В „Национална художествена галерия (I част )” изложих заявлението ми и отговора на галерията, който оспорих. Отбелязах, че ще спазя известна последователност. Вече споделих всички публикации с отговорите (и липсата на отговори) от 33-те галерии, към които се обърнах.

Делото с НХГ бе насрочено за 2.11.2018 г. Решението на Административен съд- София град излезе на 3.12.2018 г. и правото бе на моя страна.

Изказвам благодарност на Програма "Достъп до информация" и персонално на адвокат Стефан Ангелов за високопрофесионалната помощ.

Ще цитирам резюмето от Информационния бюлетин на ПДИ, бр. 1/ 2019 г.:

„Информацията за цените на всички творби, откупени от Националната галерия за последните 10 г. е обществена и подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ, тъй като е налице презумпция за наличие на надделяващ обществен интерес, която не е оборена в отказа на административния орган. До този извод стигна АССГ по дело на Мария Каравланова (Пловдив) срещу отказ на директора на Националната галерия (НГ). Със заявление от май 2018 Каравланова иска от Националната галерия да й бъде представен пълен списък на откупените от галерията творби в последните 10 години, с конкретни данни по години, по инвентарна книга /раздел, инвентарен номер, наименование, автор, година на приемане, цена на закупуване/. Директорът на Националната галерия предоставя исканата информация, като отказва информация само за цените на откупените творби с мотив, че трети лица-продавачи не дават съгласие за предоставяне на информация относно цената на произведенията. С подкрепата на ПДИ частичният отказ е обжалван. С Решение № 7209/03.12.2018 на АССГ отказът да бъде предоставена информация за цената на откупените и постъпили във фонда на НГ творби за периода 2007 - 2017 е отменен, а преписката - върната на директора на НГ за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът приема, че в случая потърсената и отказана информация има характер на обществена, тъй като е свързана с обществения живот в страната. В частност информацията е служебна обществена информация по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ - която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и техните администрации. Достъпът до служебна обществена информация е свободен и може да бъде ограничаван само в изрично изброените в чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ хипотези. Административният орган е изследвал предпоставките по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ, включително засегнати ли са интересите на трети лица и дали те са изразили изричен отказ от предоставянето на информацията, но в обжалвания отказ няма аргументи относно наличието или липсата на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, касаещ приложението на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ. Не са изложени обосновани съображение и относно приложението на чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ. Немотивираното посочване на засегнат личен /имуществен/ интерес на трети лица, без да може да се установи какъв конкретно е този интерес, за да се прецени възможността достъп до исканата информация да го засегне, прави оспореният отказ фактически немотивиран. Съдията завършва изводите си с това, че презумпцията за съществуване на обществен интерес означава предварително приемане на нещо за вярно до доказване на противното. По тази причина позоваващият се на този текст не е длъжен да доказва съществуването на обществен интерес (чл. 14, ал. 2, т. 3 от ЗДОИ). Онзи, който твърди обратното, е длъжен да го докаже, което в случая не е направено от директора на НГ.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила. През януари 2019 НГ предоставя пълен достъп до исканата информация.”

Цялото Решение, може да видите тук:

На 4.01.2019 г. получих обновения, пълен отговор на НХГ, с добавените в списъка конкретни откупни цени.

Най- ниска откупна цена за периода- 300 лв. (за дигитален печат).

Най- висока откупна цена за периода- 20 000 лв. (за маслена живопис).

Както сами ще забележите, директорът подписал новото Решение е друг. Споменавам го, за да споделя, че по принцип не познавам нито един директор на държавна/ общинска галерия и нямам никакви симпатии или антипатии. Питанията и оспорванията ми не са насочени личностно.

Знам, че трудно ще бъде осмислено и разбрано това, което се опитвам да направя. Може да Ви е омръзнало, защото го повторих на много места, но все пак.

Целта ми е обърна фактологично внимание към проблема с откупките, с който са запознати всички музейни служители (и не само те). Непрекъснато се повтаря „няма пари за откупки”, „нищо не влиза във фондовете от години”. Но какво се очаква? Как ще се появят тези пари, кой ще ги извоюва? Дори да помечтаем и си представим, че вече всяка галерия ги има ежегодно. Скромните ми наблюдения показват, че „арт среди” ще се избият. Толкова ли е непонятно, че винаги е нужна аргументирана прозрачност, за да няма интриги. Публичното показване как стоят нещата черно на бяло „затваря усти”, опровергава или потвърждава предположения. Всеки отказ да се покаже нещо на светло, върви в комплект с подозрението, че действително неслучайно се крие. Може би ще минат още много години, докато артистите у нас узреят, докато ръководствата започнат да носят отговорност по друг начин, докато политическата среда стане малко по- плодородна. А може би това тук никога няма да се случи.

Вместо да чакам медиите, някой изкуствовед или друг, реших директно да проявя интереса си към това какво влиза във фондовете на държавните/ общинските ни галерии. Какво се купува и за колко? Защото това ще покаже с какви средства държавата и общините подкрепят изкуството. Ще покаже кои автори и творби оценяват музейните специалисти. Не съм поискала някакви годишни цялостни отчети на средства за заплати, осигуровки, ток, вода и консумативи на сградите, дейност…. (А дори някой да прояви интерес към тях, те следва да са отдавна налични. Т.е. обществената информация е такава, която вече съществува създадена в конкретна документация- може да и бъде направено копие или обективизирана извадка)

За разлика от най- видимата дейност на галериите- изложбите (постоянни и временни), всичко налично във фондовете остава скрито. Големите световни галерии отдавна са дигитализирали фондовете и архивите си. Огромна част от тях са достъпни на сайтовете им онлайн.

В сайтовете на галериите би трябвало да бъдат качени и всички услуги, които извършват. Да има препратки към ЗДОИ и подробно да е изведен начин за достъп до индивидуалните галерийни архиви, които по ЗКН са публични. Защото тези архиви съществуват, за да бъдат ползвани /проучвани. А проучванията могат да са в различни аспекти и от различни специалисти, включително и от визуални артисти, студенти, журналисти и пр.

Обновения документ може да видите тук:

Мария Каравланова

18.04.2019 г.