Описаното тук е само един от многобройните примери за това как упоритите административно - документални каши стават и устойчиви веществено - материални каши.

От бърз поглед с търсачката на фейсбук групата „Публично изкуство в България” могат да се проследят следните неща, свързани с парк „Заимов”:

- В пост от 24 август 2015 г. Петко Дурмана отбелязва, че за около два часа е заснел „всички паметници, скулптури и скулптурни композиции” в парка - 58 на брой. Призовава, който има информация за всяка от тях, да я добави в графите на споделен документ.

- Снимка от 8 септември 2015 г. на плоча в лошо състояние информира защо в парка има толкова много творби - инициативата „21 век”

- На 6 септември 2017 г. е рекламирана фейсбук страницата на проект „Изкуство в публично пространство - Какво? Къде? Как? Кой? Защо?”

Дид Тодорова:

„Привет, ето една наскоро стартирала инициатива, целяща да изследва възможностите, причините и ползите от поява на изкуство в публично пространство. Концентрирана в границите на Столична Община и парк Заимов, ще представи дефиниции, анализи на възможните пространства и публики, както и ясни механизми за администриране, насърчаване и повишаване на общественото разбиране за изкуството в публично пространство.

Надяваме се проекта да ви се стори интересен и полезен. Ще се радваме ако споделяте вашия опит, мнение или идеи по темата.”

Във въпросната страница попаднах на снимка - колаж от творби в „Заимов”, с която се представяше интервю с Правдолюб Иванов относно проект „Опити 2017 Добавяне на реалност” - уъркшоп в парка „Заимов”. Беше ми интересно дали различните дейности, предприети по инициативата „Изкуство в публичното пространство- Какво? Кога? Как? Кой? Защо?” , имат за основа документална информация за всички налични произведения във въпросния парк. Все пак претенциите на проекта за „дефиниране, анализи и механизми за администриране…” за мен включва и подробна информация за наличното към този момент. Би било странно някой да прави анкети, арт инсталации, докторантури и нормативни проекти на базата на „Глухарчето” на Витошка, без да отбележи, че по документи (решение на СОС) то отдавна не би трябвало да е на това място. Зададох въпроса си тук и получих следния отговор.

Мария Яирам:

„Виждайки тази снимка бих желала да попитам Изкуство в публично пространство - Какво? Къде? Как? Кой? Защо? имат ли пълен списък на всички скулптури в парка и документи аргументиращи, че с право все още се намират там?”

Дид Тодорова:

„Привет, не разполагаме с документи за конкретния парк. На този етап не изследваме съществуващите скулптури в парка. Изследваме какъв е режимът за създаване на изкуство в публичното пространство, за всички публични пространства в общината.

Същевременно работата по програма Опити от своя страна е концентрирана в парк Заимов, но там фокуса не е проучване на всички намеси в парка, а ангажирането на студенти по архитектура и скулптура със средата.”

Въпреки поканата за обмяна на опит и мнения, отправена от администраторите на фейсбук страницата „Изкуство в публично пространство - Какво? Къде? Как? Кой? Защо?", реално липсваше активно споделяне на тяхната работа в групата „Публично изкуство в България”. Вероятно са очаквали просто, който иска, да следи при тях, но при положение, че става дума за евентуални промени в единствената наредба за публично изкуство в Столична община, следваше да се погрижат за възможно най-широк и практично ориентиран диалог, с оглед преди всичко получаването на максимален брой мнения. Групата „Публично изкуство” е с аудитория над 2 000 души, а страница „Изкуство в публично пространство - Какво? Къде? Как? Кой? Защо?" малко над 200. Не бе добре огласена и презентацията на проучването им, проведена в УАСГ на 26.10.2017 г., в слайдовете на която все пак става видно, че екипът им е наясно с това, че творбите в парк „Заимов” нямат изяснен статут.

- Периодично в групата са споделяни и постове с увредени и/или дори опасни творби от същия парк. Не знам обаче дали някой от експонираните автори е изразил някъде по официален път, писмено, недоволство относно състоянието и липсата на поддръжка на творбите.

- Най-изненадваща за мен бе информацията в Електронния регистър на паметниците и художествените елементи на територията на Столична община. При използване на търсачката на сайта, отивайки на „карта на паметниците”, задавайки на „Вид” - „всички видове”, на „Район” - „Оборище”, се отваря карта, в която в парк „Заимов” има отбелязан САМО ЕДИН ОБЕКТ - „Паметник на загиналите във Втората световна война”.

Имайки предвид гореизложеното, след известно отлагане, на 29.05.2018 г. изпратих по пощата (с обратна разписка) заявление по ЗДОИ до кмета на Столична община с искане да ми бъде предоставена следната информация:

„1. Пълен списък на паметниците, скулптурите, паметните плочи и арт инсталациите в парк „ Заимов”/ „Оборище”

2. Копия на всички решения на Столичен общински съвет, които аргументират наличието към днешна дата на изброените в списъка искан по т.1.

- решения за приемане след конкурс

- решения за приемане, като дарение

- решения за одобряване на статут на симпозиум/биенале/фестивал/изложба в културния календар и пр., чийто резултат е дадено произведение в парка”

Срокът за отговор по ЗДОИ е 14 дни, с право на удължаване 10 дни при голям обем информация. Пощенската обратна разписка потвърди, че Заявлението ми е получено на 30.05. 2018 г. Заведено е на 31.05.2018 г. с входящ номер СОА18-ОИ94-72.

Въпреки че бе адресирано до кмета на СО, незнайно защо някой от администрацията го е разпределил до Столичен общински съвет и на 13.06. 2018 г., (когато аз вече очаквах отговора), получих писмо от г-жа Станислава Стоянова - директор дирекция „Секретариат на СОС”, че тя на 12.06. 2018 г. го е препратила за отговор по компетентност на доц. д-р Тодор Чобанов - зам.-кмет на СО по направление „Култура, образование, спорт и превенция на зависимостите” (където всъщност заявлението ми трябваше да попадне изначално).

На 20.06. 2018 г. по ел. поща и на 21.06. 2018 г. по обикновената поща получих съобщение от доц. д-р Тодор Чобанов, че срокът за отговор на заявлението ми ще бъде удължен с 10 дни „поради необходимостта от допълнително време за подготовка на търсената информация”.

На 25.06.2018 г. получих от г-н Чобанов по ел. поща следния отговор, който би трябвало да се счита за основен/официален отговор на заявлението ми по ЗДОИ:

„ УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАВЛАНОВА,

Във връзка с ваше заявление ( рег. № СОА18-ОИ94-72/31.05.2018 г.), подадено по реда на Закона за достъп до обществена информация” (ЗДОИ), Ви информирам следното:

По т.1 от заявлението относно предоставянето на пълен списък на паметниците, скулптурите, паметните плочи и арт- инсталациите в парк „Заимов”/ „Оборище: Съгласно чл. 36 от наредбата за именуване и преименуване на общински обекти, поставяне, преместване и премахване на паметници и художествени елементи на територията на Столична община, публичен регистър за възпоменателните обекти, художествените елементи и произведенията на изкуството в обществената среда на София води Регионалният исторически музей- София (РИМ). Регистърът служи за въвеждане и обновяване на сведенията за местонахождението, характеристиката и актуалното състояние на обектите с мемориални и публични художествени функции в двадесет и четирите района на Столична община. С писмо до директора на РИМ- София е изискан списък на обектите, намиращи се на територията на парк ‘Заимов”. Отговорът ще Ви бъде предоставен веднага след получаването му в Столична община.

По т.2 от заявлението:

След направена служебна справка в дирекция” Административно обслужване” и направление „Архитектура и градоустройство” относно налични документи (протоколи, решения и др.) за разполагане на скулптурни фигури в парк „Заимов” бе установено наличието на Протокол № ГК-Д-11/26.01.2001 г. на Градска архитектурно- градоустройствена комисия, с който е прието предложението на фондация „Посрещане на 21 век”като предварителен проект за разполагане а скулптурни фигури (пластики). Предложените скулптурни фигури (пластики) чрез фондация „Посрещане на 21 век”са авторски проекти на над 40 автори (прилагаме списък на участниците в „Скулптура 2001”/”Скулптура 2000” автори).

С Протокол № ГК-Д- 37/09.03.2001 г. Градска архитектурно- градоустройствена комисия дава съгласие за одобряване на предложената схема за разполагане на скулптурните фигури в градина „Оборище” (парк „Заимов”), като указва разрешения за монтаж да се издават за всяка една фигура в служебен порядък.

Приложение: Списък на авторите, участващи в „Скулптура 2001”

Понеже съм виждала достатъчно отговори по ЗДОИ, включително и на г-н Чобанов, ще си позволя да отбележа, че въпреки добрите намерения, този му отговор не е оформен както изисква ЗДОИ. Отговорено ми е в някакъв свободен текст, което за мен е израз на несериозно отношение към гражданите. Като повечето хора, нямам време да обжалвам или да изпадам в пререкания за всяко нещо. Смятам, че различните институции знаят, разчитат и, бих казала, злоупотребяват точно с този факт. Иначе от елементарно уважение не биха си позволявали дори един отговор по ЗДОИ да не е оформен по правилата, с всички задължителни части. И без това предоставената информация почти винаги е оскъдна или направо се отказва достъп до такава.

Все пак, след като САМА потърсих в сайта на Столична община споменатите протоколи по съответните им номера и след като намерените и изтеглени от мен файлове се оказаха без текст, най-учтиво в отговор на същия имейл, още на същата дата - 25. 06. 2018 г. изпратих уточнение:

„Уважаеми, г-н Чобанов,

В цитираното заявление по ЗДОИ в т. 2 съм поискала :

"2. КОПИЯ на всички решения на Столичен общински съвет, които аргументират наличието към днешна дата на изброените в списъка искан по т.1.

- решения за приемане след конкурс

- решения за приемане, като дарение

- решения за одобряване на статут на симпозиум/биенале/фестивал/изложба в културния календар и пр., чийто резултат е дадено произведение в парка"

Изрично според ЗДОИ съм посочила начина, по който желая да получа информацията:

"Желая да получа исканата обществена информация писмено, а копията по електронен път, или чрез препратка на конкретни интернет адреси, където се съхраняват или са публикувани данните /чл.26ал.1 т.4 от ЗДОИ/"

При положение, че сте установили наличието на два протокола, то очаквам копия от тях или препратка на интернет адрес, където се съхраняват.

с уважение: Мария Каравланова”

Добре е да се знае от всеки, че ЗДОИ задължава питаната институция да спази предпочитаната от питащия форма на получаване на информацията. За мен бе проблем да ходя до пощенска станция през няколко дни, при условие че съм посочила електронен адрес и съм поискала именно чрез него да получа отговор.

С известно закъснение, на 2.07. 2018 г. г-жа Биляна Балева - юрисконсулт на дирекция "Култура", ми изпрати въпросните копия на двата протокола.

Междувременно на 29.06. 2018 г. по ел. път, а на 30.06. 2018 г. отново и по обикновената поща, получих и дългоочакваното от мен писмо от РИМ, което смятах, че ще изчерпи по същество всичко, което съм поискала, но уви, вижте цялото му изложение:

„Регионален исторически музей - София разполага със следната информация за паметниците и скулптурите в парк „Заимов”

1. Паметник в чест на загиналите за Родината във Втората световна война- заключителна фаза (1944 - 1945) от кварталите на район „Оборище”. Изписани са имената на четиридесет загинали (чинове: подполковник, майор, поручик, офицерски кандидат, фелдфебел, подофицер, кандидат подофицер, ефрейтор, редник). Построен през 50-те години на ХХ –ти в. намира се на главния вход/ централна ос на парка.

2. Бюст- паметник на Асен Златаров. Издигнат през 1996 г. по инициатива на идейно- политически клуб „Асен Златаров” и Нац. иниц. комитет за изграждане в София на паметник на Асен Златаров с председател акад. Илчо Димитров, министър на образованието и научните технологии. За сметка на инициаторите. Автор на паметника Стою Тодоров (1919- 1997). Протокол на СОС №6/25.01.1996 г., т.11, решение №12. Съгласуван с Управление „Архитектура и градоустройство”. Открит на 23.12.1996 г. по случай 60 години от смъртта на големия учен.

3. Две скулптури на къпещи се девойки във фонтаните на парка. Бронз. Автор на едната от тях „Къпеща се”е Васка Емануилова (1905- 1895). Създадени през 60-те години на ХХ-ти в.

4. Скулптура на жена със забрадка. Камък. 50-те години на ХХ в.

5. Скулптура- двуфигурна. Партизанска тематика. Камък. 50-те години на ХХ-ти в. Централната ос на парка.

6. Скулптура на металург. 60-те години на ХХ-ти в. Бронз.

7. Експозиция на открито „Скулптура XXI век”. Включва 42 творби и паметна плоча, ознаменуваща събитието. Това е най- големият пластически проект в областта на скулптурата след 1989 г. Съорганизатори по проекта за създаване на експозицията са правителството на република България, Министерството на културата, фондация „Посрещане на XXI век”, Съюзът на българските художници и Столична община. Реализацията на проекта е финализирана през декември 2000 година с решение на Министерски съвет за отпускане на 300 хиляди лева. Представени са всички поколения съвременни творци, между които Альоша кафеджийски, Божидар Козарев, Валентин Старчев, Величко Минеков, Веселин Димов, Георги Чапкънов, Евгени Кузманов, Емил Бачийски, Иван Русев, Иван Славов, Кирил Матеев, Кирил Христов, Константин Денев, Леда Старчева, Лъчезар Даскалов, Марин Марков, Милан Андреев, Митко Динев, Огнян Петков, Росица Данчева, Стефан Лютаков, Снежана Симеонова, Христо Харалампиев, Цветослав Христов, Цвятко Сиромашки, групите „НИТТ” и „7+1” и др.

В парк „Заимов” има още десетки произведения на скулптурата.

доц. д-р Венета Ханджийска - Янкулова

Директор на Регионален исторически музей - София”

Ако трябва да сложа чертата - от очаквания пълен списък с около 58 скулптури, паметници, паметни плочи и пр., подробно описани с имена, автори, години и документация, получих от РИМ отговор от 7 точки.

Т. 1 и 2 - относително конкретни.

Т. 3 - „Две скулптури на къпещи се…автор на едната е…”.

Т. 4, 5 и 6 - без автори или друга конкретика.

Т. 7 - с непълен списък само от автори „…и др.”, без имена на творбите им.

И за финал изречението: „В парк „Заимов” има още десетки произведения на скулптурата.”

Уважавам еднакво всички хора, като хора. Моите уважения и на всички, които работят като служители в една или друга институция…

Не мога обаче да приема за нормални подобен отговор, подобна ситуация. От всички получени документи излиза, че Столичен общински съвет (секретариат на СОС), Столична община (зам.-кмет по култура, директор на дирекция „Култура”, юрисконсулт), Дирекция „Административно обслужване”, Направление „Архитектура и градоустройство”, Регионален исторически музей (техните ръководители и подчинени) са работили по заявлението ми…, за да получа накрая отговор от хартийки, съдържащи едно голямо нищо!

Неминуемо се появяват редовни общи въпроси. По какви причини институциите не успяват да работят резултатно? Какъв е смисълът от непълен електронен регистър? Разбирам, ако информацията е налична и просто предстои да се качи онлайн. Но това не е така! Какви са проблемите? Колко време (години) е нужно, за да бъде попълнен на 100% подобен СТОЛИЧЕН регистър, за да може всяко ново/текущо Решение, касаещо публично изкуство, вече да постъпва в него автоматично? Кой и как търси, намира и систематизира информацията в момента? Какъв щат, отделен проект, какво финансиране, какви обществени поръчки, фирми, публично - частни партньорства, залъгалки и глупости са нужни, за да се направят елементарни неща?

Логично е всеки регистър да е изчерпателен и удобен за ползване, както за бърза вътрешно-административна дейност, така и за да дава отговори във връзка с любителски и/или професионален интерес на граждани и журналисти, за научно-изследователска работа. А Електронният регистър за паметниците следва дори да е в услуга на туристите, като редом със снимки, години, автори, административни документи и описания да включва и GPS координати.

Въпросите в конкретния случай: Какво пречи и кой трябва да се свърже със СБХ например, за да бъде намерен проектът на „ Движение 21 век”, да се види пълният му регламент, всички имена на творбите, не само на авторите. Какво пречи, след като е намерен протокол, с който се одобрява „схемата за разполагане”, да се открие и самата одобрена мистериозна схема на разполагане? Какво пречи, след като в протокола се споменава „разрешения за монтаж да се издават за всяка една фигура в служебен порядък”, някой служител да се поинтересува каква е била тази процедура през 2001 г., дали в крайна сметка тези разрешения са издадени? Не следва ли след протоколите от комисии процедура по официално утвърждаване от СОС? Ако има схема и разрешения, какво пречи да бъдат използвани за посочване местонахождението и детайлна информация за всяка творба от експозицията „Посрещане на 21 век”? За колко време могат да бъдат направени актуални снимки и всичко това да намери място директно в Електронния регистър? Ако по някаква причина такива разрешителни не са били издадени служебно, а към днешна дата по регламента на експозицията има неточности и неясноти, то на каква база и с какъв статут тези творби са в парка все още и какво следва от това?

СО ме информира, че са намерили само 2 протокола (от комисии) - за експозицията „Посрещане на 21 век”, но РИМ споменават още един протокол (и то с решение на СОС), свързан с паметника на Асен Златаров „Протокол на СОС №6/25.01.1996 г., т.11, решение №12. Съгласуван с Управление „Архитектура и градоустройство”. Защо СО не са открили това Решение и не ми изпратиха негово копие? След писмото на РИМ сигурно пак аз трябва да пиша на СО, за да го искам допълнително?! Интересно е какви технологии и начини на търсене използва СО в 21 век, за да открива конкретни Решения на СОС по дадени теми?

Ако СО не е в състояние да опише и окомплектова с документи наличното в ЕДИН централен парк, къде отиват надеждите това да се случи с цяла Столична община и останалите общини от цяла България? Къде изобщо е Публичното изкуство в сметките? Как може непрекъснато паметните плочи, паметниците, скулптурите и пр. да се увеличават, да се работи по различни проекти и програми за какво ли не, включително и по преправянето на една-единствена наредба, без грижа, ред и документна обосновка какво от НАЛИЧНОТО има място по улиците, площадите и парковете ни? Кое е било временно и трябва да се премахне? Кое е от/за музеи? Кое е за ремонт/реставрация? Кое е докарано до състояние „за боклука” или за „връщане на авторите”?

Публичното изкуство винаги е имало малко или много пропаганден характер. Различни политици и „големци” го използват и до днес за престиж пред обществото. Бедата е в това, че качеството му е такова, каквато е културата и манталитета на политиците и „големците”, които трябва да легитимира. Художниците отдавна са сведени до някакви занаятчии, които изпълняват всякакви поръчки. Опитват се да влагат по нещо и от себе си, но то най-често потъва в липса на принципност по протичане на процедурите - било то при директно възлагане, конкурси или самоинициативи. Имала съм разговори (и спорове) с много колеги, близки и приятели. Другата страна на монетата е (не)разбиранията на мнозина автори, които държат да се изявяват преимуществено в градска среда, и то не с творби с временен характер. Те трябва да осмислят, че никой не ги ограничава да творят според разбиранията си, но не може всяко от творенията им непременно да бъде на обществено място.

В края на лятото 2017 г., министър Банов даде изявление, че проектът за Националната стратегия за развитие на културата ще е готов до края на 2017-та и ще бъде предложен за обществено обсъждане. В тази връзка на 3.10.2017 г. с вх. № 94-00-1503 бях съставила писмо с предложения Публичното изкуство да бъде включено в стратегията като самостоятелен раздел и това да бъде заявка от страна на Министерството на културата за заслужено отговорно отношение към него занапред.

Скоро се навърши „една година без отговор” на това писмо, а и проект за Национална стратегия все още няма.

Може би институциите просто искат някой доброволно, безвъзмездно и непрекъснато да върши тяхната работа? Ясно е, че не обичат предложения. За критики да не говорим. Но твърде дълго отлагат решенията на институционалните и междуинституционалните си проблеми. И най-дребните неща се правят по безумни начини, с абсурдни съвместни участия и с финансирания, от които за съществена и резултатна дейност не остава почти нищо.

Ще споделя един факт: „Волкер Плагеман поема културната администрация в Бремен през 1973 г. и създава програма за изкуство в общественото пространство. Когато той се премества в Хамбург, през 1981 г. създава там най-голямата някога програма за изкуството на обществени места . Постоянният бюджет от първоначално 1 милион марки годишно позволява дългосрочно планиране.”

Няма да наблягам на годините и размера на сумите, нито ще сравнявам със соц. инициативите от онова време у нас. Няма да правя завой и към новата програма „Навън” на СО. За нея ще опиша детайлите отделно.

Просто си пожелавам все някога и ние да стигнем до смислено, дългосрочно и прозрачно планиране за публичното изкуство.

Всички цитирани документи може да видите тук:

Мария Каравланова

15.12.2018 г.