В периода 2008 – 2020 г. Институтът по математика и информатика на БАН е основен организатор на 9 международни конференции „Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство”. Докладите от тях са публикувани в сборници на английски език и са налични в архив на едноименния сайт.

Прилагам най- общ обзор с линкове за конференцията, както и с някои други събития за дигитализация на музеите:

- 2008 г. Двудневна международна работна среща на тема „Българските галерии през 21 в.- дигитализация и онлйан достъп”. Проведена е в НХГ, с организатори НХГ (тогавашен директор Борис Данаилов) и ИМИ на БАН. „Основната цел на срещата е да конкретизира ангажиментите на държавните институции, свързани с дигитализацията на музейните фондове и да запознае бъдещите проектни партньори с възможностите на Седмата рамкова програма за финансиране на подобни проекти.”

* Два месеца по- късно, и на Националния музеен форум в Кърджали, една от основните теми е дигитализацията. Тогава разбираме, че „До няколко месеца ще бъде обявена обществена поръчка за изработка на софтуера, който ще обедини базата данни на културните институти.”

Очевидно става дума за същия този прословут „единен софтуер”, който вече няколко галерии посочиха в отговорите си, че чакат.

1. 2011 г. Първа Международна конференция „Цифрово представяне и опазване на културното и научно наследство”, Велико Търново

Конференцията цели „ да представи иновации, проекти, научни и научно-приложни разработки в областта на цифровизацията, документирането, архивирането, представянето и запазването на световно и национално материално и нематериално културно и научно наследство. Основен фокус е осигуряването на отворен достъп до цифровизирано национално културно и научно наследство и следването на устойчиви политики за продължаващото им цифрово съхранение и опазване. Приоритетно направление е цифровото представяне и съхранение на паметници на културата и историята в условия на риск. На форума ще бъдат демонстрирани иновативни технологии и прототипи, в т.ч. цифрови хранилища, цифрови архиви, виртуални музеи и цифрови библиотеки, резултат на утвърдени практики и постижения в областта. Обществени и специализирани библиотеки, музеи, галерии, архиви, центрове, изследователски институции и университети (национални и чуждестранни) са поканени да вземат участие и да обменят опит, идеи, познания и добри практики от областта”

(това описание е използвано навсякъде в медийните представяния до днес, затова го цитирам еднократно)

2. 2012 г. Втора международна конференция „Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство”. Домакини са Регионален исторически музей- Велико Търново и Регионална народна библиотека „Петко. Р. Славейков” - Велико Търново.

3. 2013 г. Третата международна конференция „Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство” Мястото, домакините и целите са същите.

4. 2014 г. Четвъртата международна конференция „Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство” Мястото, домакините и целите са същите.

5. 2015 г. Петата международна конференция „Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство” Мястото, домакините и целите са същите.

* В интервю по БНР, може да чуете от „проф. дмн. Петър Станчев „защо е важен за широката общественост „отвореният достъп” до културно наследство…, а от Проф. д-р Радослав Павлов, някои от постиженията, на които са посветени доклади.”

* Случайно попаднах на информация, че същата година във Велико Търново е проведена и друга конференция „Културно - историческо наследство: представяне, опазване, дигитализация”. И нейните доклади са налични в архив със сборници.

6. 2016 г. Шеста международна конференция „Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство” Мястото, домакините и целите са същите.

* Втора научна конференция „Културно - историческо наследство: представяне, опазване, дигитализация”, Велико Търново.

7. 2017 г. Седмата международна конференция „Цифрово представяне и опазване на културното и научно наследство” с домакин Конферентна зала „Морско казино“, Бургас. С цели формулирани по традиционния начин.

* Трета научна конференция с международно участие „Културно - историческо наследство: опазване, представяне, дигитализация”. , Велико Търново

8. 2018 г. Осмата международна конференция „Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство“, с домакин Конферентна зала „Морско казино“, Бургас. С цели формулирани по традиционния начин.

* Четвърта научна конференция „Културно - историческо наследство: представяне, опазване, дигитализация”, Велико Търново (не открих новина)

9. 2019 г. Деветата международна конференция „Цифрово предствяне и опазване на културно и научно наследство”, с домакин Конферентна зала „Морско казино“, Бургас. С цели формулирани по традиционния начин.

* Пета научна конференция „Културно - историческо наследство: представяне, опазване, дигитализация”, Велико Търново (не открих новина)

От Института по математика и информатика на БАН ме насочиха към (лице за контакт и въпроси) г-жа Десислава Панева - Маринова.

Г-жо Панева, първо искам да Ви благодаря, че още преди десетина дни веднага се отзовахте на поканата ми и да уточня, че поставям тук някои въпроси, като гражданин (не съм държавен/общински служител, журналист или организация). Често се чувствам се „между чука и наковалнята”. От едната страна разбирам служителите в музеи, които имат своите професионални проблеми от всякакво естество, много задължения с малък човешки ресурс, а от друга страна разбирам и разнородната, но изискваща по различни начини, публика. За мен отделна група са и научните специалисти - участници в конференции, като тези на ИМИ на БАН. Желанието ми е на едно място да се видят позициите на всички страни и нуждата от дигитализация да добие повече обществена достъпност. Оттам и повече обществена достъпност на наличното в музейните фондове. Затова се обърнах и към Вас.

Разгледах „Съдържание”- то на сборниците на конференцията. Включват доклади - представяния на редица конкретни (реализирани) проекти за литературно наследство; фолклор; радио платформи; аудио, отворена научна информация; виртуална реконструкция на музейни артефекти на базата на знания; за плетени модели в носии; дигитално представяне за плетене на една кука; помощ за ботаници и лесовъди; езиково наследство; обогатяване на заявките за колекциите на изображения чрез повторна употреба на правила за класификация; за културното наследство с помощта на инструменти за управление на колекцията с отворен код; приложение за допълнителна реалност; софтуерна библиотека за идентификация на авторите; Използването на цифрови технологии за подобряване на потребителския опит в провинциален музей; Нова туристическа услуга на базата на очилата за виртуална реалност в град Мишколц, Унгария; Дигитална библиотека от колекции от културни институции в Пловдив; Интерактивна културна карта на В. Търново; архиви БНР; Дигитализация на документацията в Научния архив на Националния археологически институт; Дигитализация на музейните фондове - възможен софтуер за научни паспорти; Неалгебраични техники за цифрова обработка на научноизследователска документация за историческа живопис; Музейно пространство - Моделирана уеб базирана платформа за дигитализация и опазване на културното наследство; Ролята на образователните мултимедийни игри за изграждане на траен интерес сред младите хора в културно-историческото наследство и мн. др.

Моят интерес е по отношение на дигитализацията на фондовете и научните архиви в частност на Художествените музеи (галериите – музеи) у нас. Вие имате изключително широк поглед върху съществуващите и най - новите теоретични възможности, както и върху тяхното все по- навлизащо приложение и реализиране на практика.

1. Защо според Вас (от 2008- ма до сега), дигитализацията на галериите – музеи е „до кривата круша”?

2. Кой има полза все още да няма „единен софтуер”? И той ли е наистина основният проблем?

3. Бихте ли изброили конкретните стъпки, които трябва да изминат галериите – музеи (заедно и поотделно), за да са налице дигитализираните им колекции, научни архиви, паспорти и всичко друго, което би обърнало пропорцията на занимаване с бумащина, спрямо време за други дейности? Какво точно трябва да е налице, като нормативни, технически и човешки ресурси?

4. Колко време би отнело дигитализирането на галериите – музеи и художествените отдели, при положение, че притежават между 1 500 и 42 000 фондови единици ДКЦ и екипи между 1 и 20 души?

5. Какви са рисковете у нас да има пореден проблем при евентуална публична поръчка за софтуер/изпълнители/подизпълнители по дигитализацията? (Визирам познатия сценарий от други сфери с „наши фирми”, които печелят всичко и за тях дори се пишат специални задания, а това опорочава полезността и смислеността на крейните резултати)

6. Какви са рисковете от другия възможен вариант - право на свободен, индивидуален избор на софтуер и приложения за дигитализиране на галериите - музеи? Ролята на информираността, консултирането или нормативно препоръчан „топ 3, 5 или 10”?

*Текстът и въпросите са от 16. 05. 2020 г. във фейсбук пост

Отговор на Десислава Панева - Маринова. (18. 05. 2020 г.):
"Здравейте, честит международен ден на музеите!
Въпросите, които поставяте, са изключително актуални. Бяха актуални преди 10 години, а някои от тях ще бъдат актуални и след 10 години. Процесът по цифровизация на културно-историческото наследство е бавен и изисква много ресурси. Цифровизацията не може да се случи за няколко години, а трябва да е непрекъснат процес. Цифровизацията е нужно да се реализира от подготвени специалисти със знания и опит с работа с новите медийни технологии. Осигуряването на достъп до подбрано цифровизирано съдържание свободно и отворено и показването му по атрактивен начин (в отговор на искането на обществото) трябва да се случва по-масово. Музеите трябва да използват цифрови системи за управление на съдържанието, които да подпомогнат инвентаризацията и опазването на всички техни авоари и да улесни текущите им кураторски дейности. Обаче, ако някой счита, че да се даде един софтуер ще реши всички проблеми, е в грешка. В период от максимум 4-5 години е нужно софтуерите не просто да се ъпдейтват, те трябва да търпят цялостна нова реализация с новите технологични средства.

В допълнение трябва да се отрази спецификата на всеки културен обект. Той носи в себе си собствено знание, което увеличава неговата ценност при богато професионално изпълнено описание и представяне. Тази специфика трудно се отразява при търсене на единно софтуерно решение (ползващи стандарти). През последните 10-15 години българските музеи и галерии следват собствени пътища към осигуряване на цифрово представяне на тяхното съдържание и голяма част от тях наистина са постигнали високо резултати. Публиката на международната конференция „Цифрово представяне и опазване на културно и научно наследство“ през годините можеше да се запознае с множество добри практики и резултати, които високо бяха оценени от професионалната общност, учените и обществото. Няма универсални стъпки до високите резултати. Актуална пътна карта за реализацията на цифровото представяне и опазване културното наследство е решение, което ще помогне музеите и галериите. Политиките и инициативите за подпомагане на процесите по цифровизация и цифрово представяне на културното наследство на Министерството на културата са от съществена важност. Министерството трябва да бъде двигателя на дългогодишното реформиране и развитие на системата на българските музеи, галерии и институции, съхраняващи богатствата на нацията ни. "

Re:
Понеже на 6-те мои въпроси сте отговорили в един общ коментар, бих искала да помоля за някои подробности.

2-ят ми въпрос, не случайно е относно нормативното изискване за „ЕДИНЕН софтуер”. (прилагам фотоцитат от конкретна наредба) Галериите го посочват, като причина, която досега спира НАЧАЛОТО на дигитализацията им. Т.е. от 2008-ма те чакат МК да одобри въпросния „ЕДИНЕН софтуер”. Разбира се всичко, което казвате за обновяването дори на евентуално налични софтуери, за отчитането на индивидуалностите на всеки музей и пр. е много точно и полезно. Но за мен сякаш има някакво противоречие. От една страна галериите споделят, че чакат МК, от друга Вие казвате „През последните 10-15 години българските музеи и галерии следват собствени пътища към осигуряване на цифрово представяне на тяхното съдържание и голяма част от тях наистина са постигнали високи резултати.”

По ЗКН националните и общинските галерии са МУЗЕИ. Винаги пояснявам „галериите - музеи” (за незапознатите, не за Вас). Моля, оставете настрана исторически, археологически, етнографски, природонаучни и пр. музеи. Опитвам се да си изясня причините/пречките, поради които нашите ГАЛЕРИИ - МУЗЕИ нямат дигитализирани фондове, електронни регистри и всички удобни улеснения, които Вие споменавате. За голяма част от тях е проблемно да отговорят на въпроси, които изискват извличане на информация от наличните им документи (за творби и дейности назад във времето). Същевременно не посочват и начини, по които дадено заинтересовано лице може само да потърси отговорите. Затова ще е чудесно ако може да конкретизирате споменатите от Вас примери за добри практики в частност в родните галерии- музеи.

За какви точно дигитализации се правят проекти по финансиращи програми? Заобикаля ли се изискването за „ЕДИНЕН софтуер” или дотук добрите примери са само 3D разходки из залите, а не дигитализация на фондовете, информацията за тях и пр

*Няма друг отговор

** В заглавната снимка са включени части от доклада Museum Space – Model-driven Web-based Platform for Digitalisation and Preservation of Cultural Heritage на Мария Тодорова и Теодор Мартев

Мария Каравланова