16. Давид се покланяше с музика

Глава XVІ

Давид се покланяше с музика

    Не напразно Давид е наречен “сладкият псалмопевец на Израел”. Нито един пророк, свещеник или цар в цялата история на Израел не е бил по-въвлечен в музикално поклонение към Бог. Изглежда, че Давид беше способен да освободи най-вътрешните си чувства и мисли чрез песен повече, отколкото по всеки друг начин. Той пя, когато беше паднал духом, пя и когато беше радостен. Давид пя, когато бягаше от царя и често бягаше, след като стана цар. По някакъв начин Давид имаше песен за всяка ситуация и ако той нямаше такава – написваше.  

   Давид не само пя на Господ, но той свиреше на музикални инструменти и дори създаде нови инструменти, които да бъдат използвани в неговия израз на поклонението му. Той импровизираше песни на поклонение за да паснат на всички обстоятелства и ситуации, в които се намираше. В контраст на това, Давид също така установи формална музика за поклонение, назначи хорове и имаше няколко музикални директори на пълно работно време в служба, в шатрата на Давид.

   Най-вероятно, неговият най-голям принос към музикалното поклонение беше изобилното му писане на песни, които трябваше да бъдат пети на събранията. Повече от половината псалми в Библията, вероятно са Давидови и най-вероятно, той беше написал още много песни, които се използваха в неговото време, но никога не станаха част от Библията.

Давид използваше музиката за да вдъхнови поклонение

   Давид научи силата на музиката много рано в своя живот. Избран като придворен музикант да свири пред цар Саул, когато злите духове го нападаха, Давид откри, че пеенето и свиренето пред Господ в присъствието на демоните, караше злите духове да напускат. Небесната атмосфера се оказваше прекалено тежка за тези слуги на Сатана. Давид наблюдаваше как Саул се променя от едно тормозено същество в един спокоен човек, който понякога дори се присъединяваше към него в поклонение чрез употребата на музиката. Той никога не забрави това и през целия си живот продължаваше да използва музиката, за да стихва определени хора и да ги окуражава, да откликват с любов към Бог.

   Над седемдесет пъти, Давид използва думата “пейте”  и много често под формата на заповед. Като например:

Псалми 9:11 “Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион,

                         Изявете между племената делата Му;”

Псалми 30:4 “Пейте Господу, светии Негови,

                         И възхвалявайте светото Му име {Еврейске: Светият му спомен. Виж Изх. 3:15.}*.”

   Давид беше уникален в изучаването на човешкото  естество. Той знаеше колко е трудно да се хванат всички мисли на ума и да се фокусират към Бог. Така че вместо да призоваваше за дисциплина, която беше отвъд способностите на хората му, той ги насърчаваше да пеят на Господ. Давид знаеше, че песента ще доведе мислите им във фокус към Бог. Той използваше песента за да построи мост между широката бездна на натиска на естествения живот и удоволствията на откликването към любящия Бог с едно сърдечно поклонение.

   Давид беше достатъчно мъдър за да осъзнае, че поклонението не може просто да бъде заповядано, то трябва да бъде вдъхновено. Хората трябва да се издигнат, да бъдат окуражени и стимулирани, да се покланят на Бог, и музиката определено пасваше във всичко това. Точно както една военна нотка може да постави маршов инстинкт в краката на обикновения човек, така и една вдъхновена музика може да мотивира слушателя към хваление и поклонение. Често е било казано, че повече грешници са били арестувани от Бог и са се обърнали към Него, когато са чули определена песен, отколкото когато са чули определена проповед. Има нещо относно музиката, което достига душата на човечеството и именно там започва любящия отклик към Бог. 

   Когато човек чуе друг човек да се покланя на Бог чрез песен, това може да доведе дори сълзи в него и често става именно така. Любовта, която е изразена чрез мелодия намира почти моментален отклик в слушателя и обикновено той е задвижен да се идентифицира с това и дори, да участва. Давид знаеше този факт  и наблягаше много на него. Той не беше толкова много проповедник, но със сигурност успяваше да задвижи слушателите си с песен. Тази седмица аз стоях на платформата на една огромна мултиетническа църква, когато техният хор, състоящ се почти изцяло от чернокожи, започна да пее класически химни. Музиката беше чудесна, стилът - елегантен и изпълнението беше превъзходно. Отвъд всичко това обаче, членовете на хора представяха поклонението към Бог по такъв начин, че то беше истинско и живо, а не някаква изява на добре репетирани песни. Беше уникално преживяване. Аз стоях  и плачех пред Господ, докато пасторът, който беше присъствал на някои от репетициите не можеше да не пее заедно с хора, на определени места. Когато песните свършиха, цялото събрание се изправи на краката си и ги аплодира. След това те издигнаха ръцете си към небето и започнаха вокално да се радват в Господ. Ние бяхме буквално и неподтискащо вдъхновени от  музиката на този добре обучен хор за поклонение.

   Може би това е имал предвид Давид, когато написа:

Псалми 33:1 (По слав. 32).

                           Радвайте се праведници, в Господа;

                           Прилично е за праведните да въздават хваление.

Псалми 33:2    Хвалете Господа с арфа,

                           Псалмопейте Му с десетострунен псалтир.

Псалми 33:3     Пейте Му нова песен,

                           Свирете изкусно с възклицание.

За да може да отбележи това още по-ясно, псалмистът изпя:

Псалми 66:1 (По слав. 65). За първия певец, псаломска песен.

                          Възкликнете към Бога, всички земи,

Псалми 66:2    Възпейте славата на Неговото име,

                          Като Го хвалите, хвалете Го славно.

Псалми 66:3    Речете Богу: Колко са страшни делата Ти!

                          Поради величието на Твоята сила

                         Даже враговете Ти ще се преструват пред Тебе за покорни.

Псалми 66:4   Цялата земя ще Ти се кланя и ще Те славослови,

                         Ще славословят името Ти. (Села).

Очаква се пеенето на поклонение да вдъхнови цялата земя, да пее хваление на Йехова.

   Това че музиката раздвижва емоциите е очевидно, но Давид се научи, че тя прави дори повече от това. Музиката на поклонение достига отвъд душата и раздвижва духа на човека за да може той да откликне на Божия Дух. Вярата може да бъде запалена отново чрез  песен. Надежда и кураж често биват възобновени чрез пеене и срещата с Бог може да бъде възстановена чрез слушане, радване и присъединяване в песен.

   Поради личните си преживявания в трудните времена, Давид знаеше, че пеенето на Господ може да доведе един човек и да го прекара през трудните ситуации. Когато Израел излизаше от Египет, това стана с песен. Въпреки че  пяха през пустинята, много години след това, когато Бог ги изпрати в пленничество, те  свидетелстваха:

Псалми 137:1 (По слав. 136)

                            При реките на Вавилона, там седнахме,

                            Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

Псалми 137:2   На върбите всред него

                           Окачихме арфите си.

Псалми 137:3  Защото там ония, които ни бяха пленили,

                           Поискаха от нас да пеем думи;

                           И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки:

                           Попейте ни от сионските песни.

Псалми 137:4  Как да пеем песента Господна

                           В чужда земя?

Липсата на песен и безнадеждността вървят ръка за ръка. В контраст на това, Давид каза:

Псалми 138:1 (По слав. 137) Давидов псалом.

                          “Ще Те славя от все сърце,

                            Ще Ти пея хваления пред боговете,”

Псалми 138:2  “Ще ти се поклоня към светия Твой храм,

                            И ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти,

                            Защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.”

  Той живя в продължение на няколко години в земята на филистимците, заобграден от техните  богове-идоли, но продължаваше да пее своята песен на Йехова. Давид не позволяваше присъствието на чужди богове да населява неговото поклонение и в крайна сметка, той напълно завладя филистимците. Давид отказа да окачи арфата си на дърветата. Вместо това, той свиреше на нея.

Давид използваше музиката за да инструктира поклонение

    За тези от нас, които имат няколко различни превода на Библията в дома си плюс цялата Библия на касетки и вероятно на компакт диск за компютъра, много е трудно да си представим какви са били обстоятелствата в Израел по времето на Давид. Имаше само няколко книги от Библията, написани до Давидовото време и копията от тях се пишеха на ръка, и бяха много редки. Понеже той беше цар, който изследваше Писанията, Давид имаше достъп поне до петте книги на Мойсей и вероятно, до Исус Навиев и Съдии. Но нито една от тези книги не беше достъпна за хората под неговото управление и много малко от тях можеха да ги прочетат, ако им бяха направени достъпни. Тяхното познание върху Божието Слово беше само чрез памет и ние имаме много малко доказателства за това да е имало свещеници, които да са поучавали след смъртта на Самуил.

   Знаейки, че нивото на поклонение никога няма да достигне отвъд концепцията за Бог, Давид се изправи срещу дилемата да поучава хората за Бог, като в същото време, той трябваше да ги инструктира, да се покланят на Йехова. Давид разреши тази дилема, като използваше песента за да образова хората в Божиите пътища. Той им пя:

Псалми 32:8 “Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш;

                        Ще те съветвам,

                        Като върху тебе ще бъде окото Ми.”

  Давидовият метод на водителство бяха песните. Давид искаше Израилтяните да имат концепция за Йехова, която да е по-висша от концепцията на заобикалящите ги нации относно техните езически богове. За да извърши това, той изпя:

Псалми 96:4 “Защото велик е Господ и твърде достохвален,

                         Достопочитаем е повече от всичките богове.”

Псалми 96:5 “Защото всичките богове на племената са нищожества;

                         А Иеова е направил небесата.”

Псалми 96:6 “Пред Него са блясък и величие,

                         Сила и красота в светилището Му.”

   Чрез неговите песни Давид учеше хората, че Бог беше добър Бог:

Псалми 25:8 “Господ е благ и праведен,

                         Затова ще научи грешните на пътя Си.”

Праведен Бог:

Псалми 11:7 “Защото праведният Бог обича правдата;

                         Праведният човек ще гледа лицето Му.”

 И свят Бог:

Псалми 22:3 “Но Ти си Светият,

                         Който си възцарен между Израилевите хваления.”

Той ги инструктираше, че:

Псалми 24:1 (По слав. 23). Давидов псалом.

                        “Господня е земята и всичко що има в нея,

                          Вселената и тия, които живеят в нея;”

И ги учеше да пеят:

Псалми 23:1 (По слав. 22). Давидов псалом.

                      “Господ е Пастир мой;

                        Няма да остана в нужда.”

От една страна, Давид ги накара да пеят:

Псалми 11:4 “Господ е в светия Си храм, 

                         Господ, Чийто престол е на небето;

                        Очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада.”

И след това балансира това със следната песен:

Псалми 34:18 “Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце,

                           И спасява ония, които са с разкаян дух.”

  Давид поучаваше една балансирана концепция за Бог чрез различните песни, които беше написал, за да може Израел да ги употребява в поклонение.

   Точно както рекламните агенти неотдавна разбраха, че реклама, в която присъства песен, ще бъде запомнена по-бързо и по-дълго време, отколкото просто изговорено слово, Давид знаеше, че колкото повече хората пееха за Бог, толкова повече те щяха да научат неща за Него. Това е все още вярно и днес. Казва се, че повечето хора научават доктрината от песнарката, отколкото от Библията. Пеенето на песен изисква слушане, внимаване и повтаряне, за да може песента да бъде заучена. Истината изпята в една песен, отново и отново, бива вкарана в сила и така тя се запомня. Колко важно е някои от нашите песни да имат правилния текст относно естеството и Божиите осигурявания.

   Давид също така инструктира хората в пътищата на поклонение чрез песните, които ги учеше. Именно в песните хората биват поучавани да :

Псалми 35:27 “Да възклицават и да се зарадват

                           Ония, които благоприятствуват на правото ми дело,

                           И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ,

                           Който желае благоденствие на слугата Си.”

И да:

Псалми 47:1 (По слав. 46). За първия певец, псалом на Кореевите синове.

                      “Ръкопляскайте, всички племена,

                        Викнете към Бога с глас на тържество.”

  Давид помагаше на хората да насочат, както отношенията, така и действията си в поклонение чрез песните, които той ги водеше да пеят. Те пяха например:

Псалми 39:1 (По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}*. Давидов псалом.

                        “Рекох: Ще внимавам в пътищата си

                          За да не съгреша с езика си.

                          Ще имам юзда за устата си,

                          Докато е пред мене нечестивият.”

 И:

Псалми 37:11 “Но кротките ще наследят земята,

                           И ще се наслаждават с изобилен мир.”

   Чрез песен беше начина хората да бъдат подтикнат, да се обричат пред Бог и след това, да спазват обреците си. Те бяха учени да хвалят Бог и да дават на Бог. Те бяха учени да пеят:

Псалми 27:6 “И сега главата ми ще се издигне

                         Над неприятелите ми, които ме окръжават;

                         И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания,

                         Ще пея, да! ще славословя Господа.”

  Пеенето е уникално оръжие за поучение и Давид го използваше максимално. Това трябва да направим и ние.

Давид използваше музиката за поклонението

    Едно нещо е да вдъхновиш човек да се покланя и да го инструктираш в пътищата на поклонение, но съвсем друго е да бъдеш способен, да приложиш това, което е било научено чрез фактическо участие. На твърдението: ”поклонението е нещо естествено”, аз питам: “за кого?” Вероятно за ангелите, но не и за хората. Желанието за поклонение е наистина дълбоко проникнало в нас, но изпълнението на това поклонение е доста трудно. Поклонението изисква достигането ни до най-вътрешните ни чувства, а много малко от нас са способни да направят това. Освен това то изисква да облечем тези чувства с думи, когато повечето от нас са учени да говорят само факти, а не чувства. 

  Давид знаеше какво повечето от нас в крайна сметка, са научили – ние можем да пеем неща, които ни е трудно да кажем. Ето защо любовниците често използват музиката при срещите си. Почти всички двойки си имат “тяхната песен”. До смъртта на моя стар баща, той и майка ми се изпълваха със сълзи, когато чуваха песента “Moonlight and Roses”. Това беше “тяхната песен” още по време на ходенето им, преди повече от петдесет години. Те си спомняха с приятни спомени как са  я слушали заедно и тази песен все още комуникираше нещо лично и нежно към тях. 

    Давид знаеше, че ако успее да накара хората, да пеят песните си, това ще им даде добър речник, който да употребяват в хваление към Господ. Той беше практикувал обличането на любовта си към Бог в думи и след това, Давид облече тези думи в музика, и вярваше, че и другите могат да направят това. Той също така знаеше, че ако накара събранието да пее заедно, това ще има обединителна сила. Използването на един и същ речник, темпо и ритъм, ще смеси мнозината хора в едно цяло и когато това цяло се фокусира към Господ, ние ще имаме едно общо поклонение. Давид майсторски използваше музиката за да докара поклонение между хората. Той викаше:

Псалми 68:32 “Земни царства, пейте Богу,

                            Пейте, хвалете Господа,” (Села.)

И:

Псалми 105:2 “Пейте Му, славословете Го;

                           Говорете за всичките Му чудесни дела.”

Псалми 105:3 “Хвалете се с Неговото свето име;

                           Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.”

Песента беше началното му място, но поклонението беше крайното.

   В по-ранната ми книга “Нека да се покланяме” , аз написах: “Пеенето не трябва да се смята като нещо, което трябва да правим заради самото нещо. То трябва да бъде освобождаване на Святия Дух към Бог в израз на поклонение. Но хората трябва да бъдат поведени от естественото към духовното и от изразяване на своите нужди към изразяване на духовното поклонение. Това е задача на лидера на поклонение. Ако той успее, той ще бъде лидер на поклонници, а не лидер на песни. 

   Естествено, пеенето не трябва да бъде считано като цел, понеже нашата цел в събирането ни заедно е, да се поклоним на Бог в красотата на светостта. Поклонението е крайната цел; всички други дейности и церемонии, просто служат за изпълнение на тази цел. Но тъй като поклонението е крайната ни цел, само по себе си, то се превръща и в средство за трансформиране на личния ни живот, понеже един поклонник ще бъде наистина променен посред покланянето си”.

   Давид използваше пеенето за да докара поклонение, понеже той знаеше, че пеенето ще предизвика и промени хората му. Пеенето беше просто средство. Трансформирането беше задачата. Хората пяха; Бог ги трансформираше – и Той все още Го прави.

    Точно както всички изразявания на живот приемат все по-голяма и по-голяма дълбочина, когато ние узряваме, така и поклонението на Давид се разшири, задълбочи и стана все по-голямо, когато той порасна. Той не спря да се покланя, но той се покланяше зряло.