мъже и жени в Бог. Павел каза че:

Ефесяни 4:7 “А на всеки от нас се даде благодат според мярката на това, което Христос ни е  дал”

Ефесяни 4:13  “докле всички достигнем в единство на вярата и на познаването на Божия  Син, в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота;”

Ефесяни 4:14 “за да не бъдем вече деца, блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости;”

Ефесяни 4:15 “но, действуващи истинно в любов, да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос,”

   Когато апостол Йоан написа първото си послание, той каза:

1 Иоаново 2:12   “Пиша вам, дечица, защото ви се простиха греховете заради Неговото име.”

1 Иоаново 2:13 “Пиша вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Пиша вам, младежи, защото победихте лукавия. Писах вам, дечица, защото познавате Отца.”

1 Иоаново 2:14 “Писах вам, бащи, защото познавате Този, Който е отначало. Писах вам,  младежи, защото сте силни, и Божието слово пребъдва във вас, и победихте лукавия.”

   Йоан насочи писмото си към три отделни нива на духовна зрялост. Той говори на малките деца, като такива, които току-що са получили спасение и опрощение. Писа и на младежите, като тези, които са надделели над нечестивия, станали са силни и са преживели Божието Слово в живота си. Но Йоан също така разпозна, че в църквата има бащи, които са започнали да познават наистина Бог. Децата познават делата Му, младежите познават силата Му, но зрелите бащи познават Бог като Личност.

   Всяко ниво на зрялост има пълно задоволство в Бог. Точно както бебето се задоволява с една бутилка, докато майка му го люшка в ръцете си, така и новоповярвалият е напълно задоволен в Бог, докато всички физически и емоционални нужди му са снабдени. Въпреки че това може и да бъде угодно на родителите, то не посреща тяхната нужда за общение.

   Жена ми и аз, стояхме в един ресторант, където една келнерка ни обслужваше и тя постоянно се опитваше да влезе в нашия разговор. Най-накрая, се извини, като каза: “Съпругът ми постоянно пътува, аз съм самотна и искам някой, с когото да мога, да си говоря”

   “Но вие ни казахте, че имате три деца” – отговорих аз по типично мъжки начин.

   “Мистър”, отговори тя, докато си тръгваше, “не може да има общение с деца, аз искам да говоря, с някой, който ме разбира”.

   Псалмистът /Давид или някой друг/, като че ли осъзнаваше, че Бог иска Неговите деца да узреят и да станат Християнски възрастни хора. Използвайки речта и символа на дървото, той написа:

Псалми 1:1 Блажен оня човек,

                     Който не ходи по съвета на нечестивите,

                     И в пътя на грешните не стои,

                     И в събранието на присмивателите не седи;

Псалми 1:2 Но се наслаждава в закона на Господа,

                     И в Неговия закон се поучава ден и нощ.

Псалми 1:3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води,

                     Което дава плода си на времето си,

                     И чийто лист не повяхва;

                     Във всичко що върши ще благоуспява.

Към това Давид прибави:

Псалми 37:23 “Стъпките на човека се оправят от Господа;

                           И Неговото благоволение е в пътя Му.”

Псалми 37:25 “Млад бях, ето, остарях,

                           Но не съм видял праведният оставен,

                           Нито потомството му да проси хляб.”

     Целта на духовната зрялост е двукратна: първо, ние да можем да се наслаждаваме на все по-висши и висши нива на общение с Бог и второ, Той да може, да се наслаждава на все по-дълбоки и по-дълбоки взаимоотношения с нас. Божията любов не е това, за което говорим, понеже Той напълно ни обича на всяко ниво на духовно усъвършенстване. Това, за което става дума е нивото на духовна наслада между Бог и човека.

   Точно както земният баща може да се наслаждава в това, да хвърли топката към сина си, като в същото време, вътрешно да копнее за деня, когато синът да може, да се присъедини към него в бизнеса му, “така и Господ се наслаждава в хората Си” /Пс. 149:4/, като през цялото време Той копнее за нашата достатъчна зрялост в Него, така че да можем, да станем партньори с Него в Божия бизнес на земята.

Процесът на узряване

   Узряването е и прогресивно, и болезнено. То изисква постоянна прогресия от познатите неща към непознатите – от известните към неизвестните. Човек трябва просто да наблюдава дискомфорта на юношеството за да осъзнае, че всяка следваща фаза не идва без своя натиск, обърканост  и болка. И въпреки това животът изисква тази трансформация от това, ние да сме зависими, до това на нас да може, да се разчита.

   В схемата на живота на този свят, родителите трябва да бъдат заместени от децата, които стават родители. Животът не може да остане за дълго статичен, независимо дали става дума за живот, който е посят като семе в градината или за живот в образа на син в дома. Във всеки от тези случаи, силата на живота започва да става много неудобна. Натискът се увеличава в семето, докато се появи обвивката, докато корените влязат все по-надълбоко и пробият все по-нависоко. Животът е узряване и това обърква всичко около него.

   Подобно на това, животът на Христос във вярващия започва да се ражда и изявява себе си в процеса на растеж, който също създава стрес и объркване. Давид каза: “Ти Си ме разширил, когато бях в притеснение”.

   Преводът на The New King James използва думата “утешил”, а не ”разширил”, но повечето от останалите преводи са съгласни със стария King James, който използва думата “разширил”. Напълно присъщо за живота обаче е, разширяването и притеснението да вървят ръка за ръка.

   Давид призна, че преди да дойде триумфа, той е предшестван от трудности. След като той беше помазан от Самуил да бъде цар на мястото на Саул, Давид трябваше да израсне в много неща. Той беше много способен лидер на овце, но Бог го беше избрал да води хора. Това изискваше разширяване и всяка стъпка от това разширяване, беше проблемна за Давид. Ревността на Саул над Давид се обърна в гняв и после в омраза и това носеше все по-жестоки и по-жестоки нива на болка за Давид. Но Бог разширяваше Своя човек през това време. 

     Напълно в стила на Писанията е, че ние биваме изпитвани според обещанията, които ни са дадени. Вярно беше това с Йосиф, който премина от нивото на сънищата си към затворите и след това към короните. Давид също откри, че пътят нагоре е често първоначално маршрут надолу. Унижението често предхожда издигането за да не би гордостта от постиженията, да предпази човека от това, той да бъде достатъчно разширен, за да прегърне призива си. Бог първо ни призовава и след това ни квалифицира да бъдем способни в този призив. Някой беше казал, че между Божия призив и Неговото изпращане и поръчение, е Неговия колеж, а уроците и изпитите там, са доста трудни. Болката в подготовката е много по-важна от провала след това. Бог не ни е призовал за да се опитаме, а за да триумфираме в Христос. За Исус се казва:

Евреи 5:8 “ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,”

  Тъй като разширяването за нашия Господ Исус беше също свързано с проблеми, защо ние да очакваме да избегнем постоянно растящите болки. Покорството е предпоставка в Християнското служение, но покорството не е наследствено. То се научава,  а това научаване може да бъде болезнено.

   Повечето от нас, които са в служение, ще се съгласят, че най-великите ни преживявания на разширяване, са били най-жестоки като болка. Това е като да закараш обувка, която не ти става на обущар и да му позволиш, да постави специфичното устройство за разширяване в нея. С всяко завъртане на отвертката, обувката бива поставена в по-голям натиск. Вие можете да чуете как кожата започва, да се обтяга, когато вътрешният натиск става все по-голям и по-голям. След това обувката се поставя на поставка за известно време, за да може този натиск, който и се оказва, да я разшири. Най-накрая, кожата се наглася на новата си форма и обувката ви приляга много по-удобно на крака.

   Има времена, когато Бог поставя Неговото устройство за разширяване в нашия живот и започва да върти отвертката на разширяването. Ние стенем, оплакваме се  и дори смъмряме дявола, но това е напълно задължителен процес на уголемяване. Бог уголемява капацитета ни, така че да можем, да съдържаме повече от него, за да можем след това, да го споделим в служение с останалите хора.

   В този псалм, където Давид признава, че е бил уголемен, докато е бил в притеснение. Той изрежда четири области на уголемяване, в които Бог го е вкарал. Първо, Бог го е разширил в областта на знанието:

Псалми 4:3 “Но знайте, че Господ е отделил за Себе Си Своя угодник;

                       Господ ще слуша, когато викам към Него.”

  Давид е трябвало да научи, че Бог избира този, когото Той иска, да върши Неговата воля, дотогава, докогато Бог иска. “Господ е отделил за Себе Си този, който е богоугоден”. Притесненията са по-лесни за носене, когато осъзнаваме, че ние не сме избрали задачата, за която се подготвяме в момента. Бог е избрал задачата. Давид също така имаше нужда да знае, че: “Господ ще чуе, когато аз извикам към Него”. Павел ни увери:

1 Коринтяни 10:13 “Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.”

   Втората област на болезнено разширяване за Давид, беше областта на поведението. Имаше четири области, в които този стремителен, необуздан младеж трябваше да порасне. На него му беше казано:

Псалми 4:4 “Треперете и не съгрешавайте;

                       Размишлявайте в сърцата си на леглата си и мълчете.” (Села).

Той се учеше да контролира емоциите си, вместо да бъде контролиран от тях. Третата област на разширяване, имаше връзка с поклонението му. Той получи следното слово:

Псалми 4:5 “Принасяйте жертви на правда, 

                      И надявайте се на Господа.”

   Вероятно, Бог искаше да му каже: ”Песните са добро нещо, но жертвите са заповядани от Мен. Говоренето с Бог е приятно, но доверието в Бог е животопроменящо”.

   Най-накрая, Давид беше разширен и в областта на радостта:

Псалми 4:7 “Турил си в сърцето ми радост.

                       По-голяма от тяхната, когато им се умножава житото и виното.”

   В болезнените отделяния от обществото като цяло и от удоволствията на живота специфично, Давид научи, че Бог беше истинския източник на радостта му. Той откри, че Бог беше по-желан, отколкото едногодишната жътва и празниците, които тази жътва можеше да доведе. Давид преживяваше по-голямо ниво на радост чрез взаимоотношението си с Бог, от това, което жътвата даваше. Каква победа би било, когато Християните открият, че те нямат същия източник на радост, какъвто светът има и следователно, няма нужда да притежават същите притежания, за да се радват.

   Разширението в нашето знание за Бог, в нашето поведение пред Бог, в нашето поклонение към Бог и в нашата радост от Бог, не са дарби, които да стоят под коледното дръвче. Те са продукти на дисциплиниран живот и процесът на научаване е често проблемен. Но както болката при раждане, така и тази болка завинаги ще бъде забравена, когато дойде радостта от познаване на Бог и връзката с Него като зрял Християнин.

Процес в узряване

   Давид узря като поклонник, но поклонението му също узря. Както знанието му за Бог се увеличи, така и нивото му на поклонение към Бог се увеличи, понеже нивото на поклонение винаги е ограничено до откровението за Този, на Който се покланяме.

   Най-вероятно Давид, както  и много хора след него е започнал чрез покланяне по хълмовете. Отново и отново, псалмите му говорят за красотата и грандиозността на природата:

Псалми 19:1 (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом.

                      “Небесата разказват славата Божия,

                        И просторът известява делото на ръцете Му.”

  Но Давид беше изследовател и не мина много дълго време, когато той спря да се покланя на природата и започна, да се покланя на истинския Бог на творението. Давид каза:

Псалми 8:1 За първия певец на гетския инструмент. Давидов псалом.

                    “Иеова, Господи наш,

                     Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя;

                     Ти си поставил славата Си над небесата.”

Вече наблягането му не беше на “небесата”, а на “Теб”. Като млад човек, Давид се покланяше на силата на Бог. Той обичаше да се хвали пред цар Саул, че с Божията милост, беше убил лъва и мечката. И след това успешно уби Голиат пред цялата Израилева армия.Развеселяващо и ободряващо е да имаме Божията сила, която да работи чрез нас и ние лесно можем, да изместим фокуса си на поклонение към това, което Бог върши чрез нас.

   Докато Давид бягаше от Саул, той се покланяше на Спасителя. Много от псалмите му се радват в Бога, който го освободи от ръцете на Саул и от другите му врагове. Той написа:

Псалми 18:2    “Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой,

                            Бог мой, канара моя, на Когото се надявам,

                           Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула.”

Псалми 18:17  “Избави ме от силния ми неприятел,

                           От ония, които ме мразеха;

                           Защото бяха по-силни от мене.”

   Някои Християни никога не узряват отвъд това ниво на поклонение към Бог. Цялото тяхно хваление е за спасението, което са получили от Бог. Това е отклика на едно момче на средна възраст, което има геройския образ на Бог в ума си.

   Вероятно, петото ниво на поклонение в Давидовото узряване, беше по време на установяване на царството му. Израилевите врагове постоянно заплашваха царството, но Бог освобождаваше Давид от техните ръце  и обръщаше битката в полза на Давид. По време на тези сезони, Давид се покланяше на победоносния Бог. Той написа:

Псалми 18:39 “Защото си ме препасал със сила за бой;

                            Повалил си под мене въставащите против мене.”

Псалми 18:43 “Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете;

                           Поставил си ме глава на народите:

                           Народ, когото не познавах, слугува на мене,”

Псалми 18:44 “Щом чуха за мене, те ме и послушаха;

                          Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.”

   Радостно е да видим, че Бог е повече от наш защитник. Той е мощна крепост срещу всички, които ни опонират. Християните няма нужда да се бият с дявола постоянно, понеже обещанието е 

Римляни 16:20 “А Бог на мира, скоро ще смаже сатана под нозете ви. Благодатта на нашия     Господ Исус Христос да бъде с вас.”

   Именно в мирните дни на неговите зрели години, поклонението на Давид се разшири и стана повече към личността на Бог, отколкото към Божиите изяви. В това ниво на зрялост, ние четем такива думи като:

Псалми 63:1 (По слав. 62). Псалом на Давида, когато се намираше в Юдовата пустиня {1 Цар. 22:5. 23:14-18.}‡.

                         “Боже, Ти си мой Бог; от ранина Те търся;

                          Душата ми жадува за Тебе, плътта ми Те ожида,

                          В една пуста, изнурена и безводна земя.”

Псалми 63:3   “Понеже Твоето милосърдие е по-желателно от живота,

                           Устните ми ще Те хвалят.”

Псалми 63:4   “Така ще Те благославям, докато съм жив;

                           В Твоето име ще издигам ръцете си.”

Псалми 63:5   “Като от тлъстина и мас ще се насити душата ми;

                           И с радостни устни ще Те славословят устата ми.”

   Какво удоволствие трябва да е било за Божието сърце да вижда поклонението на Давид как узрява в същото време, в което и човекът узрява. В най-висшето си ниво на зрялост, Давид копнееше за Бог повече, отколкото копнееше за всичко друго, което Бог можеше да направи за него. Точно както една пенсионирана двойка, която се наслаждава един на друг в техните зрели години, взаимоотношението стана по-ценно за Давид, отколкото постиженията. И Бог обичаше това!

  Узряването на Давид в поклонение, също се вижда и в това, че първо, той нямаше Ковчег, пред който да се покланя, след това Давид върна Ковчегът на Завета в Ерусалим.По-късно, издигна шатрата на Давид и осигури възможност за постоянно поклонение пред Ковчега в тази шатра. И най-накрая, в зрелите си години, Давид осигури много финанси за издигането на уникалния храм на Соломон. Последните години от живота на Давид, бяха най-уникалните години на поклонение, понеже той никога не загуби любовта си за Бог, дори когато остаря.