Заявление по ЗДОИ до НХГ изпратих по пощата на 29. 05. 2018 г. С него поисках:

"1. Бюджетът отпуснат на НГ за откупки за периода 2007-2017 г., с конкретни цифри по години.

2. Пълен списък на откупените и постъпили във фонда на НГ творби, за периода 2007-2017 г., с конкретни данни по години, по инвентарна книга (раздел, инвентарен номер, наименование, автор, година на приемане, оценка/цена на закупуване)"

Получих отговор - т. нар. Решение по ЗДОИ на 14. 06. 2018 г. по електронен път (както бях предпочела), в законосъобразния 14- дневен срок.

Според предоставената информация данните за откупки могат да се обобщят по следния начин:

НХГ 2011 г. - отпуснати целево 2 500 лв. за закупване на една творба (фондова единица)

НХГ 2012 г. - отпуснати 156 300 лв. и закупени около 77 творби (фондови единици- на места има заведени няколко на един инвентарен номер)

НГЧИ 2012 г. - отпуснати 66 250 евро (129 187 лв. по курс 1,95 лв.)

и закупени 7 творби (фондови единици)

НХГ 2014 г. - отпуснати 4 815 лв. и закупени 2 творби (фондови единици)

Общо за периода 2007-2017 г. са правени откупки само в 3-те посочени години, като са откупени 87 творби за 292 802 лв.

В искания списък по т. 2-ра ми бе предоставен ограничен достъп до информация - без да са включени конкретните откупни цени.

Изключение правят:

- творбата на Любомир Далчев „Момиче”, която като единствена откупка от 2011 г. става ясно по подразбиране, че е за отпуснатата целево сума от 2 500 лв. посочена в т. 1

- и № 7 от откупките за 2012 г. - Васил Стоилов - 31 бр. рисунки на обща стойност 2 000 лв., което отчитам, като случайна „грешка”.

Като основание за липсата на цените бе посочено: „За направените откупки за периода 2007- 2017 г. са сключени договори с трети лица – продавачи. В срока и по реда на чл. 31 от ЗДОИ третите лица- продавачи не дават съгласие за предоставяне на допълнителна информация относно цената на откупените произведения.”

Не приемам „мотивацията” на НХГ.

Първо не съм искала никаква „допълнителна информация”, нито съм искала някакви конкретни договори, а информация от инвентарните книги, в които се вписват творбите СЛЕД идентификация и СЛЕД споменатите „договори” (било то за дарение или откупка). В инвентарната книга се завеждат творбите вече в качеството им на придобити фондови единици- държавна собственост, откупени с държавни средства. НХГ не е частна галерия! А аз не съм данъчен инспектор и не целя финансова проверка на автори/наследници/продавачи. В случая, като гражданин искам конкретна отчетност на Националната галерия - какво е купила и за колко. Конкретните цени са важни, за различни анализи. Но най- вече за отговори на въпросите как държавата подпомага попълването на фондовете на най- голямата ни галерия?, кои са най- заслужилите автори и творби? и какво е съотношението на откупните цени на НХГ спрямо цените на пазара за изкуство в страната и навън?

Известно ми е, че любим и редовен отказ на институциите да предоставят информация по ЗДОИ е „несъгласие на трети лица”. Знам конкретни случаи с мои познати. Има и чудесни анализи на юристи по тази тема.

И понеже наистина, в конкретния случай, съм абсолютно несъгласна с ограничаването на цените, реших да се консултирам с адвокат. Обърнах се директно към екипа на Програма „Достъп до информация”, от който професионално потвърдиха моето мнение. Така съвсем естествено взех решение да обжалвам отговора на НХГ.

По ред причини искам да спазя последователност, затова ще кача Решението по делото и обновения отговор на НХГ (с цените), чак след като кача отговорите и на останалите галерии- в отделна публикация.

Тук е мястото да припомня , че по думите на Стоян Стоянов (директор на НХГ), през 1995 г. фондът на галерията има около 30 000 произведения. А по думите на Слава Иванова (директор на НХГ), през 2015 г. фондът наброява 42 000 творби.

Това означава, че за 20 години в галерията са постъпили 12 000 неща!

Вижда се, че макар и малко, откупки все пак са правени. Различни интервюта от години оставят погрешното впечатление, че едва ли не 30 години във фонда на НХГ не влиза нищичко.

Затова важни въпроси са и - какво точно е дарено?, кои са тези 12 000 творби?, на кои автори?”, от кои години?

Дори последната изложба „Дарения”, която е само с даренията от периода 2015- 2018 г., едва ли включва всички дарени през четирите години, над 360 творби.

Наскоро стана ясно, че ще има възможност за виртуална обиколка на залите на НХГ. Това е много хубаво, но все пак за залите всеки може да си купи билет, а за наличното във фондовете - не. Колко живота са нужни на човек, за да изчака систематизиране, изучаване, каталогизиране…? Единствено изложби ли трябва да се чакат, за да могат да се видят нещата от фондовете? Нямам предвид само НХГ, а и общинските галерии. От години само се говори за дигитализация и за какво ли не.

Ще дам последния пример, на който попаднах. В Института по изкуствата- Чикаго, са дигитализирали около 50 000 фондови творби с висока резолюция, които заедно с публикации и други полезни ресурси са налични на сайта им. Това е само една от многото галерии с подобно мащабно дигитализиране достъпно оналйн.

За какво са сбирките с ценности, ако никой не ги вижда?

Не стига, че почти всички художествени музеи имат проблеми с депата си, със състоянието на някои от колекциите си, но няма публичност на фондовата наличност, която би била безкрайно полезна не само за куриране на изложби с различни теми, но и за научни изследвания, любителски и журналистически интерес, работа на преподаватели, студенти и т. н.

Същността на обществената информация, всички регистри, фондове и архиви е адекватният достъп до тях.

А както отбелязах в „Гугъл сет”, националните и общинските галерии нямат достъпно налична информация какви услуги извършват, какви са начините на достъп до архивите им, нямат в сайтовете си дори загатнато, че са задължени субекти по ЗДОИ и пр.

Как човек може да се възползва от дадена услуга, ако дори не знае, че тя се извършва?

Редовно се говори за нуждата от култура в различни сфери, за нуждата музеите да заемат своето достойно място във възпитанието, ежедневието, почивката - живота на хората.

Близо 30 години съм читател на Народната библиотека в Пловдив. Благодарение на създаден от учителите ми в гимназията навик и благодарение на високия професионализъм на служителите, съм се научила какво, къде и как мога да намеря в нейните различни отдели и хранилища.

Няма как някой да използва цялата полезност на музеите ако не знае какво, къде и как да потърси да види и научи в тях. А начините трябва да са налични във всеки сайт.

И понеже не съм дете, нито тийнейджър, не приемам да ми бъде отказана информация за ТВОРБИ- ЕКСПОНАТИ от националните и общинските ни художествени музеи/галерии. Вместо да приветстват всякакви въпроси свързани със съдържанието и проблемите на фондовете и да използват всеки проявен към темата интерес, за решаване на общи за гилдията проблеми. Не приемам и това, че ми се наложи да търся под дърво и камък публикации и нормативни документи, за да разбера КАК да попитам нещо, което ме интересува, само за да открия, че галериите/музеи всъщност нямат опит със ЗДОИ. Нито ме насочиха към други алтернативни начини. Вероятно предпочитат никой нищо да не ги пита, или само междуколегиално да си звънят сякаш справките са лични услуги, а не професионално задължение. Мога да проявя разбиране и толерантност към липсата на опит в дадена област и съм. Но това не значи, че удобно ще вляза в ролята на опитно зайче и ще си затворя очите за реакции, които при част от галерийните ръководства нямат нищо общо с липсата на опит, а ги намирам за откровено авторитарни.

Заявлението ми по ЗДОИ до НХГ може да видите тук:

Решението - отговор на НХГ по ЗДОИ може да видите тук:

Мария Каравланова

07.03.2019 г.

*"Национална художествена галерия - откупки (II част)"