Embedded Files
*2008 г.
- 12 март - Двудневна международна работна среща на тема „Българските галерии през 21 в.- дигитализация и онлйан достъп”. Проведена е в НХГ, с организатори НХГ (тогавашен директор Борис Данаилов) и ИМИ на БАН. „Основната цел на срещата е да конкретизира ангажиментите на държавните институции, свързани с дигитализацията на музейните фондове и да запознае бъдещите проектни партньори с възможностите на Седмата рамкова програма за финансиране на подобни проекти.”
- 21 юни - Два месеца по- късно, и на Националния музеен форум в Кърджали, една от основните теми е дигитализацията. Тогава се казва, че „До няколко месеца ще бъде обявена обществена поръчка за изработка на софтуера, който ще обедини базата данни на културните институти.”
*2009 г. – 2013 г.
За периода не открих никакви конкретни подробности свързани с евентуално развитие по споменатата обществена поръчка за „единния софтуер” от 2008 г., нито конкретните финансирани проекти по „Седма рамкова програма за финансиране” , която е била в частност за научни изследвания, но и за обучения. Тук също може да се видят дейностите, които е финансирала.
(*бих добавила линкове, ако някой по - запознат сподели или намеря, когато имам повече време)
Прилагам коментар на Simon Peter:
„…мога да ви дам информация за ранния период до 2009 г. През периода 2007-2008 бях член на експертна група към МК. Бяхме все музейни и ИТ специалисти с основна задача - техническо задание за единния музеен софтуер. Министър на културата тогава беше Стефан Данаилов. След това бе пусната обществената поръчка на стойност 110 000 лева. (предостатъчна сума). Знам го защото ме уведомиха а и видях обявлението в сайта на АОП. 2009 г. на власт дойде ГЕРБ и МК прекратява вече откритата процедура за възлагане на обществена поръчка. Така всичко приключи преди да започне.”
*2014 г. Европейско финансиране
Попаднах на Протокол №2 от среща на Обществения съвет към министъра на културата, от 25 април 2014 година, на която Мария Димитрова (директор на Европейската ни дирекция), запознава присъстващите с Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства” на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и по оперативни програми в програмен период 2014-2020, известна като Норвежката програма.
„ ….Втората мярка (в Програмата*) е насочена към документиране на културната история. Стойността на тази мярка е 2 млн. 935 хил. евро. Стойността, показана на слайда, е общата сума, която ще бъде разпределена за спечелилите проекти. Минималната сума е 170 хил. евро, а максималната сума е 750 хил. евро. Ще Ви изпратим тази информация по електронната поща, за да Ви бъде в помощ при Вашата работа. Тази мярка е наречена „Дигитализационната мярка”, защото по нея са допустими две неща – дигитализация на културното наследство и създаване на дигитални центрове.
По тази мярка отново допустими бенефициенти са публични организации, културни институти, държавни организации. Отново партньори могат да бъдат неправителствени организации и институции от държавите донори.
Следващата мярка е насочена към „Допустимостта на културното наследство за обществеността”. Тази мярка е сравнително широка. По нея могат да бъдат финансирани множество дейности. Общият размер е над 1 млн. 500 хил. евро. Минималната сума е 170 хил. евро, а максималната сума е 750 хил. евро. По тази мярка се финансират дейности, свързани с улесняване на достъпа до културно наследство, включително и с популяризирането му чрез интернет. Тя включва от чисто ремонтни дейности до меки мерки – създаване и популяризиране на културното наследство чрез интернет.
Допустими кандидати са отново публични организации, публични органи, културни институти, държавни организации. Партньори отново могат да бъдат неправителствени организации, държавни институции и други организации от страните донори.
Крайният срок за кандидатстване по тези мерки е 19 май 2014 г. Ако получим проект на 20 май, за съжаление той няма да бъде разгледан.”
Има и още една „Малка грантова схема” за финансиране, с удължен краен срок – 30 април 2014 г.
Ако четете внимателно силно съкратения от мен текст, сигурно забелязвате колко дни остават от датата, на която се е състояла срещата, д о крайните срокове.
„Прф. Георги Костов:…. Уплашен съм, че след двата празнични дни – 26 и 27 април 2014 г., има само три работни дни за осъществяването на тези проекти.
„Мария Димитрова:….Наясно сме, че остават три дни. За съжаление обявата е пусната през месец февруари.”
По дигитализационната мярка 2, е трябвало музеите да усвоят близо 3 мил. евро (6 мил. лева), а по мярка 3, включваща и сайтове парите са 1 мил, и половина евро (3 мил. лева) Общо 9 мил. лева. И тези пари сигурно са усвоени, но не намерих как, от кого и за какво точно.
По случайност знам, че дигитализацията в някои културни институции в Пловдив е по тази програма. Забелязах, че сайта на РИМ- Димитровград, също. Но систематизирани резултати с всички одобрени за финансиране проекти по различните мерки, не намерих.
*2014/2015 г.
Тук включвам единственото искане на Сдружение „Български музеи”, касаещо дигитализацията на музейните фондове. То е изпратено от сдружението в първото писмо до Министерството на културата (от 2014 г.), с предложения за промени в сферата на музейното дело за 2015 г.
„т.4. Министерството на културата да кандидатства,като бенефициетн по проекти осигуряващи средства за създаване на единен софтуер за дигитализация на музейните фондове, който д а бъде предоставен на музеите, както и за създаване на единен стандарт по отношение на регистъра на движимите културни ценности.”
Така от 2008 до 2014 г. няма никаква стъпка в посока „единен софтуер и стандарти”, но въпреки това се налага музеите да пишат все пак някакви проекти и да кандидатстват за европейско финансиране за милиони. За мен това е пълно нехайство от страна на МК. Пропусната е ясна и точна нормативна насока как всички музеи да се възползват пълноценно от значителни средства за най- важните им неща по дигитализацията в дългосрочен план. Работата по частично финансиране на проекти за дигитализация на парче продължава и нататък, от 2015- 2020 г. макар и със значително по- малки средства от националния бюджет.
*2016 г. От държавния бюджет
Не е посочена общата финансова рамка.
От финансираните проекти свързан с дигитализация е само проектът: „Изграждане на интерактивно мултимедийно приложение за експозиционни и образователни дейности в ХГ – Русе” (Може да видите реализирания проект тук. Няма да натоварвам с моето мнение.)
*2017 г. От държавния бюджет
Не е посочена общата финансова рамка.
Финансиране по две теми с доста широк обхват:
Тема 1: „Проекти, свързани с дейности по опазване и представяне на движимо културно наследство и визуалните изкуства в музеите и художествените галерии /ремонтни дейности, събития, образователни програми, нов дизайн, конструкции, иновации и др./“
Тема 2: „Нови изложби и прояви, които да се осъществят от или съвместно с музеи и художествени галерии в периода януари – юни 2018 г., по време на българското Председателство на Съвета на Европейския съюз“
Сред финансираните проекти, тези които имат връзка с дигитализация, технологично и интернет представяне са само два. Единия не е на галерия, а на НВИМ, а другият е „ www.nationalartgallerybg.org – нова визия и съдържание на НХГ”
Сред нефинансираните има седем проекта свързани с дигитализация, но кандидатите не са галерии, а друг вид музеи, затова няма да ги изброявам поименно. Все пак мотивите на отпадане показват, че дигитализацията не е приоритетна за МК: „Не отговаря на т. 5 от допълнителните критерии, приети от Експерната комисия: По тема № 1 приоритетно да се финансират: аварийни ремонти; ремонти и оборудване на фондохранилища; закупуване и монтаж на климатични инсталации и осветителни тела; технически средства за охрана; експозиционни витрини, оборудване и реквизит.” и „ Не отговаря на темата и на т.6 от допълнителните критерии, приети от Експертната комисия: По тема № 2 приоритетно да се финансира организирането на изложби с движими културни ценности или произведения на изкуството.”
*2018 г. От държавния бюджет
Не е посочена общата финансова рамка.
Два от одобрените образователните проекти по темата включват и дигитални похвати. Не са на галерии – музеи.
*2019 г. От държавния бюджет
Темите вече стават две с няколко поднаправления:
Тема 1: „Дейности по опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства в музеите и художествените галерии”
Обща сума за финансиране на проекти – 200 000 лв.
Включва и: „- дейности по дигитализация на движими културни ценности от фонда на музеите/художествените галерии (заснемане, попълване на мета данни, съхранение на електронен носител, онлайн представяне на интернет страницата)”
Тема 2: „Музеят като образователна среда”
Обща сума за финансиране на проекти – 150 000 лв.
Включва и: „- виртуални уроци и турове в музея”
По Тема 1 няма финансирани проекти свързани с дигитализация.
Сред нефинансираните поради изчерпване на финансовия ресурс е проект за дигитализацията на РИМ-Бургас.
Сред проектите недопуснати до конкурсната процедура е „Усъвършенстване на дейностите по дигитализация на движими културни ценности в Музея на занаятите – Троян” , с мотиви: „Не е подадено заявление по образец, съгласно Приложение № 1 от Правилата, формуляр, съгласно Приложение № 2 и Приложение № 3 и №5”
По Тема 2 е финансиран един виртуален тур не на галерия - музей.
*Резултати 2020 г. От държавния бюджет
Не е посочена общата финансова рамка.
По Тема 1: „Дейности по опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства в музеите и художествените галерии”, финансирани проекти свързани с дигитализиране за три.
Сред нефинансираните поради изчерпване на финансовия ресурс са 4 проекта, не на галерии - музеи:
-"Виртуална разходка в археологически парк при с. Покровник" РИМ Благоевград
- "Преработка и надграждане на сайта на БНФ за онлайн достъп до дигитализирани архивни филми" - Българска национална филмотека
-"Реставрация, консервация и дигитализация на творчеството на Мара Чорбаджийска и издаване на съвместен каталог на семейство Димирът и Мара Чорбаджийски" – ЛХМ Казанлък
-"3D холограма на Гена Димитрова"- РИМ Плевен
По Тема 2: „Музеят като образователна среда“ има финансиран проект за видео уроци, помагала и образователни работилници, но отново не на галерия - музей.
„Зам.- министър Амелия Гешева припомни инструментите за финансова подкрепа на Министерството на културата и сподели, че в близко време ще се отвори Норвежката програма, насочена към музеите”
Всъщност МК е обявило първата покана по мярка 2 на Норвежката програма за култура, още през есента на 2019 г.
„През периода 2014-2021 г., Министерство на културата е Програмен оператор на средствата на култура чрез Програма PA14 „Културно предприемачество, наследство и сътрудничество“ с общ бюджет от 10 000 000 €. Програмата ще се реализира с участието на Програмен партньор от Страните донори – Съвет по изкуствата – Норвегия.”
Темите, посочените НЕСПАЗЕНИ дати за обявяване на поканите и обща информация, може да се видят тук
По-ясно схематично представяне на програмата и бенефициентите ТУК
Проектни предложения могат да се подават от 02.09.2019 г. до 03.12.2019 г.”
Впоследствие крайният срок е удължен до 10.01.2020 г.
„За всички кандидати, които са получили уведомление за отстраняване на несъответствия на етап „Административно съответствие“ и срокът за отговор за тях е изтекъл на 13 март или след това, срокът за отговор продължава да тече от 21 април 2020 година. По силата на Закона за изменение на Закона за мерките и дейностите по време на извънредното положение всички административните срокове започват отново да текат, считано от 7 дни след обнародване на закона (обн. ДВ бр. 34 от 9 април 2020 г.). Уточняваме, че в този период влизат и Великденските празници, като 21 април е първата възможна дата.
Разглеждането на проектните предложения ще приключи в срок до 8 май 2020 г.”
Тепърва предстоят покани за проекти по останалите мерки/резултати на Норвежката програма (1 и 3)
1. „Подобрени условия за управление на културното наследство“ .
(бюджет 6 400 000 €)
1.1. Представяне на културното наследство в ревитализирани, възстановени и реновирани пространства.
(бюджет 5 400 000 €)
1.2. Дигитална достъпност на обекти на културното наследство
(бюджет 1 000 000 €)
3. Подобрена информираност за изкуства и култура на етнически и културни малцинства (фокус върху роми) (бюджет 1 200 000 €)
И така след 12- годишно чакане на обществена поръчка за „единен музеен софтуер”, която уж е щяла да бъде обявена „до няколко месеца” още 2008 г. и която досега музеите посочват, като причина, която е спирала дигитализацията на фондовете, вече има предложение за нормативна поправка, чрез която изискването за единния софтуер просто да отпадне.
Определено ще ми е интересно как ще реагира МК, всички музеи, и най- вече галериите музеи, оттук нататък.
Дали за пореден път ще има няколко дни да се пишат проекти, кои проекти ще са спазили административните изисквания, ще има ли опции за корекции, ще се усвоят ли адекватно, отговорно, целесъобразно и дългосрочно - полезно тези 10 милиона евро (20 мил. лева) или както редица Програми ще минат и заминат, с моментни резултати и „Приказките от 1001 проблеми”на нашите музеи ще продължат?
Разбира се не става дума, че дадени Програми решават с магическа пръчица всичко, но не са именно възможности и е много важно как се използват. Не съм изброила абсолютно всички финансови механизми, по които музеите имат право да кандидатстват за допълнително финансиране към годишните бюджетни субсидии, които получават. Например програмата „Творческа Европа” и дори фондация „Америка за България” също са помагали за образователни и други музейни проекти.
Спрях се конкретно на дигитализирането. Нещата не опират само до липса на средства, а и до липса на цялостни стратегии и визии, както от страна на МК, така и локално на местните управления и музейните ръководства. Затова, без да се обижда никой, по мои наблюдения в редица отношения нещата в музеите - галерии са една самодейност. Не си затварям очите за старанието и труда на множество служители, безспорните успехи и чудесни примери за определени дейности, а посочвам тъжната страна на нещата.
Мария Каравланова
18. 06. 2020 г.
Google Sites
Report abuse