Понеже някои от коментарите ми в групата биват изтривани, наблюдавах достатъчно и се нагледах на всякакви неща. Независимо дали това се харесва на някои или не, аз също съм един от нейните над 4000 членове. Имам право да коментирам действията и позициите на другите тук по отношение на различни обществени теми и никъде няма правило да си мълча, ако това, което поискам да кажа, не съвпада с мнението на няколко човека. Според статута на биеналето, относно предстоящото издание вече тече срокът (януари- април), в който МК трябва да изпълни дейностите:„преговори за пространство; обявяване на конкурс за кураторски проект; определяне на жури и др.”. Винаги съм намирала нарочния хаос в групата за вреден, затова реших че си заслужава отделно да споделя и моя поглед. Като страничен наблюдател, който не участва в нито един от арт кръговете. Написаното е в контекста на групата „Публично изкуство в България” и специално за малкото хора в нея, които ще го прочетат. За другите то нито ще е от значение, нито ще им пречи с нещо. Текстът не обижда никой, а ако някой все пак се обиди, причината е в неговия „телевизор”.

(*Постепенно във въпросната група все по- настойчиво започна да се налага избирателно допускане и недопускане на коментарите ми, затова в един момент аз изтрих постовете си оттам. Малко след това, след поредно изтриване на мои коментари, бях блокирана)

ПРЕДИСЛОВИЕ

Венецианското биенале има свой сайт и страница в Уикипедия, затова няма да се спирам на неговата важност и история. Ще отбележа обаче това, че протича с централна кураторска изложба, национални павилиони и допълнителни свободни участия. „Няма единен формат за начина, по който всяка държава управлява и поддържа своя павилион. Павилионите обикновено се финансират от правителствата, но частните фондове играят все по-голяма роля. През 2015 г. павилионите на Ирак, Украйна и Сирия са изцяло финансирани от частния сектор. Павилионът на Великобритания е управляван от Британския съвет, докато САЩ възлагат своята отговорност на галерия, избрана от Държавния департамент.”

Недко Солаков няколко пъти е бил канен от кураторите на централната изложба, като през 2007 г. получава специално отличие.

Иначе участия България има:

- 1910 г. Национално участие в Международната художествена изложба

- 1912 г. Интересен откъс, който преди няколко дни сподели Антон Стайков.

- 1942 г. Национално участие в Международната художествена изложба. Живописци, сред които Златю Бояджиев, Кирил Цонев, Петър Младенов, Васил Стоилов, Илия Петров, Никола Танев. Скулпторите са Любомир Далчев, Андрей Николов, Мара Георгиева, Йордан Кръчмаров, а графиците - Васил Захариев, Веселин Стайков, Павел Вълков. Иван Ненов. Комисар Борис Денев.

- 1948 г. Комисар Веселин Стайков, автори: Ненко Балкански, Иван Лазаров, Стоян Венев, Дечко Узунов, Васка Емануилова и др.

- 1964 г. Отново във формата салон, в който участват избрани от СБХ художници, сред които Марко Марков, Стоян Венев, Найден Петков, Величко Минеков и Светлин Русев. Комисар: Атанас Стайков

- 1993 г. Национално участие в Международната художествена изложба. Комисар - Lidia Reghini di Pontremoli, автор - Стана Миланова.

- 1999 г. Участието не е финансирано от държавата, но МК все пак провежда конкурс и е избран проектът на Недко Солаков „Важно съобщение” с куратор Яра Бубнова.

- 2007 г. По повод приемането на България в ЕС, ЮНЕСКО отпуска пространство, а финансирането идва от колекционера на българско изкуство Хуго Вутен. Отново на дневен ред са любимите ни „няма време”, „важното е да участваме”. Конкурс няма. НХГ е посочила куратор, той автори. Комисар: Борис Данаилов. Куратор Весела Ножарова, автори: Правдолюб Иванов, Иван Мудов и Стефан Николаев. Не е минало без спорове „как и защо те”.

- 2011 г. Отново участието не е финансирано от държавата. Вежди Рашидов застава зад куратора (и комисар?!) Джордж Лукас, който избира авторите Греди Асса, Павел Койчев и Хубен Черкелов. Отново има спорове „как, защо те, какво като и ние бяхме без конкурс миналия път”. Правят се подписки. Пишат се писма до всички нива.

Разбираемо е, че навсякъде в медиите, където се споменават тези участия те са коментирани по различен начин, в зависимост от това откъде духа вятърът за коментиращия. Затова линкове няма да приложа. Ясно е, че не трябва да се дава оценка само на принципа „авторите ме кефят, нека отидат” или „ооо,никак не ме кефят, не искам да ходят точно те”.

Искам да подчертая, че „официално участие” е всяко участие, което фигурира в официалния каталог на самото биенале, а не се определя от начина му на финансиране. Което не означава, че министерствата не трябва да поемат отговорни ангажименти и националните участници не трябва да бъдат избирани справедливо, логично и открито.

За мен е мистерия защо примерно от 1993 г. до 2011 г. никой не е съумял да изготви и приеме статут за национално участие.

През 2011 г. Вежди Рашидов все пак е свикал работна група с тази задача. Тя е работила по няколко предложения, но доколкото видях наличните документи в нета, ми се струва, че тогава членовете не са били с достатъчно добри нормативни познания, иначе биха насочили енергията и усилията си не към основното им предложение. Най- общо казано те са предложили НПО да се занимава с националното участие, а държавата да му осигури парите. Което съвсем очаквано МК няма как да приеме и то е отхвърлено.Тук е въпросната преписка.

Следва продължение на мистерията и от 2011 г. до 2018 г. все така никой не се е занимавал с нови усъвършенствани предложения за статут.

Докато 2018 г., в 12 без 5, на бял кон не идва Боил Банов.

ПРОЦЕДУРАТА 2018/2019

Нямам идея защо нещата не започват в началото на годината, но нещо толкова дългоочаквано и лелеяно става буквално на тъгъдък. Хронологията е следната (проследете датите):

- На 27.09.2018 г. в сайта си МК публикува за обществено обсъждане Проекта за Статут за национално участие на Република България във Венецианското биенале за изкуство. Не открих в какъв състав е била работната група. Крайният срок за мнения, несъгласия и предложения е бил до 27.10. 2018 г.

- Със Заповед РД 09- 1068/ 13.11.2018 г.е утвърден Статутът за национално участие на Република България във Венецианското биенале за изкуство

- Още преди утвърждаването му, от 06.11.2018 г. до 09.11.2018 г. за разглеждане и оценяване на пространство за БГ павилион са командировани: Татяна Цветанова (директор на дирекция „Правно нормативна дейност и обществени поръчки“), Екатерина Джумалиева (директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“), Ярослава Бубнова (временно изпълняваща длъжността директор на Националната галерия и комисар на националното участие на България на Венецианското биенале), Борислава Чакринова (сътрудник в Българския културен институт (БКИ) в Рим)

- Със Заповед № РД 09-1168/28.11.2018 г. МК обявява конкурс за приемане на куроторски проекти за Национално участие на Република България във Венецианското биенале за изкуство. Срокът за подаване на предложенията е един месец- от 29.11.2018 г. до 29.12. 2018 г., като на самата крайна дата с нова Заповед на МК срокът е удължен с пет календарни дни- до 03.01.2019 г. вкл.

- За комисар е утвърдена Ярослава Бубнова.

Тук е мястото да кажа, че всички, които в края на 2018 г. и цялата 2019 г. говориха за кратките срокове и „защо”-каха, са „изпуснали влака”, защото са пропуснали нормативния срок за официални недоволства. В Приложенията на самия проект за статут има една звездичка, че * „Графикът за участие в 58-то издание на Венецианското биенале за изкуство е съобразен с по-кратките срокове.” Т.е., че въпреки тоталното нашенско мазало, нещата ще се вместят поне в сроковете на самия венециански статут. Адекватното време за скандали, писма, подписки и отстоявания, че дори отлагане на участието до следващото биенале, е било през този един месец. Вместо това всички заинтересовани очевидно сляпо са чакали поканата за конкурса. (И не, че статутът тепърва не подлежи на усъвършенстване, но за тази цел си има ред. Някои неща вече са свършен факт, който не може да бъде променен. Затова винаги е нужно отсяване на какво и как точно си заслужава да се реагира.)

И ако приемем, че за кратките срокове нищо не може да се направи, то непрофесионално поднесената информация в отворената покана за конкурса, има съвсем основателни поводи за възмущение. За това как липсата на параметри на пространството се отразява, на и без това краткия срок, препоръчам този коментар на Йоханес Артинян - един от участвалите в конкурса. А за мен и предположенията не са най- добрият финал за национален конкурс: „ Предполагаме, че и избора е справедлив и верен.”

Намирам за основателно и недоволството на друг от участници - Андрей Врабчев, във връзка със заблудата, в която е бил въведен от МК, относно възможността да използва водните пространства.

(след конкурса)

Едно от най- важните неща по темата за биеналето е журирането на кандидатсвалите 24 проекта. Искането за пълна прозрачност на журирането е в полза на абсолютно всички. Тя дава тежест и авторитет на членовете на журито, уважителна е към участниците в конкурса, както и към цялата общественост. Легитимира победителя, потвърждава стриктното спазване на регламента и намалява до минимум спекулации и обжалвания. Обявяването на резултати от конкурс за национално представяне не е ТОТО, та на пресконференция да се каже „имахме 24 проекта, изтеглените са 1, 2 и 3, на печелившите, честито!”. Нали именно за това „100 години” са чакани тези правила за реда, по който да протече журирането. В другите държави може да е по друг начин, но в нашата действителност, след 45 години комунизъм и 30 години преход, има нужда от тази прословута прозрачност, за да може хората да повярват поне малко в институциите и в това, че слънце ще изгрее и у нас.

Петко Дурмана е поискал по ЗДОИ Протокола, оценъчните карти и аудиозаписите от журирането, които преди време мимоходом сподели в групата и те потънаха. (Решението на МК по ЗДОИ , Протокола от оценяването на получените проекти в конкурса за биеналето и два аудиозаписа - 1и 2) Получил е частичен отказ. Не са му предоставени оценъчните карти. Смятам за грешка, че не е обжалвал не нещо друго, а именно този отказ, защото той е направен с мотив, че картите са служебна информация без самостоятелно значение, което изобщо не е така и в самото Решение МК видимо си противоречи, посочвайки ясно, че картите и записа са приложения към Протокола. Т.е. негови съставни части, които доказват написаното в текста му. Странно е да е предоставено едното приложение, а другото не.

От Протокола става ясно и следното: На самото оценяване, „изведнъж” става видно, че не всички проекти имат „План за популяризиране”, който е един от 5-те задължителни критерии за оценка в Първи етап. „Оправдават” това с пропуска МК изрично да посочи на кандидатите, че такъв план е задължителен. Това е нелепо. Логично е всеки кандидат сам да е прочел статута и да се е запознал как предстои да бъде оценяван проектът му. Разбира се, може да се каже, че „всички сме хора”, но административните пропуски се наричат непрофесионалност, която за съжаление повлича след себе си още от същото. Така по критерий 4 - „План за популяризиране” , вместо да се оценяват с допустимите от 1 до 4 точки, комисията решава, на онези проекти, които нямат план, да присъди служебно по 1 т., а на тези, които имат план, служебно да не дава максимален брой точки- т.е. 4. Което води до ощетяване на проектите с подробен и разработен „План за популяризиране” със 7 точки (по 1 от всеки член). А проектите, за които „План за популяризиране” липсва, вместо 0 точки получават минимум по 7 точки (по 1 от всеки член). Това размества класирането. Още повече, че за проектите с „План” е логично той да е оценяван с нюанси - среден, добър, много добър, отлично подробен. Оттам и съответно точките за оценка да са 1, 2, 3, 4. Де факто оценъчната комисия вместо да приложи оценъчните правила приети с утвърдения статут, си е позволила да ги промени, което не влиза в нейните правомощия. Доста странно е, че не се споменава за никакви случайни съвпадения и как се е постъпвало ако е имало 2 проекта с еднаква сборна крайна оценка.

Общественият дебат трябваше да бъде насочен така, че да обедини всички страни точно към това - прозрачност на журирането, защото липсата ѝ провокира допълнителна мнителност от рода на „щом не искат да покажат картите, значи в тях има нещо нередно”. И най- често тази мнителност е основателна, иначе те не биха били превръщани в тайна.

В добавка дойде и едно полюсно коментирано интервю с Чавдар Попов. Ще се спра само на един момент: „…аз заявих на всички, че при тези условия не мога да бъда пълноценен член на журито и моля да бъда освободен от неговия състав. Тогава служителки от МК заявиха, че ако напусна, журито ще се разпадне и това ще опропасти нашето участие на ВБ. При така очертаната апокалиптична картина заявих, че щом е така, няма да напускам….” Едва ли има човек, който би искал да носи вината, че ако се откаже от журито ще опропасти участието на България. Обективно погледнато тази тънка манипулативност съпътства цялата процедура и служи за оправдание на всички навързани кратки срокове, довели до какви ли не „екстремности”.

Не съм запозната в детайл с делата водени от Петко Дурмана и Андрей Врабчев, нито в каква степен те самите са пресяли възможните изходи, ползи, вреди и пр, но смятам, че всеки има право на избор и свои решения. Съвсем наскоро се появи това интервюи тяхната позиция. За мен обаче има разминаване в начините на говорене и поведение на единия и на другия. Разбира се, всеки от тях отговаря за себе си.За някои неща аз просто намирам държанието на Петко Дурмана за вредно.

ПРОЕКТЪТ

Още с обявяването на самия конкурс няколко души в групата започнаха „дебата” за българското участие по традиционно присъщия им тенденциозен начин. Съвсем очаквано предварителните прогнози бяха, че избраният проект ще е свързан с ИСИ. Подозренията за прокарване на „сценарий” се засилиха с интервюто на Слава Иванова, в което тя коментира връзката между оттеглянето си и Венецианското биенале.

Венецианското биенале е специализиран форум, затова приветствам националният представител да се излъчва от жури, без „награда на публиката” и „мелодия на годината”. За целта обаче журито трябва да има смелостта открито да застава зад експертизата си и нищо да не остава в сянка.

Журита с различен състав, вероятно биха излъчили различни победители. Това жури, при друг срок за разглеждане, вероятно също би излъчило друг проект. А може би при всякакви случаи, все би бил избран този проект. Ако все пак опитаме да опростим ситуацията - това жури, при това стечение на процедурата, излъчи проекта „Как живеем?”на авторите Рада Букова (интервю) и Лазар Лютаков (интервю), и куратора Вера Млечевска. Проектът има официален сайт , фейсбук страница, каталог.

Не познавам лично Рада Букова, но имам добри впечатления и я намирам за интелигентен човек. Лазар Лютаков ми е съученик и мнението ми за него винаги е било високо. Именно по тази причина тук бях набедена за пристрастна, а редките ми мнения по темата биваха изтривани или придружени от удобно лепнатия ми „етикет”. Сигурно в тази група е супер трудно да се допусне, че всеки има глава на раменете, а Лютаков е широко скроен човек. Например ако с него сме на различни мнения за каквото и да било, това не би попречило на свободното им изразяване и не би повлияло за взаимното ни уважение. Различни мнения могат да бъдат изказани по различни начини, с различен тон. Тук наистина това може да изглежда странно, първо защото почти не се допускат различни мнения и второ, защото невъзпитаното поведение е прието, като духовито и разкрепостено. Държи се „монопол”. Няколко души се лайкват взаимно, а еднотипието ощетява дори тях. Искам да припомня, че именно в самото начало (след конкурса), хора които без дори да са наясно с някои особености на фейсбук (като публична група/личен профил) тръгнаха с репликите „кой е тоя”, „какъв ще ме представя?”. Лютаков поиска да се присъедини в групата, но не само, че не бе допуснат да каже изобщо нещо, а бе блокиран да не вижда нищо - пример как едно изкривено субективно тълкуване на администратор, води до глупави реакции. Но да кажем, че това са „нормални” неща за фейсбук реалността. Сигурна съм, че дори тези мои думи погрешно ще бъдат разбрани, като защитаване на Лютаков. Той няма нужда от такова. Групата има нужда да стъпи (поне) едно ниво над махленското. А ако най- активните 10-тина много държат да общуват помежду си все така „приятелски”, спокойно могат да го правят в затворен чат. Членовете не се присъединяват, за да следят лични драми, а да нещо по- голямо, което предполага името ѝ.

При предполагаемо мнозинство от хора на изкуството в групата, подигравките и свеждането на обсъждането на проекта до материалите на съставните му части е доста жалко. Иначе тук не спира да се повтаря „искаме диалог”, „ние сме против обидите в групата и против говоренето за колеги”. Сериозно?!. Жалко е и доста редовното „обсъждане” от типа „това арт ли е или не е арт?”. И можеше да не е жалко, ако поне от него имаше някаква образователна полза, вместо обратното - объркване и бетониране на глупави заблуди.

Имайки предвид (поне) високите изисквания към всички участници в конкурса, не е ли логично, че всичките 24 проекти са все „някакъв арт”? Добър, лош, разбиран, не разбиран, атрактивен или не, са отделни въпроси. При толкова обилно фейсбук недоволство, никъде не се появи официална професионална критика. Изкуствоведи с имената си да напишат материали (не коментари тук- там) с тяхната собствена критична обективна, че и субективна оценка на художествените качества на проекта (не на нещо друго). Приемам линкове, ако аз съм тази, която е пропуснала. „Любимото ми” е когато изкуствоведи/критици/куратори казват, че „у нас няма критика”. Ами пишете я, за да има. Но за творбите, не за личността на авторите.

(* на поканата ми се отзоваха Мартина Стефанова с линк към нейна публикация и Неда Нешева с линк към интервю на Стоян Сгурев.)

По същество – лично аз съм от тези, които нямат проблем с разбирането на излъчения проект. Харесва ми! Намирам го за ясен. (не съм имала достатъчно мотивация или нужда да прочета подробно целия му каталог от 100-тина стр.) Виждам къде са проблемите и те не са в качествата му. За жалост обаче той незаслужено бе компрометиран от гротескното протичане на толкова дългоочаквания регламент. А с отказа си да освети изцяло журирането, МК пропусна единствената възможност публично да оправи нещата, засвидетелствайки уважение към всички участници, победителите, публиката, защитавайки авторитета на журито и на институцията.

Вече цяла година взаимните обиди „кой кой е” и блокиранията не стихват. Както и неосмислянето публично/лично. Просто „каквото повикало, такова се обадило” - глупости идват и от другата страна. Никой няма извинения да се държи просташки, но това е личен избор, често дори без замисляне. Съществена разлика обаче е, когато идва от личности на обществени национални, регионални, общински постове – личности, които представляват институции. У нас има изключително типична неосъзнатост на служителите. Има примери на качване на банкети в официалните им професионални страници, неадекватни настройки на личните им фейсбук профили, обкръжаване на работното място с домашен бит. Всички се познават и затова не отчитат къде в какво качество общуват.

„Необществените” личности пък подведени от взаимносъздадените неадекватни ситуации, имат претенции за професионални диспути в лични профили на хора на обществени позиции.

Друга „пързалка”, която пързаля мало и голямо е взаимната обидчивост. Масово обиждане и масова тънкообидност. „Ти си прост и не разбираш от изкуство”и „ти може да разбираш, но си паун и пуяк”са най - меките варианти, защото поне са полюсни. Висша лига е , когато наглостта, арогантността и маниерното говорене са подплатени със солидно образование и претенции. Също и когато вместо на конкретни факти се набляга на идиотски личностни квалификации. Не, не съм се отплеснала - все така говоря за неща около биеналето и „арт средите” от противоположните страни. За всички другият отсреща е „луд/а”, „супер тъп/а”или „рускиня”, „с кофти снимка”, или „хейтър”, „трол”… Разберете, отстрани ВСИЧКО се вижда и е много противно. Точно такива неща отказват хората дори да поискат да разберат кой крив, кой прав. А почти всяко нещо е двустранен процес. Трябва да има някой, който да иска да обясни, но и някой, който да иска да разбере. Трябва да има места, където нещо е написано, но и хора, които да искат да го прочетат. Едно от двете не е достатъчно.

Трябва да се генерира вдъхновение, желание, правдивост…. Това го могат само вдъхновени, желаещи и справедливи….

Винаги съм се изумявала, когато преподаватели (в начални, основни, средни, средни специални у-ща и ВУЗ-ове), изкуствоведи, куратори и пр. говорят назидателно за всеобщото невежество, за всеобщото ниско ниво, за липсата на каквото се сетите. При положение, че точно те са хората, от които зависят тези неща. И Слава Богу, че имам щастието да познавам личности, които имат нечовешки честни, скромни и вълшебни постижения по отношение на невежеството в редица сфери (в системата и извън нея)

ЖУРНАЛИСТИ/ МЕДИИ

Медиите винаги са търсили първо рейтинг и скандалност, после (евентуално) всичко останало. Има коректни отразявания, но са частични - трибуна на едната или другата страна. Няма анализи с допирни точки, с признати от двете страни проблеми или с глупостите на двете страни. Материалите не предоставят яснота в конфронтацията. Има новини за поискани от медии документи и информация, но те не са обработени и поднесени адекватно.

Бумът дойде със закъснение, от журналист, чиято статия дори няма снимка от Венеция. И както се казва „няма лоша реклама”. Отприщването на колажи и шеги, плюс рекламата на ИКЕА (в която всеки видя това, което му се искаше), напълниха проекта със съдържание, защото той всъщност поставя точно тези въпроси, които всички, като деца си задаваха.

Всеки, който може да напише две думички в Гугъл, може да се запознае с каквото поиска. Не спирам да се изненадвам, че хората не го правят, но това си е мой проблем. След като има недоволства от медиите, за определени неща може да се използват поне предимствата на фейсбук - като възможността за систематизиране на едно място. Никой не си изгражда позиция ровейки в коментарите година и половина назад. Отделих от времето си, не само защото смятам, че в групата има нужда и от едно различно мнение. То не е за „всезнайковците”, а за тези, които не са успели да се ориентират в морето от информация, но и не искат някой агресивно да им дава „наклони”.

МАСАТА, ЖЕЛАНИЕТО ЗА ФУРОР, ХИПОТЕЗИТЕ ЗА ДРУГ ПРОЕКТ

Изкуството е изразяване , себеизразяване. То не е длъжно да бъде показно и атрактивно. Може и да бъде, но не е длъжно. Изкуството не е цирк. Може и да забавлява, но не е длъжно. То има много функции, но в основата стои авторът- неговата искрена индивидуалност. Един е такъв, друг - онакъв. Един го интересуват едни теми, друг- други. Това важи и за публиката. Един го вълнува едно, друг- друго, трети ще подмине, четвърти може да съзерцава нещо един час. Не би трябвало „атрактивно” да се покрива винаги с „по - качествено”.

Например павилионът на Литва взе „Златен лъв”, защото не представя проблема за климатичните промени по преобладаващия апокалиптичен начин.

МИНИСТРИТЕ/БЮДЖЕТЪТ

За мен Рашидов и Банов са „хвани единия, удари другия”. Понеже почти всичко е и политика, става все по- видимо кои хора и кръгове с кой от двамата са в успешно партньорство, според степента им на услужливост и порпускливост. Видимо е и кога, за какво, и в каква степен се цензурира определена истина.

И докато Рашидов е по популизма и „атрактивното” възстановяване на археология и пр.. То Банов го моделират малко по- фино, но също доста плоско.

Имаше интерес към това какви цели си е поставило МК за Националното участие, Може да бъде видяно как са формулирани тук.

Бюджетът в размер на 500 000 лв. придаваше „сила” на почти всяко хвърлено обвинение за проекта. Докато в последните ни участия някой „отвън” спонсорира и/или осигурява мястото, то за пръв път държавата поема изцяло финансов ангажимент (макар, че пак има допълнителна помощ от спонсори). При все, че се направиха какви ли не хипотетични варианти „ако”, нека споменем, че същата сума би била дадена за всеки друг избран проект. Вкл. и за проекта примерно на Петко Дурмана. Хипотетично ми е интересно дали ако Петко Дурмана бе спечелил конкурса щеше да е възмутен от процедурата и кратките срокове в същата степен или щеше да му се наложи да работи със състава на екипа? Щеше ли да се откаже от участие? В частен бизнес всеки в значителна степен може да избере хората, с които работи.Докато в обществена институция нещата следва да са обективни и да не опират до лични пристрастия. Отделно, че всички автори са чешити. Все така хипотетично се опитвам да си представя как Яра Бубнова, Петко Дурмана и неговата кураторка от САЩ работят заедно. Никак не ми е трудно да си представя взаимното нежелание, а оттам и хипотетично дирижиране такъв екип да не се случи. Но понеже ние без скандал не минаваме, спокойно мога да си представя хипотетичен такъв и с победител Петко Дурмана. Защото същият процент хора, които питат „как така тия чаши за половин милион?”, могат да питат и „как така тая лодка за половин милион?”. Достатъчно е само някой да даде „правилен” тон и знамена. А като знам новите патриоти (от последните години), възмущения от типа „ние нямаме ли си наши специалисти - куратори?”, „защо дадохме половин милион на САЩ?” едва ли биха липсвали. Включвам тези шеговити въпроси и ситуации, не за да получа хипотетични отговори, а за размисъл.

Що се отнася до отчетност. В сайта на Народното събрание скоро бе качено това. По – подробен линк е този. В сайта на НХГ има документи поискани и получени по ЗДОИ. Сигурно и журналистът от Offnews, който е техен заявител, ще ги публикува. В сайта на МК не съм се занимавала да търся, но помня за това Опровержение.

Който има въпроси, не ги задава във фейсбук, за да фирментират с години, а прави всичко възможно да намери отговорите, ако наистина му трябват.

Който има въпроси, не ги задава във фейсбук, за да фирментират с години, а прави всичко възможно да намери отговорите, ако наистина му трябват.

ПЕТИЦИЯТА и ОТВОРЕНОТО ПИСМО

По принцип петициите и отворените писма са чисто фасадни неща и ако са празен камуфлаж са абсолютно безсмислени, независимо с колко подписи.

След обвиненията, които МК получи за това, че не спазва собствения си статут, Банов едва ли ще си позволи да пропусне участие в следващото биенале. Знаем, че навсякъде всеки си говори, каквото му дойде на ума и още на другия ден не му пука какво е казал, но нали именно МК се скъса да ни уверява, че"Стриктно спазване на графика и визираните в него срокове ще бъде възможно при следващите национални участия във Венецианското биенале." Защо Петицията не стъпи примерно на посочения цитат и директно настояване всичко да бъде точно и прозрачно? Има ли някой, който да се заблуждава, че изявлението на Банов, че ще участваме отново е заради Петицията? Боил Банов има нормативни задължения. Внушението, че някакви „лоши” застрашават България и, че само неговото благоволение и смелост ще ни спасят, издиша. Ако някой иска да насочва общественото внимание е добре да го прави без четки и патетизъм. Желанието за устойчиво участие на България в биеналето, трябва да върви с устойчива последователност в настояването за прозрачност от 2011-та. Защото макар привидно вече „всичко” да е налице, прозрачността куца.

Същото важи и за Отвореното писмо. Към кой са зададените въпроси, кой и по какъв начин се очаква да им отговори? Групата трябва сериозно да преосмисли заблудите си, че с мелене във фейсбук се постигат някакви резултати - ей така, без нищо да се прави извън него. Желанието за справедливост трябва да върви ръка за ръка с отговорност за начините на нейното отстояване, включително най- елементарното - начинът на говорене и достигане на въпросите до адресатите им.

Похвално е, че има хора, които работят по изготвянето на програми, статути, наредби и закони. Това не значи, че работата им не подлежи на коментар. На коментар подлежи и тяхното спазване. Критично мнение на значи непременно неуважение към нечий труд. Както и друго. Във фейсбук всеки е голям разбирач, но когато има конкретни срокове, за събиране именно на мнения, препоръки и пр. няма никой – всички стават „големите артисти”, „над тези неща”, после все друг им е виновен за нещо. Да не носиш собствената си отговорност и да разчиташ някой друг да отстоява твоите права е допустимо само за децата. Възрастните трябва адекватно да действат и противодействат. Отново и отново опираме до НАЧИНИТЕ.„90% от конфликтите не са заради противоположността на мненията, а заради грешния тон.”. Когато умишлено, публично (в тъпия фейсбук или другаде) се поддържа „грешният тон” (хейт, хаос, изместване на фокуса от важните неща), за мен е признак или на преследване на низки цели, или несъстоятелност за правилна преценка, или на болест. И няма значение за коя страна, в какъв казус става дума.

Какво точно пречи всеки вместо да обърква, да допринася да има повече яснота и взаимна възприемчивост в съсловието? Нали уж всички искаме нещата да са по- добри? Не трябва ли обаче да са по- добри ЗА ВСИЧКИ? С каква скорост в години ще се подобряват в нашата страна? (И не само по отношение на биеналето. )

Мария Каравланова

01.03.2020 г.