В индивидуален фейсбук пост споделих това интервю с Вера Бонева – председател на сдружение Институт за приложна музеология:

„- Редица музеи в света се оказаха достъпни онлайн в периода на пандемията. Има ли перспективи пред нашите музеи по отношение на виртуалните изложби?

- „….Настоящата ситуация се използва активно за дигитализиране на метаданните (описанията на предметите и произведенията на изкуството) и вграждането им в бази от данни. Проблемът, който стои от години пред българските структури на паметта, е че Министерството на културата не предлага национален софтуер, чрез който да се създаде национална база от данни за над 7-те милиона музейни ценности, обгрижвани от българските музеи и галерии. Подобни бази от данни са създадени в Унгария, Румъния и Гърция. Независимо от това, считам, че перспективите за представяне на повече музейно дигитално съдържание в интернет са много високи и българските експерти ще се възползват максимално от тях.”

Изпратих имейл/ покана на Институт за приложна музеология (като НПО в сектора), да вземе отношение

1. Какво точно се има предвид под „перспективите за представяне на повече музейно дигитално съдържание в интернет са много високи и българските експерти ще се възползват максимално от тях.”?

2. Колко пъти през годините, кога точно и по какви начини, Институтът за приложна музеология (самостоятелно или заедно с музеите) е поставял проблема за дигитализацията на вниманието на Министерството на културата? Освен цялостен отговор, искам да уточня, че принципно ме интересуват инициативите свързани конкретно с галериите – музеи.

3. Като изключим регистъра на МК за културните ценности „Национално богатство”, останалите движими културни ценности фигурират заведени САМО в инвентарните книги на съответните музеи (галерии). Паспортизацията също върви с различно темпо. Нормално ли е повече от 12 години да се чака не какво да е, а САМО едно ОДОБРЕНИЕ на „единен софтуер”, за да имаме електронен регистър? Ако си представим, че той е налице колко време би отнело самото дигитализиране, колко би струвало, за да бъде извършено професионално? Все пак това е информацията на всички инвентарни книги от създаването на даден музей, до днес, да стане дигитална + изображения с висока резолюция. Оставам с впечатление, че уредниците на художествените музеи и отдели не са въодушевени от идеята, отново те да го правят .

4. По какви причини националните и общинските галерии сякаш не се възприемат от обществеността, като музеи? Много хора смятат, че те трябва едва ли не да откриват млади таланти и да утвърждават имената им, като ги менажират. Защо липсва съзнанието за специфични функции и дейности на музеите- галерии по статут, за това че те преди всичко са именно съхранители на художествената памет, на художественото културно наследство? Защо у нас няма ясна структура кои институции за какво точно служат, за да спрат да изземват едни други нетипични за тях роли? (например частни галерии, магазини за сувенири, антиквариати, галерии- музеи…)

5. Сигурна съм, че сте запознати с нормативния парадокс, в който е родното съвременно изкуство. Бихте ли коментирали! Реално (част от него) действително е бъдещото ни културно наследство. По ЗКН, за да постъпят в основния фонд на даден музеи – галерия, художествените творбите трябва да бъдат идентифицирани, като културни ценности, но има уточнение, че за тази цел трябва да са по- стари от 50 години. Въпреки това редовно има постъпления създадени дори в годината на тяхното причисляване към музея. Има и доста случи, когато графата „година на създаване” в инвентарните книги, просто не се попълва. Говорим за случаи, в които годината е съвсем известна, при живи автори. Как са уредени нормативно музеите за съвременно изкуство навън? Музеи ли са точно? Какви са стъпките, които преминават творбите на визуалните изкуства от създаването им, оценяването им от времето и специалистите, до превръщането им в музейни експонати/артефакти? В кои случаи тези стъпки се съкращават драстично и за броени дни нещо създадено днес, може веднага да получи статут на движима културна ценност и да бъде причислено в музей? Ако трябва да съпоставим с недвижимите културни ценности, има ли примери, когато нова сграда веднага да е предложена, да получи статут на недвижима културна ценност и да бъде заведена в НИНКН?

Мария Каравланова

27. 05.2020 г.

*До момента нямам отгвори