Заявление по ЗДОИ до СГХГ изпратих по пощата на 29. 05. 2018 г. С него поисках:

"1. Бюджетът отпуснат на СГХГ за откупки за периода 2007-2017 г., с конкретни цифри по години.

2. Пълен списък на откупените и постъпили във фонда на СГХГ творби, за периода 2007-2017 г., с конкретни данни по години, по инвентарна книга (раздел, инвентарен номер, наименование, автор, година на приемане, оценка/цена на закупуване)"

На 02.06.2018 г. получих Уведомление за удължаване на 14- дневния срок за отговор, заради голям обем на информацията (с 10 дни) и разбира се, отново заради „трети лица” (с 14 дни). По принцип удължаването на срока става в края на изтичане на задължителния 14- дневен срок и се отброява от датата на получаване на Уведомлението. В случая обаче то пристигна почти веднага след изпращане на Заявлението ми, затова грубата сметка, която си направих бе да добавя 24 (10+14) дни към датата 2.06. 2018 г. Но е възможно СГХГ да не знаят, че срокът за удължаване важи от получаване на Уведомлението, и да са смятали 38 дни отгоре (14 + 10+ 14 ).

Получих отговора на СГХГ на 5.07.2018 г. по пощата, а на 10.07. 2018 г. на имейла ми. Изрично бях поискала информацията да ми бъде изпратена по електронен път, а ЗДОИ задължава спазване на уточнения начин. Изключение прави само получаването на Отказ и ако няма техническа възможност (тогава причината се посочва писмено). Разбира се няма нищо лошо да получа информацията и на хартиен носител, но предпочитаният начин е главен, а други начини са допълнителна самоинициатива.

Ще посоча нещата, които веднага ми направиха впечатление в отговора- чисто визуално и от опита ми с получени отговори по ЗДОИ от други институции:

- Объркан месец в датата на печата на изходящия номер - 04.06., вместо 04.07., както е преди подписа в края (случва се)

- Отговорът не е оформен, като Решение (както изисква ЗДОИ), а като Уведомление

- Липсва задължително цитиране на точките с исканата информация от Заявлението

- Липсва отделно по всяка точка посочване с думи дали се предоставя пълен, ограничен/частичен достъп до исканата информация или отказ.

- Няма достатъчна аргументация от самия ЗДОИ или друг закон.

- Липсва добавяне, че Решението (отговорът) подлежи на обжалване пред Административен съд в 14- дневен срок

По отношение на поисканата и предоставената информация:

Формулирах искането си от т. 1 на базата на следния текст от сайта на СГХГ „За нас- изложбена политика”: „Една от основните задачи на музея е да съхранява, реставрира и популяризира чрез експозиции и печатни издания произведенията в своите фондове, но и постоянно да попълва колекцията си чрез откупки и дарения. След прекъсване от 18 години през 2007 г. Столична община започва да предоставя ЕЖЕГОДНО средства за откупуване на творби. Това дава възможност за РИТМИЧНО попълване на фондовете на необходимото научно и художествено ниво.”

В отговора на СГХГ за мен има разминаване с написаното в сайта:

„СГХГ не разполага с отделен целеви бюджет за откупуване на художествени произведения, който да и се предоставя от Столична община. Средствата за откупуване на тези произведения са част от общия бюджет на СГХГ като техният размер за всяка отделна година зависи от извършените икономии и от това какви произведения са предложени на Галерията за откупуване….”

Списъкът по т. 2 е без конкретните откупни цени на творбите, а с обща годишна сума, с мотива за „третите лица”. Т. е., както отговора на НХГ, но доста по- неопитно написан.

Консултация с юрист потвърди, че липсата на диспозитивна част е съществено нарушение и само то е достатъчно да има отмяна на Решението (в случая оформено, като Уведомление) и да бъде върнато към галерията за ново произнасяне.

Обмислях да обжалвам, но се занимавам с темата за откупките в свободното си време, затова реших, че делото с НХГ е достатъчно, след като случаите са напълно идентични.

Между другото направих опит, в неофициална кореспонденция да обясня и посоча пропуските на СГХГ, но не само не бях разбрана, а точно обратното- бях разбрана напълно погрешно. Видях, че нещата дори не опират само до липса на опит по ЗДОИ, а до липса на осмисляне на факта, че дейността на галерията подлежи и на гражданска/обществена прозрачност. Вече бях сигурна, че ще подам Заявления и до общински галерии в страната, за да видя и сравня картината (предоставена информация, опит със ЗДОИ, отношение) с тази в София.

Дали подобни заявления по ЗДОИ затрудняват и ангажират допълнително служителите - сигурно да. Но това не е грижа на заявителя, както и дали галериите имат дигитализирани архиви за вътрешно улеснение и за случаи на подобни справки. Разбира се ако на сайтовете на галериите се качват годишни отчети и новите годишни постъпления от дарения и откупки, ако има каталози на фондовете по автори или периоди, никой не би смущавал екипите. Ако има указание за начините, по които всеки може да задава въпроси за справки, справки- извлечения, копия на документи и друг вид услуги щеше да е още по- лесно и по- полезно (и за екипите, и за „потребителите”).

Данните на СГХГ за периода 2007- 2017 г. могат да бъдат грубо обобщени по следния начин:

2007 г. – откупени 48 фондови единици за 94 470 лв.

2008 г. – откупени 21 фондови единици за 90 000 лв.

2009 г. – откупени 82 фондови единици за 90 000 лв.

2010 г. – откупени 43 фондови единици за 70 000 лв.

2011 г. – откупени 31 фондови единици за 60 000 лв.

2012 г. – откупени 11 фондови единици за 20 600 лв.

2013 г. – откупени 46 фондови единици за 49 900 лв.

2014 г. – откупени 17 фондови единици за 59 967 лв.

2015 г. – откупени 41 фондови единици за 52 990 лв.

2016 г. – откупени 45 фондови единици за 39 100 лв.

2017 г. – откупки няма

Общо за десетте години : откупени 385 фондови единици (някои са заведени, като подномера на един инвентарен номер, както е според наредбите) за 627 027 лв.

Има едно неписано предразположение ръководители на различни институции да четат и тълкуват правила и закони пречупени през тяхна лична призма.

Поради числеността на откупките в СГХГ се чудих наум как ли ръководството е представило мен и питането ми пред всички автори/наследници/продавачи. Дали те на свой ред са чели ЗДОИ и нормативните документи, с които работят галериите или всички заедно удобно са приели, че аз и питането ми за откупните цени, сме застрашителни? Няма как да не споделя мнението си, че намирам раздуването на питането ми за невежо и най- вероятно е плод на еднолични желания. Не само, защото още лятото говорих с автор, който няма против съобщаването на цената, а най- вече защото е недопустимо изопачаването и дори бих казала манипулирането, че видите ли „появи се зъл враг, но ние от ръководството ще Ви защитим; за целта Ви питаме искате ли да Ви защитим или не искате; и за целта най- добре Вие да кажете, че не сте съгласни да се каже цената”. Това е пълен абсурд! И го отчитам, като огромна грешка на ръководството, защото нито е нужно питане, нито има зъл враг. Умишлено се старая да не си представям какви разговори са водени, кога са водени, какви декларации са подписвани и кой от подписалите изобщо е наясно и е проверил лично има ли или няма основание за всичко това.

Все пак поне тук мога да се обърна към „третите лица”, като дам два примера.

1. Представете си, че държавата или някоя община реши да закупи няколко творби- недвижими културни ценности, Може да е която ценнна сграда първо се сетите. Например ако държавата или община реши да закупи един тютюнев склад, къщата на Яворов и къщата с ягодите. Мислите ли, че ако има проявен интерес „на каква цена?”, някой ще посмее да каже „а, имаме договори с трети лица и те не дават съгласие”. Няма как, защото става дума за недвижими културни ценности, които вече ще са станали държавна или общинска собственост и най- главното, ще са закупени с държавни/общински средства. В случаи, които е наличен обществен интерес и едната страна е задължен субект по ЗДОИ, третите лица не се питат. Изключенията са посочени в ЗДОИ и всеки може да ги види. Това дали сградите ще са закупени на по- ниска от пазарната цена или на в пъти по- завишена цена подлежи на коментар, на анализ, на сравнение, но не зависи от питащите.

Питането по принцип е интерес към фактологията.

2. Абсолютно същото е с откупките в галериите. Но става дума за творби- движими културни ценности, които стават държавна/общинска собственост и са откупени с държавни/общински средства. Всеки (гражданин, студент, журналист, художник, куратор, любител) има право да прояви интерес към дадена творба, дадена информация свързана с нея, с нейното придобиване, с нейното създаване, с нейното съхранение, с нейната реставрация, нейното представяне, нейния паспорт, нейното експертно заключение от идентификацията (което между другото също включва цената) и пр. Нали затова всяка галерия/музей пази документите в индивидуален архив. Защото се касае за творби от държавните/общинските колекции. Не си мислете, че ако някой реши да пише задълбочен реферат за единична творба от обществена колекция и се обърне към съответната галерия/музей може да му кажат „трябва да питаме трето лице дали дава или не дава”.

За да няма волни или неволни заблуди е нужно публично изясняване. Именно по тази причина се наех да обжалвам отговора на НХГ, да питам и други галерии, и да отделя време да споделя отговорите им с пояснения по темата, които не съм видяла никъде досега.

Заявлението ми по ЗДОИ до СГХГ може да видите тук:

Уведомлението за удължаване на срока по ЗДОИ може да видите тук:

Отговорът на СГХГ по ЗДОИ с пълен списък на откупките за 2007 - 2017 г. може да видите тук:

Мария Каравланова

09.03.2019 г.

*"Софийска градска художествена галерия - откупки (II част)"