Всеки, който следи новините за визуалните изкуства, си спомня тези заглавия от преди 5 години – „Българска компания изгражда софтуерната система на най-известните музеи в САЩ”, „"Сирма" изгради софтуерна система за американски музеи”, „Българската Sirma ITT прави софтуер за прочути музеи в САЩ”... „Ново световно признание за българския ИТ бранш: българскататехнологична компания Sirma ITT, част от Sirma Group Holding създаде и започна да въвежда мащабна софтуерна система за документиране, съвместна работа и управление на процесите по реставрация на произведения на изкуството в едни от най-известните американски музеи - Националната галерия на изкуствата във Вашингтон и Metropolitan Museum в Ню Йорк. След старта в Америка, платформата, родна разработка, наречена Conservation Space, ще бъде внедрена и в други водещи музеи в САЩ и Европа.

Българският проект е избран през 2013 г. след отворен международен конкурс. „Изпълнителният директор на "Сирма Ай Ти Ти" Явор Джонев коментира пред "Капитал Daily", че самата процедура по избор на победител е била проведена на три етапа с първоначално разглеждане на тръжните предложения, последвано от детайлно интервю и представяне на концепциите от участниците, допуснати на втори кръг. Третият кръг са били директни преговори с предпочетените кандидати по начина на работа, условията за доставка и финансовите параметри. Преди да се стигне до конкурс за разработка, хората от Националната галерия във Вашингтон бяха наели специална фирма консултант, която да разработи предварителните потребителски изисквания", допълва Джонев.

"Спокойно можем да кажем, че спечелихме този конкурс на база на качеството на предложението си и дългосрочната визия, а не заради по-ниска цена"

„Към проекта се включват Метрополитън в Ню Йорк, Националната галерия на Дания в Копенхаген, Институтът Корто в Лондон, Музеят на Университет Йейл, музеите в Индианаполис и Денвър.

"Партньорските музеи активно участват в разработката на системата - главно с потребителски изисквания", коментира "Джонев" пред "Капитал Daily". "Те ще са и първите музеи, които ще приложат Conservation Space на практика.”

„Крайната цел е да се създаде единна платформа, която да ползват колкото се може повече музеи, галерии и подобни културни и археологически институции... Пълното завършване на платформата и пускането й като облачна услуга трябва да стане през 2016 г. .. Компанията обяви, че като бъде пусната, ще предложи за българските музеи и галерии тя да бъде безплатна.

Джонев уточнява, че все още не са проведени разговори с Министерството на културата по въпроса и не се знае дали системата ще бъде възприета от българските музеи и галерии. "Бихме я предоставили безплатно (докъдето можем да си позволим от гледна точка на експлоатационни разходи), защото искаме да помогнем на българските културни институции и на хората, които работят в тази сфера".

През 2015 г. „Сирма Груп Холдинг“ АД планира първично публично предлагане (IPO) на Българската фондова борса.

Как са се развили нещата? Имало ли е разговори с МК? Ако „да”, какви са били конкретните предложения, условия и пр.? Правени ли са допитвания до музеите за тяхното мнение и ниво на интерес? Това са въпроси, които едва ли са поставяни директно към МК или задавани от журналисти в интервюта с някоя от заинтересованите страни.

Разбира се, не пропускам факта, че въпросният софтуер е в частност за реставратори и е разработен по определено задание, с определени потребителски изисквания. И все пак, през 2018 г. в интервю с директора на връзки с инвеститорите на компанията, Станислав Танушев има информация за новите продукти и технологии на Сирма и става ясно, че „реставраторският” софтуер е доразвит в напълно завършен продукт „Museum Space”, който обединява три модула – Curation Space, Exhibition Space, Conservation Space. Най - малкото, ще Ви е интересно поне от любопитство да разгледате. (дори в YouTube има плейлиста с видеоклипове )

„Всеки от шестте сектора на специализация на Сирма инвестира в нещо ново. Повечето включват и елементи на изкуствен интелект в своите нови разработки. Индустриалната вертикала наскоро пусна за първи път в света облачно CAD/CAM решение за опаковъчната индустрия. Казва се "PackGate". Отново в този сектор на специализация наскоро пуснахме продуктът "Mcaliper" - облачно решение в подкрепа на измервателната дейност. В здравеопазването наскоро пуснахме ново приложение за подкрепа на хората, които страдат от заекване. Продуктът се казва "MPI-2". Банковата вертикала са насочили своите усилия към разработването на банкови чат-ботове. През първото полугодие пуснахме и нашия чат-бот „Melinda". Мулти-индустриалната вертикала продължава своята работа в областта на лицевото разпознаване, прилагайки машинно обучение, и пусна първия си продукт "Market Vidia". "MuseumSpace" беше доразвит и в момента се предлага като напълно завършен продукт в услуга на музеи, галерии и библиотеки. "GraphDB" насочи своето внимание към корпоративната сигурност на данните и борбата с фалшивите новини ... и т.н. и т.н.

Същевременно основната работа в продуктово отношение е консолидацията на всички наши водещи технологии в единна облачна платформа. Ние я наричаме SENPAI (Sirma Enterprise Platform with AI). Така водещите технологии на Сирма ще може по-лесно и по-бързо да достигнат до всеки наш продукт или услуга. Този голям проект е залегнал и в нашата Стратегия и е една от причините за новото публично предлагане през тази година.

-Сирма Груп Холдинг заема седмо място в класацията на най-големите IT-компании у нас, на база консолидираните си резултати. Как виждате позицията си в тази класация в бъдеще и какви са дългосрочните ви прогнози за ръст на приходите и печалбата?

Бих добавил, че дружествата, които са пред Сирма в класацията са или българските клонове на световни ИТ гиганти или български дружества, които се занимават с други сфери на ИТ. Гордеем се, че заемаме водещо място сред ИТ компаниите, като развиваме нови софтуерни продукти и ИТ услуги. Вярвам, че ще продължим да заемаме водещо място сред българските ИТ компании и занапред, защото пазарите, към които сме се ориентирали („Бизнес софтуер" и „ИТ услуги") са най-динамично развиващите се сегменти на световния пазар, а Сирма е отлично позиционирана за да се възползва от това развитие.

-Софтуерът GraphDB се използва от международни медии като BBC, както и от британския музей. Какво е бъдещето на този софтуер и как изкуственият интелект ще промени начина ни на живот и информиране? Какви са плановете Ви за развитие в тази насока?

Дигиталната революция доведе до експоненциално нарастване на количеството данни. Информацията стана толкова много, че е предизвикателство да извлечем смислено заключение от нея (да я превърнем в знание). Именно този проблем решава GraphDB. Първите, които ни повярваха бяха медийни гиганти, като ВВС, защото те бяха едни от първите, които осъзнаха проблема с информацията. След това ни повярваха музей и галерии. А отскоро и водещи банки, одитори и маркетингови агенции. Продуктът може да бъде полезен в абсолютно всяка сфера на човешката дейност, където се акумулират данни. Плановете са ни да продължим да развиваме този наш продукт. В края на юли 2018 пуснахме GraphDB 8.6. В тази нова версия засилихме защитата на данни за корпоративни клиенти при работата с корпоративна информация. Независимо от напредъка, който сме постигнали, има още много възможности за развитие напред - данните и информацията няма да стават по-малко.”

Миналата година (2019) „Сирма” планира да слезе от Българската фондова борса, като изкупи обратно акциите си.

По същия начин, сигурно помните гръмките заглавия от 2014г., като „Samsung дигитализира фонда на Националната художествена галерия”, „Националната художествена галерия ще дигитализира архива си”, „Почва дигитализация на фонда на Националната художествена галерия”, „Фондът на НХГ става дигитален и влиза в мобилно приложение”.

„"Непознатото богатство" се нарича този уникален проект на Samsung Electronics за дигитализация на фонда на Националната художествена галерия. Корейската компания стартира своята инициатива, която ще даде възможност на всички да видят велики произведения от фонда на НХГ. И започна с дигитализация на първите 200 акварелни творби от фонда на галерията, като целта е поетапна дигитализация на целия архив на НХГ през 2015 г. – всички художествени техники, автори и творби.

Цифровицираните картини ще бъдат представени на изложбата "Непознатото богатство" в галерията между 28 ноември и 14 декември. Поради естеството на акварелната техника и спецификите на съхранението им, част от тях не са били излагани никога. Останалите се излагат сравнително рядко, заради което широката публика почти няма достъп до повечето акварелни творби.

Освен дигиталната изложба, Samsung създава и мобилно приложение „Велики български художници”, което всеки може да свали безплатно от Google Play. Приложението съдържа всички дигитализирани до момента картини с информация за име на картината, автор и година, като постепенно ще се обновява с нови произведения. Мобилното приложение ще бъде активно след 27 ноември 2014 г. и всеки ще може да го свали, за да се наслади на великолепни художествени творби.”

„Посещаването на изложби и художествени галерии често е смятано за елитарно занимание, което не е достъпно за всеки, но всъщност съвсем не е задължително да е така. Такова мнение изглежда застъпват и в компанията Samsung Electronics, която обяви старта на свой нов проект, наречен „Непознатото богатство“. Неговата основна цел е да предостави възможност на всички българи да се докоснат до велики произведения от фонда на Националната художествена галерия (НХГ).”

Какво от обещанията за целия фонд на НХГ е дигитализирал Samsung през 2015 г.? Имало ли е други предложения и планове, с какви условия са били те? Поредни празни въпроси.

Заслужава да се отбележи, че в НХГ все пак има специален отдел „Опазване и дигитализация на движими културни ценности и произведения на съвременното изкуство.” Според сайта, той „осигурява доброто състояние на произведенията и заснемането им, както и достъпа до научния архив и библиотеката. В лабораторията по консервация и реставрация работят опитни специалисти.”

Вероятно някои от Вас биха помислили, че правя реклама. Не, просто се опитвам да проследя някои основни факти за стечението на обстоятелствата касаещи дигитализирането на нашите художествени музеи.

В интерент има различни музейни продукти. Всеки, който желае, може лесно да ги проучи сам.

Museum System на „НИТ – Нови Интернет Технологии“ ЕООД е разработила каталожна информационна система, пригодена за управление на различни по вид и размер колекции.

SiMon – Лаборатория за мултимедийни и интерактивни приложения за музеи и галерии, с посочен в сайта адрес – Варненски археологически музей, предлага интересни неща (макар и с лош дизайн на сайта)

Дигитализации на парче? Всеки да се спасява по единично? Малки проекти за атрактивни джаджи? Проекти по финансиращи програми, който свари? Кои са важните за всички галерии- музеи ОСНОВНИ неща?! "Вода гази, жаден ходи"? Откриватели на топлата вода? Дали МК скоро ще се допита до различните видове музеи и техните индивидуални нужди за задание и обществена поръчка относно евентуалния единен софуер? Дали ще проучи и ще препоръча нормативно няколко софтуера, които отговарят на родните изисквания, но и на приетите музейни стандарти, за да може музеите сами да избират? Дали скоро ще финансира подобаващо, за да се извършат дигитализациите от професионалисти, да има на лице и да се ползват качествени резултати?

Не знам по какъв начин точно да завърша! Във всеки случай прогнозите са поне до края на 2022-ра да има периодични грипни епидемии и според мен това е повод и шанс за ВРЕМЕННО преосмисляне на посоките за влагане на усилия - фондова дейност/сайтове/дигитализация/научни архиви/музейни издания/извеждане на онлайн и др. видове достъп VS биеналета/пленери/откривания на изложби и публики на живо.

Мария Каравланова

24. 05. 2020 г.