Казвам се Мария Каравланова.

Завършила съм СХУИИ „Цанко Лавренов” - Пловдив, специалност „Живопис” и СУ „Св. Климент Охридски” - бакалавър, специалност „Педагогика на изобразителното изкуство” със специализация „Извънкласни форми на обучение”. Имам своята творческа и преподавателска биография, но не за нея става дума тук.

В края на 2017 г. попаднах на изказване, че галерия - музей е отказала да предостави информация за откупени от нея творби и техните цени. Бях учудена, защото смятам, че щом въпросните творби са станали държавна/общинска собственост и са закупени с държавни/общински средства, тази информация е обществена.

Повечето галерии - музеи имат сайтове, фейсбук страници и дори „човешки” фейсбук профили, в които представят предимно събития - изложби, прожекции, занимания с деца и пр. Единици обаче са тези, които публикуват публично годишните си отчети, а изключенията съдържат най - обща информация относно откупените и дарените творби. Дигитални онлайн колекции на галерии - музеи у нас няма. Изключвам няколкото 3D виртуални разходки из залите им.

Любопитството ми бе провокирано достатъчно, за да поискам информация за откупките и да проследя какво ще се случи.

Смятам, че за публичните галерии - музеи трябва да се говори на ново ниво. Не всеки е компетентен в дадена профилирана област, но по обществени теми е добре да се изслушват изискванията и дори резервите на възможно повече групи хора. Не става дума за празния шаблон „всеки има право на мнение”, а за това всички мнения да бъдат използвани, като лакмус за потребностите, но най - вече за пропуските, които различните аудитории имат, за да се работи целенасочено точно върху тях. А пропуски няма само публиката. Често, разнородни пропуски имат самите институции (техни служители).

По различни поводи съм правила лични проверки на нагласите, действията и видовете институционални реакции при поставянето на конкретни сериозни въпроси. Винаги са ми били интересни евентуалните обратни връзки, кой и как точно трябва да попита, за да има такива. Технически възможностите ми са ограничени, но за мен е по - лесно да нося отговорност сама. Затова е добре да уточня, че зад всички мои питания до галериите стоя само аз. А за обществено споделяне ползвам създадени от мен „места” (без влагане на финансови средства).

В този сайт, в отделни публикации описах:

- „Въвеждаща” (за мен бе такава) информация по темата за откупките в художествените ни музеи, която успях да намеря в интернет

- Общо запознаване с основните нормативни документи, с които работят галериите - музеи (по отношение на откупките и даренията). Проследяване как една творба става част от фонда на дадена галерия. (Това ме ориентира как точно да формулирам исканията си чрез Заявления за достъп до обществена информация)

- Основни положения от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), като единствен начин за получаване на отговор с обществена информация от публични институции в срок (който отговор подлежи на обжалване)

- Заявленията ми до 33 галерии - музеи с питане за откупките им в периода 2007 - 2017 г. Техните отговори (и липси на отговори), придружени с личен коментар, от позицията ми на заявител + Две съдебни решения на моя страна при обжалвани отговори

- Обобщаващ материал по няколко показатели, текущи въпроси и отворени въпроси, като следствие

- Някои други допълнителни теми

Успоредно със сайта направих и фейсбук групата „Национални и общински художествени галерии. Прозрачност” – като алтернативно място с възможност за коментиране и скъсяване на разстоянията. Официалните форуми, дискусии, дебати, беседи и пр. мероприятия са предимно за специалисти и не достигат до максимален брой хора. Според мен има нужда от „свързващо звено”, от систематизирана и ясна информация, документи и отговори, като задължителен минимум за общата обществена култура (гражданска, нормативна, естетическа). Т.е. първо трябва възможно по- широка аудитория да е запозната с необходимия контекст.

Има нужда от всеобщо опростено и разбираемо изясняване на характеристиките и разликите между „частни галерии”, „магазини за сувенири”, „антиквариати”, „галерии- музеи”, „частни музеи” и пр. Непрекъснато се изненадвам от редовните обърквания, дори на образовани и професионални личности. А популисткото предпочитане, изминалият и настоящ хаос да се експлоатира с цел масовост и лаври, само ни отдалечава от това нещата да дойдат по местата си.

Добре е хората да осмислят статута и практичните ползи от музеите, да знаят реално, какви ценни и вдъхновяващи неща има в тях. Фондовете трябва да са възможно най- отворени онлайн, с удобни картотеки и регистри, с онлайн книжарници на музейните печатни зидания. Сайтовете им да са с подобаващо професионален дизайн, изчерпателни, с изведени начини за справки, за достъп до обществена информация по ЗДОИ, начини за достъп до научните им архиви. Иначе у нас още дълго да се робува на схващането, че музеите са скучни и прашни места, „пълни с еднакви глупости”.