В „Софийска градска художествена галерия (I част)” изложих заявлението ми по ЗДОИ от 2018 г. и отговора, който получих, придружени от мой коментар.

Припомням, че заявленията ми до НХГ и до СГХГ бяха абсолютно еднакви. От двете галерии получих и еднакъв тип отговори – списъци на поисканите откупки за периода 2007-2017 г., но без откупните цени, само с посочена обща годишна разходвана сума и с формално обяснение за отказа, че засягал интересите на трети лица. Първоначално смятах да обжалвам и отговора на СГХГ, но после реших, че жалбата, която вече бях подала до НХГ, ще е достатъчна, след като ситуациите са идентични.

Междувременно през септември 2018-та вече бях изпратила заявления с искания за информация за откупките до още 31 общински галерии в страната. Споделих отделно заявленията и отговорите на всяка една от тях, две публикации с предварителна, въвеждаща, информация по темата - медийни публикации и нормативни документи, както и опит за равносметка.

Декември 2018 г. Административен съд - София град взе по делото с НХГ следното Решение: „Информацията за цените на всички творби, откупени от Националната галерия за последните 10 г. е обществена и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ, тъй като е налице презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес, която не е оборена в отказа на административния орган.”.

След което, в началото на януари 2019 г. получих новия отговор от НХГ, съдържащ цялата поискана от мен информация, с добавените откупни цени.

Десетина дни след това, на 14. 01. 2019 г. изпратих ново Заявление по ЗДОИ до СГХГ с искане да ми предоставят:

1. Конкретните оценки/цени на закупуване към всяка една от откупените за фонда на СГХГ творби за периода 2007-2017 г., в пълен списък извлечение от данните в инвентарната книга (раздел, инвентарен номер, наименование, автор, оценка/цена на закупуване).

Поради посочените по-горе причини информативно и най-наивно изпратих на директора на СГХГ (неофициално) и Решението на съда по делото с НХГ. Абсолютно очевидно е, че новото ми Заявление е просто искане за допълване на информацията за откупните цени, които липсваха в списъка от отговора, предоставен ми от СГХГ през юли 2018 г.

На новото Заявление СГХГ ми изпрати „пълен отказ за достъп до исканата информация”.

Няма да цитирам подробно мотивите им, изложени в цели 4 страници. Може да ги видите сами.

Накратко отказът им е защото според СГХГ:

- „исканата информация съставлява лични данни на трети лица, поради което не може да се получи по реда на ЗДОИ – основание за отказ по чл. 37, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ във връзка с чл. 4 от ЗЗЛД;”

- „исканата информация засяга интересите на трети лица, които изрично са отказали същата да бъде предоставена и не е налице надделяващ обществен интерес – основание за отказ чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ;”

- „исканата информация представлява защитена от закона тайна – основание за отказ чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ във връзка с чл. 29 и чл. 39 от ЗЗК;”

- „органът не разполага с исканата информация във вида, в който се иска и няма задължение да създава нова поради което на основание чл. 33 от ЗДОИ уведомява заявителя за това обстоятелство.”

Понеже съм абсолютно несъгласна с всички изброени от СГХГ „мотиви” и ги намирам за противоречиви и подвеждащи, то не ми остана друга възможност освен този път да обжалвам отказа им.

Тук ще споделя моята лична гледна точка, която послужи за основа на жалбата ми:

Първото и най-главното, което искам най-сетне да се разбере - поискала съм информация за ТВОРБИ от общинска музейна колекция. Не съм поискала никаква информация за лични данни на ХОРА. Именно защото продавачът може да бъде самият автор, негови наследници или лицензиран търговец, не съм проявила никакъв интерес ОТ КОГО е откупена творбата. Няма как да знам с кой от всички възможни варианти се припокрива продавачът, ако не бъде уточнено. Т.е. продавачът може да остане анонимен, до уточнението дали е авторът, наследник или търговец, а аз НЕ СЪМ ИСКАЛА ПОДОБНО УТОЧНЕНИЕ, (въпреки че дори то не следва да е някаква тайна). Целта ми не е да проследя при кого точно са отишли самите откупни публични средства. Не ме интересува кои са „третите лица” - продавачи. Интересува ме кои творби, на кои автори и за колко точно са откупени. Творбите, които галериите на бюджетна издръжка откупуват, не са просто някакви сувенири, а придобиват статут на КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ, до които всеки има право на достъп (чл. 3 (1), (2), (3), чл. 27 (4), чл. 108 от ЗКН). Исканата от мен информация е извлечение на конкретно подбрани данни от инвентарната книга на галерията. Продавачите нямат отношение към инвентарната книга, защото тя е отчетна книга на културните ценности от фонда на СГХГ. Съдържа данни за ТВОРБИТЕ, които галерията ВЕЧЕ е откупила/придобила и подлежат на опазване и представяне, (основни дейности на всяка общинска галерия). При това положение исканата от мен информация не може по никакъв начин да наруши каквито и да било интереси на „третите лица”.

Държавните и общинските галерии не са просто обикновени магазини или частни галерии с творби по личен вкус, а са галерии със статут на музеи (§ 1 в Допълнителните разпоредби към ЗКН)

Т.е. счита се, че в тях е есенцията от образци на визуалното изкуство.

В основния фонд на музеите могат да влязат само творби, получили статут на движима културна ценност (чл. 97 (1) от ЗКН и чл. 6 (1) от Наредба № Н- 3 от 2009 г.).

Културните ценности (движими и недвижими) са основна единица на културното наследство. Откупната цена на държавните и общинските културни ценности в музеите не може да бъде тайна, защото би означавало покупки на културни ценности, направени с обществени средства, да се принизят до черния пазар, което е недопустимо и с което се борят законодателствата на всички държави.

За да бъде обявена една творба за движима културна ценност, тя трябва да премине т. нар. идентификация. Още в документите по идентификацията се съдържа информация за цената на творбата.

След идентификацията, направена с експертно заключение на фондова комисия от галерията, следва самата откупка – чрез договор и/или приемно-предавателен протокол, в който също е налична цената.

Накрая придобитата творба, станала вече движима културна ценност, общинска/държавна собственост, се завежда в инвентарната книга, където се вписват всички творби, причислени към фондовете на галериите - музеи. В нея има и специална графа за цената.

„НАРЕДБА № Н-6 от 11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните фондове, Издадена от министъра на културата, обн., ДВ, бр. 2 от 8.01.2010 г.

Чл. 7. Регистрацията на движимите културни ценности в музея включва:

1. първична обработка, при която се съставя документация по издирването, събирането и постъпването в музея на движими вещи, които могат да се определят или са определени чрез идентификация като движими културни ценности, и се издава акт за тяхното приемане;

2. инвентиране, при което след идентификация движимите културни ценности се завеждат в инвентарните книги на музея.

Чл. 11. (1) Инвентирането в музейните фондове е основна форма на регистрация на движимите културни ценности в музея.

(2) На инвентиране в основния или обменния фонд подлежат всички движими културни ценности, придобити от музея или предоставени му за ползване.

Чл. 12. (1) Движимите културни ценности, включени в основния фонд на музея, се вписват в инвентарна книга по образец съгласно приложение № 5. (графа 10- цена, лв.)

Дотук е видно, че информацията е свързана пряко с културния обществен живот на страната. Освен обществена по смисъла на чл. 2 (1) от ЗДОИ, тя е и служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, създава се в галерията във връзка с основата ѝ дейност и е налична на 3 отделни места:

- в Заключението на фондовата комисия по идентификацията на всяка откупена творба;

- в договора и/или приемно-предавателния протокол за всяка откупена творба;

- в инвентарната книга на основния фонд (от която аз съм поискала извлечение).

Относно твърдението на СГХГ, че исканата от мен информация не касае основната дейност на галерията, смея да отбележа, че то е смущаващо невярно. От галерията избирателно са цитирали само чл. 7 ал. (1) от Правилника си, но са спестили ал. (2) на същия този чл.7, както и чл. 8. Да не говорим, че Правилникът не е наличен в сайта им и ми отне значителни усилия да го открия в интернет. Споделям цитати на чл. 7, ал. (2) и чл. 8:

„чл.7 ал.(1) основната дейност на галерията е опазването и представянето на движими културни ценности – произведения на изобразителното изкуство, както и представяне на произведения на съвременното изкуство.

ал.(2) За осъществяване на своите основни дейности галерията осъществява следните функции и задачи.

1. издирва движими културни ценности, чрез получаване и документиране на информация от различни източници;

2. изучава, събира, придобива, съхранява и документира културни ценности;

3. извършва идентификация на културни ценности при придобиване на вещ, която може да се определи като културна ценност съгласно действащото законодателство.

Чл. 8 (1) Галерията формира основен, обменен, научно-спомагателен фонд и научен архив, които включват:

За основния фонд - придобитите от галерията и предоставените ѝ за безвъзмездно ползване движими културни ценности с изключително голямо научно и културно значение - национално богатство, както и тези, които съответстват на нейния тематичен обхват;

За обменния фонд - движими култури ценности, които не съответстват на тематичния ѝ обхват, както и многократно повтарящи се културни ценности от основния ѝ фонд;

За научно - спомагателния фонд - предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на галерията.

За научния архив:

а) документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;

б) отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани от тях постоянно или временно; документи за произход, за постъпване или придобиване от музеи, оценителни протоколи, инвентарни книги и други;

в) научна и справочна документация; научни паспорти и картотеки

(2) Научният архив се съхранява безсрочно в галерията.”

СГХГ НЯМА постоянна експозиция. Всичко, което попадне във фонда ѝ, остава скрито и разчита единствено на изваждането му във временни изложби. Логично е, че за да има СГХГ какво да „представя и опазва”, първо трябва да го е придобила във фонда си (чрез откупка или дарение). А Правилниците са второстепенни и се пишат във връзка със законите и наредбите.

Прилагам самия Правилник на СГХГ, който съдържа и приложение с Методика за оценяване на откупките:

Относно засягането на интереси на трети лица. Всеизвестно е, че държавните и общинските галерии купуват на ниски цени. Това е така не само с творбите, а и с имотите, наемите, услугите. Същевременно са всеизвестни и скандални примери, в които държавата или общини дават баснословни суми за конкретен имот, наем, творба, услуга, изпълнител на обществена поръчка и пр. По принцип търговете и аукционите с движими културни ценности са с предварително оповестени до МК цени, именно с цел в конкретни случаи държавата да се възползва от правото си да откупи първа, на най-ниска цена (чл. 123, 124 от ЗКН).

Както вече споменах, до уточняването кой от възможните варианти е продавачът, той остава анонимен, затова посочването на цената не би навредило на никой от тях по какъвто и да е начин.

Изборът, договорката, компромисът за цената (ако изобщо е имало такъв) са направени от всеки един продавач (автор/наследник/търговец) персонално, съзнателно, по негова собствена воля. Друг е въпросът за евентуалното им невежество и евентуалното създаване на погрешна заблуда от страна на СХГХ, че цените на тези откупки ще останат в тайна во веки. Подобни протекции, гаранции и обещания за „тайна” не дава нито един нормативен документ във връзка с откупките в държавни и общински галерии. В този смисъл няма как аз да съм спрягана като потенциален нарушител на интереси с това, че просто съм поискала конкретна обществена информация - на каква сума е оценена и откупена с общински средства всяка една творба, влязла в общинска колекция в периода 2007-2017 г. Т.е. откупки направени в период от преди 12 до преди 2 години (тъй, като СГХГ няма откупки за 2017 г.) Нарушител на интересите на третите лица може да бъде единствено самата галерия при самите сделки с откупките. Криенето на информация навежда точно на тази мисъл, но приемайки, че двете страни (СГХГ и продавачите) са се договорили доброволно и взаимоизгодно, това твърдение следва да отпадне заедно с хипотетично измислените бъдещи „извивачи на ръце”, желаещи да откупят на „ниски цени”. Те спокойно могат да бъдат оборени именно с посочване на взаимоизгодните условия и правото на свободен избор една творба да бъде продадена по един начин ОТ нейния автор, по друг начин ОТ неин наследник, по трети начин ОТ лицензиран търговец. Свободен избор е и различният вид продажба НА случаен ценител, НА любител колекционер, НА частна галерия, НА музей и пр. Очевидно липсва единствено категоричното осъзнаване, че цената на откупки с обществени музейни средства, няма как да бъде държана в тайна.

Според информацията, която получих от галериите, за периода 2007-2017 г. закупените от СГХГ творби са на стойност почти два пъти повече от стойността на откупките, направени от останалите общински галерии в страната взети заедно:

„СГХГ - откупки на стойност 627 027 лв.

общински галерии в страната - откупки на стойност 376 457,81 лв.”

Същевременно откупеният брой фондови единици на СГХГ е почти двойно по-малък, отколкото откупките от общинските галерии в страната:

„СГХГ - откупени 385 бр. ф. ед.

общински галерии в страната - откупени 681 бр. ф. ед.”

Това сравнение прави СГХГ абсолютен общински „монополист” в откупките на културни ценности и обезсмисля всичко изписано и изговорено за културната децентрализация.

А обратнопропорционалната численост на откупените творби спрямо откупните цени съвсем не показва ниски цени. Напротив.

СГХГ е на първото място и по още един показател - брой откупени автори. Това двойно подчертава нуждата от прозрачност.

Изключително важна подробност е „Чл. 7 (4) Не са културни ценности по смисъла на този закон: 3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) произведения на изкуството, собственост на техните автори, или такива, които не са по-стари от 50 години”(ЗКН).

Това означава ли, че всички откупени от СГХГ творби, които НЕ СА по-стари от 50 години, изобщо не би следвало да са получили статут на движима културна ценност и да бъдат откупени за основния фонд на галерията? Не знам доколко горното обстоятелство е било известено на продавачите, но в посочения период галерията е откупила 90% творби по-нови от 50 години. Целта ми обаче изобщо не е да оспорвам откупките. Просто споделям юридическия абсурд, на който попаднах. Той съществува и очевидно стои неразрешен от години. Повод е и за осъзнаване, че когато от морето произведения на изкуството, които не са културни ценности по смисъла на ЗКН, музейна комисия прецени някои като изключения и им даде статут на културни ценности, нито един детайл на този акт не може да бъде тайна.

Във връзка със споменатите от СГХГ получени изрични откази от „всички” продавачи цените да бъдат предоставени, имам съмнения за начина на питане и произтичащите от това отговори. Едно съмнение води към други. В ежедневието сме свидетели на манипулативни политически, медийни анкети, които събират удобно режисирани статистики. Затова е важен въпросът защо СГХГ е преценила, че третите лица трябва да бъдат питани и защо самоволно е отхвърлила презумпцията за наличие на надделяващ обществен интерес. За мен лично е прибегнала до тези несъотносими питания, за да получи формална числена подкрепа на скалъпената отдавна своя версия в полза скриване на откупните цени. Окачествявам това като подвеждане на питаните лица/продавачи, както и на някои общински галерии в страната, на които напълно очевидно за мен СГХГ оказа влияние при техния отговор на исканията ми за достъп до информация.

От 33-те попитани галерии – музеи 16 ми изпратиха пълни отговори, 4 заявиха, че нямат направени откупки, от 3 получих мълчалив отказ на отговор, а останалите 10 (сред които и СГХГ) ми изпратиха частични отговори, с едни или други липси, без реални аргументи, а с избирателно тълкуване на ЗДОИ, използвайки тезата на СГХГ и безсмислено намесвайки продавачите. Това ми показва или неразбиране, или умишлено пренебрегване на задължението за прозрачно управление на галерията. Да не би галериите - музеи да питат продавачите, когато представят, експонират или изпращат някъде тяхна откупена творба? Тя вече е станала общинска или държавна собственост, а общинските и държавните движими (и недвижими) културни ценности са обществени. Една от задачите на музеите е при поискване да дават пълната налична информация за културните ценности от фондовете им.

Какъв мислите, би бил отговорът на продавач, ако го питат нещо от рода на: „Тук получихме едно гражданско питане какво сме откупи, но понеже смятаме, че няма надделяващ обществен интерес, трябва да Ви попитаме искате ли да защитим Вашите интереси, като завоалираме ниската/високата откупна цена, която получихте за сметка на престижа, който ви дадохме, или искате да я кажем, без да Ви защитаваме?”. Разбира се, нарочно преувеличавам, за да бъде видян самия абсурд на питането.

Неаргументираното твърдение на СГХГ, че липсва надделяващ обществен интерес изобщо няма нужда от коментар, но все пак….

Галерията е общински музей. Колекцията е общинска. Средствата, с които се правят откупките, са общински. Галериите - музеи са с безспорна обществена важност относно естетическото, културното и духовното възпитание и израстване. Те картотекират, каталогизират, документират, представят. От фондовете им се изучава историята на изкуството, правят се проучвания за различни течения, направления, жанрове, стилове, за развитието на творчеството на отделни автори, правят се съпоставки и пр. Именно затова фондовете и архивите им по презумпция са публични. За да може художници, изкуствоведи, куратори, журналисти, любители, докторанти, студенти, ученици и пр, да имат възможност да проучват различни аспекти на културните ценности, включително и особеностите на техните цени през различните периоди (исторически и политически обосновки за тях).

Изборът какво да влиза в държавните и общински колекции и на каква цена е власт. Ако тази власт се прилага непрозрачно за обществото, то налице биха били съмнения за злоупотреба с власт.

У нас цената на движимите културни ценности съвпада с тяхната оценка. След нейното двустранно обсъждане тя се утвърждава от членовете на фондовите комисии. Не може да е тайна, когато касае ОБЩИНСКИ движими културни ценности. Вероятно в някакъв срок подлежи на контрол и обжалване. Известни са ми случаи, в които членове на музейни ръководства са понасяли съдебна санкция за неточна оценка на движима културна ценност.

В България няма публично оповестено проучване за откупките в държавните и общинските галерии от 1944 г. до днес. Съществуващата частична информация за периода преди ’44 год. е единствено за НХГ (в. „Култура” /1995 г.) От наши дни е налична само една кратка анкета, във връзка с протест на музейните служители, в която първият въпрос е „Колко откупки са направени след 1989 г.?” ( в. „Култура по време на криза” бр. 8 /2012 г.) Автор на анкетата е Мария Василева - бивш гл. уредник на СГХГ. Интересно е, че в тази анкета отговор на СГХГ няма. Оформила съм я в таблица за удобство.

Всеизвестно обвинение на определена част от арт средите е, че Мария Василева протежира членовете и приятелите на Института за съвременно изкуство (ИСИ). Тя е сред основателите му и години наред работи успоредно в него и в СГХГ, докато не гръмва скандал именно заради съмнения в това, че парите за откупките на СГХГ отиват само при определени автори, а други са канени да даряват или са откупувани на наистина смешни цени. След това името на Мария Василева изчезва от сайта на ИСИ. Тя е гл. уредник в СГХГ от 2003 до 2016 г. Столична община отпуска на СГХГ бюджет за откупки от 2007 г. Според миналогодишния отговор на СГХГ, през 2017 не са направени никакви откупки.

Държа да подчертая, че споменатите по-горе съмнения/обвинения по адрес на Мария Василева не са мои, но по неволя станах наблюдател как фактът, че те нямат потвърждение или опровержение подклажда нескончаеми спорове, противопоставяния и междуличностни войни. Освен конкретната отчетност на изразходваните средства, предоставянето на откупните цени недвусмислено би показало в цифри наистина ли в СГХГ членовете и приближените на ИСИ са привилегировани или не. Потърсих медийни публикации по темата. Няма такива, което също е малко или много красноречиво. Единствената статия, която намерих е в „Клуб Z” от 6.12. 2017 г.

„През лятото НХГ получи наследство от българка в Австралия, към 2 млн. лева. Тези пари, доколкото знам, са за откупки. Националната галерия не е купувала от десетилетия изкуство и сега там са съсредоточени всички надежди. Художниците отвъд приятелския кръг на ИСИ очакват, че ще се купуват произведения предимно от института и неговите сателити. Това не означава просто, че някакви хора няма да вземат пари за произведенията си, означава, че цели движения няма да присъстват във фонда на Националната галерия. И не само това - както изкуствоведът Свилен Стефанов обобщи, очаква се сепаратистка политика към всички, които правят изкуство отвъд този кръг, както е правила Бубнова досега.

В същия конфликт на интереси между другото беше и Мария Василева като главна кураторка на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) и едновременно член на ИСИ. Общината даваше пари за откупки и те отиваха „по предназначение“.

След като стана скандал, тя формално напусна института. Но нищо не се промени….”

Във връзка с изложеното дотук и допълнителните разпоредби от ЗДОИ (5) и (6), смятам, че са налице достатъчно аргументи, доказващи, че разкриването на информацията е в обществен интерес.

„5. Не представляват "производствена или търговска тайна" факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите, но е налице надделяващ обществен интерес от разкриването ѝ. До доказване на противното обществен интерес от разкриването е налице, когато тя:

а) дава възможност на гражданите да си съставят мнение и да участват в текущи дискусии;

б) улеснява прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3, ал. 1 относно вземаните от тях решения;

в) гарантира законосъобразното и целесъобразното изпълнение на законовите задължения от субектите по чл. 3;

г) разкрива корупция и злоупотреба с власт, лошо управление на държавно или общинско имущество или други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица;

д) опровергава разпространена недостоверна информация, засягаща значими обществени интереси;

е) е свързана със страните, подизпълнителите, предмета, цената, правата и задълженията, условията, сроковете, санкциите, определени в договори, по които едната страна е задължен субект по чл. 3.

6. "Надделяващ обществен интерес" е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.”

В България до днес няма никакви публични проучвания за пазара на изкуството. Липсват съпоставки, прогнози, тенденции, съотношения в различните сфери на сектора - на местно ниво и навън. По този начин търговията с изкуство е почти изцяло на тъмно. Проблемите също.

На този фон аз, като гражданин, направих опит да представя публично картина за откупките в обществените (държавни и общински) музейни колекции за 11-годишен период.

Подобно проучване не само че е напълно нормално и не вреди на никого. Точно обратното - то е в интерес на всички. Прозрачността е израз на открито заявена професионална отговорност на служителите за техните действия, на взаимно уважение и самоуважение на продавачите от цялата страна. Тя парира спекулациите, интригите и злоупотребите.

Очевидно сме на кръстопът, който ще покаже дали галериите - музеи ще се капсулират, както при комунизма, или ще използват шанса да погледнат проблемите си в очите и да престанат да отлагат решенията им с години.

В заключение - въпреки документите, с които се запознах и споделих в „Нормативния сет”, продължавах да имам усещането, че има още нещо. След този отказ на СГХГ отново влязох в сайта на МК, за да прегледам наредбите. И ето че наистина има още една наредба. Много близка по название с друга. Това е Наредба H-3 от 2012 г. (оцветяването в текста ѝ е направено от мен, за визуално улеснение), различна от Наредба Н-3 от 2009 г. Като всяка наредбата, само детайлизира наличното в законите. Тя все пак затвърди всички мои лични наблюдения и изводи, че исканата от мен информация освен че е обществена, служебна по ЗДОИ, по съвпадение е и информация, която може да бъде получена и по още един начин, защото на различни етапи фигурира в няколко вида документи. Дано това не се използва за пореден юридически „параграф 22” и въртене в кръг.

• Наредбата повтаря посоченото в ЗКН, че всички документи (в това число оценителни протоколи, инвентарни книги и пр.), свързани с движимите културни ценности от фондовете на галериите - музеи, оформят техния Научен архив. „Чл. 33. (1) Документите от научния архив на музея и справочния апарат към него са публични.”

• Научният архив на всяка галерия се води част от Националния архивен фонд, но се съхранява безсрочно в самите галерии и се предава на Националния архивен фонд само при закриване на галерията.

• Отделно съществува и една тарифа за получаване на справки, извлечения, преписи и копия, която споделих още когато навлизах в темата - (ПМС № 290 от 2011 г.). Но в това постановление галериите - музеи не са споменати. Може би важи само за НХГ.

• В този ред на мисли, няма как да не отбележа, че Чл. 8.от ЗДОИ гласи: „Разпоредбите на закона относно достъпа до обществена информация не се прилагат за информация, която: 2. (изм. - ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г.) се съхранява в Националния архивен фонд на Република България”

По мое мнение СГХГ реално няма аргументи за отказ на достъп до исканата от мен информация относно откупните цени, но ако по някаква причина е решила да отказва тенденциозно, то можеше да го направи поне чрез единствения коректен отказ, по чл. 8 (2) от ЗДОИ, с посочване по кой друг начин точно предпочита да ми осигури достъп до информацията, защото тя, според нормативите, все пак е 100% публична.

Делото със СГХГ е насрочено за 9 май 2019 г. Ще опиша неговото протичане и резултати допълнително.

Мария Каравланова

06.05.2019 г.

*Текстът бе свален поради предстоящо дело и бе възобновен след съдебното Решение по него.

** "Софийска градска художествена галерия - откупки (III част)"