Заявление по ЗДОИ до ГХГ Пловдив изпратих по електронната поща на 14. 09. 2018 г. С него поисках:

„1. Пълен списък на откупените и постъпили в основния фонд на Градска художествена галерия- Пловдив творби, за периода 2007-2017 г., с конкретни данни по години, по инвентарна книга (раздел, инвентарен номер, наименование, автор, година на създаване, оценка/цена на закупуване)"

Още същия ден получих обратен имейл с входящ № (g1/14.09.2018)

В рамките на 14- дневния срок получих пълен отговор. Включително и индивидуалните откупни цени.

Видимо ГХГ- Пловдив няма опит със ЗДОИ, поне по отношение на оформянето му във вид на Решение, съставено от задължителни части. Няма как да не споделя, че имам очакване отговорите от всяка институция, най- малкото, да са с изх.№, подпис и печат. Въпреки това личи познаването на нормативните документи относно факта, че информацията в поисканата справка е напълно нормална и най- вече напълно дължима.

За периода 2007-2017 г. галерията е закупила общо 14 фондови единици за 11 240 лв.

2007 г. – откупени 10 фондови единици за 6 820 лв.

2008 г. – няма откупки

2009 г. – откупена 1 фондова единица за 720 лв.

2010 г. – няма откупки

2011 г. – няма откупки

2012 г. – няма откупки

2013 г. – откупена 1 фондова единица за 1 950 лв.

2014 г. – няма откупки

2015 г. – откупена 1 фондова единица за 1 000 лв.

2016 г. – откупена 1 фондова единица за 750 лв.

2017 г. – няма откупки

Най- ниска откупна цена за периода- 300 лв. (за маслена живопис)

Най- висока откупна цена за периода- 1 950 лв. (за графика)

Живопис- 4 бр.

Графика- 9 бр.

Скулптура- 1 бр.

Припомням отговора на ГХГ- Пловдив на въпрос от анкетата на Мария Василева, от 2012-та г., на която обърнах внимание във Въведението ми по темата:

„Колко творби са закупени след 1989 г.?”

ХГ – Пловдив

1. След 1989 г. са закупени общо 58 творби за 31 210 лв. (чрез дарения и вместо наем са придобити над 230 творби)”

Информацията по години, която получих показва, че 11-те творби откупени до 2012 г. са част от споменатите 58. Т. е. след 2012-та ГХГ- Пловдив е направила още само 3 откупки.

Или за периода от 1989 г. до днес- общо 61 откупки.

От 1989 г. до 2012 г.- над 230 дарения

От 2012 г. до днес- няма данни за даренията.

На 3 март местната медия „Под тепето” отпразнува своя 10-ти рожден ден. На тържеството им бе оповестена тяхната нова кауза.

„Кампания за попълване на фонда на Градската художествена галерия с картини на съвременни пловдивски художници обяви медията „Под Тепето“. От около четвърт век институцията не е правила откупки на емблематични пловдивски творци по ред причини, като основната е финансова.

„Искаме, като отговорна медия, заедно с отговорния бизнес в града, да оставим траен знак в културния живот на Пловдив в годината, когато сме домакин на Европейска столица на културата.

Инициативата ще продължи до 1 ноември – Денят на будителите, когато ще се обявят резултатите. Ще бъде сформирана специална комисия от експерти, които да преценят кои творби и художиници заслужават своето място в галерията.”

Тази инициатива сама по себе си е чудесна и аз я подкрепям. Тя поставя на дневен ред въпросите, които ме занимават и нуждата от публична информация какво е откупено и какво е дарено в държавните и общинските галерии. Ще се свържа с медията и се надявам на сътрудничество за получаване на пълен списък с даренията на ГХГ от 1989 г. насам, а в последствие публичност на решенията на комисията.

Важна предпоставка е анализът, на който ще стъпи изборът. Начинанието на „Под тепето” е и интересен прецедент, защото творбите, които ще откупи „бизнесът” очевидно ще постъпят в ГХГ, като дарения- след „външен”избор. Освен ако бизнесът не дари събраните средства и не остави ръководството „вътрешно” да реши с комисия какво да откупи. Но и двата варианта изискват пълна прозрачност. Ако я има смятам, че ще бъде пример в правила посока.

Ще копирам и част от коментара ми към Нормативния сет, касаещ:

„Чл. 187. (4) от ЗКН- Държавните и общинските музеи осигуряват безплатен вход за посещение един ден седмично…”

МК: Едно „лирично отклонение”. По закон и по наредби музеите трябва да имат един безплатен ден за посещение седмично. В почти всички музеи в родния ми град (Пловдив), от няколко години насам такъв седмичен ден няма. По този начин е отказан достъп до културно съдържание на мнозинство, което не може да си позволи да отделя системно средства за посещение на музеи/галерии. Когато човек отиде в друг град или държава, макар и отново според личните си предпочитания и възможности, той е по- склонен да отдели за билети за музеи. Но в градовете, в които живеем, малко хора отделят сума всеки месец, за да посещават временните експозиции. За постоянните пък, някои имат време веднъж годишно- в „Нощта на музеите и галериите”, някои- веднъж в живота, а някои изобщо „не стигат” до музеи. Между другото имаше обяснение, че задължителните безплатни дни през седмицата са премахнати от местната власт именно заради „Нощта на музеите и галериите”, което е абсолютно несериозно и не може да оправдае това откровено нарушение. Жалкото е, че когато нарушенията са легитимирани от Общината става по- трудно някой да ги види, посочи и да реши да се бори с тях. За мен е необяснимо защо музейните специалисти не реагират. Ако увеличението на годишните приходи от билети на музеите е на гърба на едно отнето право, то къде е добрата новина?

Заявлението ми по ЗДОИ до ГХГ- Пловдив може да видите тук:

Отговорът на ГХГ- Пловдив по ЗДОИ с пълен списък на откупките за 2007 - 2017 г. може да видите тук:

Мария Каравланова

12.03.2019 г.