МК: „Гугъл сет" бе въвеждаща селекция от линкове към публикации и мои бележки по темата „какво, как и за каква сума влиза във фондовете на националните и общинските галерии”.

Този „Нормативен сет” е селекция от линкове към нормативни документи и мои бележки, които показват на каква база формулирах въпросите си до галериите.

През годините по различни поводи съм препрочитала Закона за културното наследство (ЗКН) .

„Чл. 3. (1) Този закон има за цел да създаде условия за опазване и закрила на културното наследство, устойчиво развитие на политиката по опазването му и да гарантира равен достъп на гражданите до културните ценности при спазване на следните принципи.

1. равнопоставеност на различните видове културно наследство при осъществяване на неговата закрила;

2. децентрализация на управлението и финансирането на дейностите по опазване на културното наследство;

3. публичност и прозрачност при управлението на дейностите по опазване на културното наследство.

(2) Правото на достъп до културното наследство е възможност да се ползват културните ценности, като се осигури физически или интелектуален достъп до тях, без да се увреждат или подлагат на риск.

(3) Държавата, общините и частните лица създават условия и гарантират на всяко лице равен достъп до културни ценности.”

МК:Ако на някои от вас още началото им се струва отвлечено, тук е мястото да си изяснят, че според § 1 в Допълнителните разпоредби към ЗКН „ Държавните и общинските художествени галерии са със статут на музеи.” Ако по изключение има колеги (техни наследници), които са дарили или продали свои творби на общински или държавни галерии и не са наясно с тази § 1, ще е полезно вече да са. Да, държавните и общинските галерии са МУЗЕИ. Придобитите от тях творби (чрез дарение или откупки) стават „експонати”- държавна или общинска собственост.

„Чл. 27. (1) По форма на собственост музеите са държавни, общински, частни и със смесено участие.

(2) Държавните музеи се създават и осъществят дейността си въз основа на предоставени от държавата културни ценности, сграден фонд и ежегодна държавна субсидия.

(3) Регионалните музеи се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставени от държавата или общината културни ценности, сграден фонд и се финансират по реда на чл. 40.

(4) Общинските музеи се създават и осъществят дейността си въз основа на предоставени от общината културни ценности, сграден фонд и се финансират от общинския бюджет.”

МК: Самият вид финансиране на държавните, регионалните и общинските музеи предполага завишена прозрачна отчетност във всеки аспект.

ЗКН има следните части:

„1.Общи положения (чл.1 – чл.41)

2. Национална система по опазване на културното наследство

3. Нематериално културно наследство

4. Материално културно наследство

5. Опазване на недвижимото културно наследство

6. Опазване на движимото културно наследство (чл.92 – чл. 145)

7. Археологическо културно наследство

8. Консервация и реставрация на културни ценности

9. Възпроизвеждане и разпространение на културни ценности

10. Представяне и документиране на културни ценности (чл.180 – чл.191)

11. Контрол

12. Административно наказателни разпоредби

- Допълнителни разпоредби

- Преходни и Заключителни разпоредби”

МК: Отношение към галериите/ музеи имат глава първа, шеста и десета. В тях може да прочетете подробно всичко за издирването, идентифицирането, инвентирането, инвентаризацията, експонирането и пр. дейности касаещи творбите в художествените галерии/ музеи.

В нормативните документи има йерархия: Конституция -> Закони -> Наредби -> Правилници…. Различните глави от ЗКН са детайлизирани в отделни наредби. След известно ровене в сайта на Министерството на културата се запознах с тези три наредби, които ще приложа и във файлове, за да може да ги разгледате, както намерите за добре:

1. Наредба № Н- 3 от 2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности

2. Наредба № Н- 6 от 2009 г. за формиране и управление на музейните фондове

3. Наредба № Н- 4 от 2013 г. за условията и реда за представяне на културните ценности

МК: За да се причисли една творба към национална или общинска галерия, тя трябва да е със статут на движима културна ценност. Т. е. всички дарени и откупени творби в галериите се превръщат в експонати- движими културни ценности- държавна или общинска собственост.

Образно казано каквото и да е дарявано или откупувано, щом екипите са го приели и вече е в музеите ни, то се води експонат- културна ценност, държавна/общинска собственост. Затова е интересно чисто фактологично какво е влязло във фондовете, защото може да бъде показателно в различни аспекти. Може да постави или да отговори на важни въпроси.

Много автори считат за имиджово техни неща да са притежание на различни галерии/ музеи, но се случва да не са запознати какво точно означава това. Разбира се, съвсем не искам да омаловажа дарението, като акт, но ще припомня случая от 2017-та, когато в агенция „Блиц” бе разпространена новината, че Вежди Рашидов прославя българската култура, като негови работи влизат в най-големия световен музей – Лувъра. Оказа се, че той е „направил дарение” на „Лувъра”(МК :) ). „Щедростта на Рашидов” бе развенчана в едноименния материал на „Площад Славейков”.

„Проблемът е, че в агенцията, заета патетично да разтръбява „новината“, явно няма човек, владеещ френски език, който да си даде сметка, че такова писмо трябва да бъде скрито от окото на обществото вдън земя, след като идеята е да се правят дълбоки сервилни поклони на Г-н Главен Мултак. Иначе със сигурност нямаше да го предостави като сканирано копие на читателите и така с един жест да срине цялата „важност“ и „изключителност“ на Рашидовия дар. Защото в него, на езика на дипломацията и класическото френско епистоларно майсторство, зад конкретните уточнения и благодарности, формулирани според етикета, се казва нещо много ясно. Ще го обобщя с „думи прости“: „Подаръците са си ваша инициатива, пристигнаха по живо, по здраво – ама не си мислете, че ще ги изложим, защото за това си има канален ред, както и не се надявайте, че ще станат част от колекцията на Лувъра, понеже тя така или иначе приключва до 1848 година. Казваме ви го, за да избегнем недоразуменията, а иначе много благодарим – мило е!…“

Подаръкът е отговорно нещо. С него не просто демонстрираш уважение към някого, но и можеш да му вмениш задължения. Най-простият пример за такъв подарък е да те дарят с животинче. Колкото и да е мило то, трябва да се грижиш за него, да правиш известни компромиси със свободното си време и изобщо да си имаш траен ангажимент. Ако си наясно с това и точно такъв е твоят избор, чудесно! Но ако ти го тръснат изневиделица, такъв подарък може да ти донесе повече неприятни емоции, отколкото радост…..

Лошото е, че г-н Рашидов явно не разчита тези дипломатични знаци, въпреки немалкия си административен опит. И по-зле: той дори не си дава сметка, че настоящото му временно състояние на не-министър на културата по никакъв начин не му дава правото да си разпраща творчеството по директори на световни музеи, с които е имал вземане-даване в качеството си на служител на българския народ. Защото и сега пратените от него две скулптурни работи се възприемат като дипоматически подаръци, зад които стои следното лично послание: „Абе, айде дръжте ги там някъде тия подаръци из мазетата или коридорите на Лувъра, та като мине малко време, с чиста съвест да мога да кажа, че в световния музей се съхраняват мои работи!“.

МК: Няколко месеца преди да „дари” свои творби на ‘Лувъра”, Рашидов дарява на НХГ част от личната си колекция с творби на наши и чужди автори. Вероятно е дарил и свои неща, иначе едва ли би му минала подобна мисъл за „Лувъра”. Според мен авторите в България са с абсолютно нереални представи за устройството, правилата и действието на културния апарат, като цяло. Дори, когато им се наложи да се сблъскат с нещо лично, те попрочитат или научават от разказ/преразказ само малка част и не се интересуват, че това нехайство е неуважително преди всичко към тях самите. Да не говорим, че очевидно дори бивш Министър на културата показва пропуски в това отношение.

МК: Но да се върнем на наредбите. Когато дадена творба е предложена за дарение или откупуване в национална/ общинска галерия, тя подлежи на т. нар. идентификация по Наредба № Н- 3 от 2009 г.

„Чл. 2. (1) Чрез идентификацията се определя:

1. дали дадено нематериално или материално свидетелство съответства на критериите за културна ценност;

2. класификацията на културните ценности според принадлежността им към определен исторически период съгласно чл. 52 от Закона за културното наследство (ЗКН) и според научната и културната област, към която се отнасят, съгласно чл. 53 от същия закон;

3. класификацията на културните ценности, които отговарят на критериите за национално богатство, чрез предоставяне на статут на национално богатство.

(2) При идентификацията на културните ценности се извършва оценка за тяхната принадлежност към категориите културни ценности, посочени в приложение № 1 на Регламент (ЕО) № 116/2009 относно износа на паметници на културата и приложението на Директива на ЕС 93/7 относно връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка.”

„Чл. 6. (1) Движими вещи могат да се включат в основния или в обменен фонд на музей и да се впишат в инвентарната му книга само след тяхната идентификация като културни ценности.”

МК: Идентификациите се извършват от съответните по тематичен обхват музеи. Директорът разпорежда идентификация въз основа на подадено до него искане. Исканията се отнасят не само до предложени за дарение или откупуване творби. Идентификация може да поиска всяко физическо или юридическо лице за притежавана от него вещ/творба. За целта се попълват специални заявления до музеите, които се регистрират и им се оформят отделни досиета. Директорът издава заповед за свикване на комисия от трима музейни специалисти, за извършване на идентификацията. От заседанията на комисията се води протокол, а за резултатите се изготвя Експертно заключение:

„Чл. 17. (1) За резултатите от идентификацията комисията изготвя експертно заключение по образец съгласно приложение № 9.

(2) В експертното заключение комисията посочва, че:

1. вещта не съответства на изискванията за културна ценност, или

2. вещта съответства на изискванията за културна ценност;

3. за вещта са налице достатъчно данни за съответствие и на критериите за национално богатство – в случаите по т. 2…..

(5) В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 експертното заключение задължително включва информация за наименованието, описанието, състоянието, теглото, авторството, мястото и времето на създаване, материалите на изготвяне, техниката, размерите, специфичните особености и други характеристики, както и най-малко една цветна снимка на културната ценност с размери не по-малки от 8 ? 12 см. Върху долния десен ъгъл на снимката се полагат печатът на музея и подписът на председателя на комисията. Печатът трябва да обхваща и част от долния десен ъгъл на определеното за снимката поле. Експертното заключение може да не съдържа някои от характеристиките, когато не е възможно тяхното определяне.

(6) В случаите по ал. 2, т. 2 и 3 с експертното заключение се предлагат и съответни предписания за съхранението на културната ценност.”

МК: Въз основа на Експертното заключение, директорът на музея издава на физически и юридически лица съответните Удостоверения.

Ако творбите остават за музея (като дарение или откупки), Удостоверение не се издава. Тогава директорът разпорежда те да бъдат вписани в инвентарната книга.

„(6)Удостоверение не се издава за вещи, придобити от музея, извършил идентификацията. Директорът на музея разпорежда в сроковете по ал. 3 вписването на културните ценности в инвентарната книга на музея.”

МК: Така за пръв път разбрах, че СЛЕД ДАРЕНИЕ ИЛИ ОТКУПКА, всички придобивки на държавните/ общинските галерии се вписват в инвентарните им книги, а творбите „национално богатство” се вписват и в специален регистър на Министерството на културата.

МК: Наредба № Н – 6 от 2009 г. описва фондовете на галериите, как се формират те и как става завеждането/инвентирането на придобитите творби.

„Чл. 2. (1) Държавните, общинските и частните музеи и музеите със смесено участие, наречени за краткост "музеи", формират основен, обменен и научноспомагателен фонд.

(2) Основният фонд включва придобитите от музея и предоставените му за безвъзмездно ползване движими културни ценности - национално богатство, както и тези, които съответстват на неговия тематичен обхват.

(3) Обменният фонд включва придобитите от музея и предоставените му за ползване движими културни ценности, които не съответстват на неговия тематичен обхват, както и многократно повтарящите се културни ценности от основния му фонд.

(4) Научноспомагателният фонд включва предмети и други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея.

(5) Движимите културни ценности, както и предметите и другите материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея се инвентират, съхраняват се и се отписват от неговите фондове при условията и по реда на тази наредба.

(6) Движимите културни ценности, инвентирани в музейните фондове, се отчитат оперативно и извънсчетоводно от лицата, които отговарят за тях.

Чл. 7. Регистрацията на движимите културни ценности в музея включва:

1. първична обработка, при която се съставя документация по издирването, събирането и постъпването в музея на движими вещи, които могат да се определят или са определени чрез идентификация като движими културни ценности, и се издава акт за тяхното приемане;

2. инвентиране, при което след идентификация движимите културни ценности се завеждат в инвентарните книги на музея.

Чл. 8. (1) Отнасянето на движимите културни ценности и на предметите и другите материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност на музея към неговите фондове се определя от фондова комисия.

(2) Директорът на музея разпорежда включването на движимите културни ценности и на предметите и другите материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност в съответния фонд чрез тяхното вписване в инвентарните книги на музея.

Чл. 10. (1) Във всеки музей се създава фондова комисия.

(2) Фондовата комисия изготвя предложения до директора на музея за:

1. отнасянето на движимите културни ценности, придобити от музея или предоставени му за ползване, към неговия основен или обменен фонд;

2. включване на предмети или други материали от значение за изследователската, експозиционната и образователната дейност в научноспомагателния фонд на музея;

3. прехвърлянето на предмети или други материали след тяхната идентификация като движими културни ценности от научноспомагателния в основния или обменния фонд на музея;

4. прехвърляне на движими културни ценности от основния в обменния фонд или обратно;

5. прехвърляне на културни ценности, за които по съответния ред е установено, че са загубили това си качество, от основния или обменния в научноспомагателния фонд на музея.

(3) При инвентаризацията на движимите паметници на културата, инвентирани в музейните фондове до влизането в сила на ЗКН, фондовата комисия предлага на директора на музея съобразно изискванията на чл. 4 - 6 включването им като движими културни ценности съответно в основния, обменния или научноспомагателния фонд.

(4) Фондовата комисия е в състав трима музейни специалисти и се назначава със заповед на директора на музея за срок една година.

Чл. 11. (1) Инвентирането в музейните фондове е основна форма на регистрация на движимите културни ценности в музея.

(2) На инвентиране в основния или обменния фонд подлежат всички движими културни ценности, придобити от музея или предоставени му за ползване.

(3) Движимите културни ценности могат да се систематизират в основния и обменния фонд по отдели, сбирки или по друг признак.

(4) Вписването в инвентарните книги се извършва точно и изчерпателно. Движимите културни ценности, съставляващи част от комплект, се записват с един инвентарен номер, а отделните части - с цифрови индекси от едно към безкрайност.

Чл. 12. (1) Движимите културни ценности, включени в основния фонд на музея, се вписват в инвентарна книга по образец съгласно приложение № 5.

(4) Инвентирането на движими културни ценности - художествени произведения, в основния фонд на музея се извършва чрез вписване в инвентарна книга по образец съгласно приложение № 8.

МК: В края на наредбата, във въпросните Приложения са посочени и конкретните наименования на графите, които съдържат инвентарните книги.

МК: Третата Наредба- № Н - 4 от 2013 г. урежда:

„Чл. 1. (1) … условията и реда за представяне на културните ценности.

(2) Представянето на културните ценности е дейност по разкриване на културната и научната им стойност пред обществото.

(3) Представянето на културните ценности е начин за осигуряване на тяхната социализация, приобщаването им към средата и потребностите на обществото в съответствие с принципите за опазване.

Чл. 2. (1) Представянето на културните ценности се осъществява чрез експониране, обозначаване, осигуряване на достъп и популяризиране с използване на съпътстващи дейности, материали и други средства.

Чл. 3. (1) Правото на достъп до културните ценности включва осигуряването на физически или интелектуален достъп до тях, без да се увреждат или подлагат на риск.

(2) Държавата, общините, физическите и юридическите лица – собственици на културни ценности, създават условия и гарантират равен достъп до тях.

МК: Обърнато е внимание на изискванията за експонирането на постоянните и временни експозиции, за означаването на експонатите, за достъпа и популяризирането. Наред с традиционните условия касаещи работното време, билетите, равнопоставеност на хората с увреждания и пр. бих искала изрично да посоча:

„Чл. 21. (1) Музеите:

3. осигуряват онлайн достъп до информация за техните експозиции и дигитализирани културни ценности;

Чл. 22. (4) Държавните и общинските музеи осигуряват безплатен вход за посещение един ден седмично…

Чл. 34. (1) Популяризирането на културните ценности е дейност, свързана със създаването и разпространението на информация за тяхната културна и научна стойност и обществена значимост и за дейностите по опазването им.

(2) Популяризирането има за цел повишаване на познанието на обществото за значимостта на културните ценности.

Чл. 37. (1) Дигитализацията и онлайн представянето на културните ценности, осъществявани от музеи, библиотеки и други физически и юридически лица, са средство за тяхното популяризиране.

(2) Музеите и библиотеките ежегодно планират средства за дигитализация, онлайн представяне на културните ценности и за съхранение на информацията в цифров вид.

МК: Едно „лирично отклонение”. По закон и по наредби музеите трябва да имат един безплатен ден за посещение седмично. В почти всички музеи в родния ми град, от няколко години насам такъв седмичен ден няма. По този начин е отказан достъп до културно съдържание на мнозинство, което не може да си позволи да отделя системно средства за посещение на музеи/галерии. Когато човек отиде в друг град или държава, макар и отново според личните си предпочитания и възможности, той е по- склонен да отдели за билети за музеи. Но в градовете, в които живеем, малко хора отделят сума всеки месец, за да посещават временните експозиции. За постоянните пък, някои имат време веднъж годишно- в „Нощта на музеите и галериите”, някои- веднъж в живота, а някои изобщо „не стигат” до музеи. Между другото имаше обяснение, че задължителните безплатни дни през седмицата са премахнати от местната власт именно заради „Нощта на музеите и галериите”, което е абсолютно несериозно и не може да оправдае това откровено нарушение. Жалкото е, че когато нарушенията са легитимирани от Общината става по- трудно някой да ги види, посочи и да реши да се бори с тях. За мен е необяснимо защо музейните специалисти не реагират. Ако увеличението на годишните приходи от билети на музеите е на гърба на едно отнето право, то къде е добрата новина?

МК: Ще си позволя да повторя - след като една творба бъде дарена или откупена от национална/ общинска галерия, тя става национална/общинска собственост, окомплектова се с куп документи и накрая се завежда в инвентарната книга на съответния музей/ галерия. Инвентарните книги са отчетни документи на галериите по отношение на творбите, които са влезли във фондовете им. Ще цитирам и още нещо, директно от ЗКН:

„Чл. 188. (1) Всяка дейност по опазването и представянето на културните ценности се документира.

Чл. 189. Създадените документи по чл. 188 формират:

1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) национален документален архив към НИНКН - за недвижимите културни ценности;

2. научен архив към съответния музей - за движимите културни ценности.

Чл. 190. (1) Архивите по чл. 189 са постоянно попълваща се съвкупност от документи, отразяващи етапите в процеса на изпълнението на дейностите по опазването и представянето им, независимо от времето, начина и мястото на създаването им, както и от вида на носителя им.

(2) Създаването, поддържането, съдържанието, съхраняването и използването на архивите по ал. 1 се определят с наредба на министъра на културата.

Чл. 191. (1) Научният архив към съответния музей включва:

1.документите по издирването, идентифицирането, изследването, съхраняването, консервацията, реставрацията, движението и представянето на движимите културни ценности;

2. отчетните документи за движимите културни ценности, съхранявани от тях постоянно или временно: документи за произход, за постъпване или придобиване от музея, оценителни протоколи, инвентарни книги и други;

3. документите за извършените от тях теренни археологически проучвания;

4. научната и справочна документация: научни паспорти и картотеки.

(2) Научният архив се съхранява безсрочно в музея, който го е създал, и не подлежи на предаване на органите за управление на Националния архивен фонд освен при закриването на музея без правоприемство.”

МК: И така, разбрах, че всички документи за творбите в галериите се съхраняват безсрочно в техния архив и информацията, която ме интересува е в инвентарните им книги. Т. е. разбрах, че ще трябва да се обърна директно към самите галерии, за да поискам списък с откупките им. Потърсих дали има някакъв специален начин за тази цел. Открих само това Постановление № 290 от 20 октомври 2011 Г. за одобряване на Тарифа за таксите, които събират музеите, Националният институт за недвижимо културно наследство и Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати.

„Чл. 1. Държавните, регионалните и специализираните национални музеи събират следните такси:

1. за заверяване на препис и препис-извлечение на документи от основния, обменния и научноспомагателния фонд на музея:

а) за първа страница – 5 лв.;

б) за всяка следваща страница – 2,50 лв.;

2. за извършване на справка за наличието на документи и движими културни ценности в основния, обменния и научноспомагателния фонд на музея:

а) за устна справка – 7 лв.;

б) за писмена справка – 10 лв.;

4. за издаване на удостоверение за идентификация на движими вещи като културни ценности:

а) за една движима културна ценност – 15 лв.;

б) за група от движими културни ценности със сходни характеристики, включително монети и монетовидни предмети – 50 лв.;

в) за колекция от движими културни ценности – 100 лв.”

МК: Ако не друго, то поне видях, че наистина се извършват такива услуги - справки, преписи, извлечения, копия и дубликати на документи и пр. Работата е там, че Постановлението не фигурира, нито в сайта на НХГ, нито в сайта на СГХГ. Всъщност не питайте как съм търсила и открила нещата, които споделям и колко време ми е отнело. Факт е, че в сайтовете на НХГ и СГХГ не са изложени услугите, които извършват. Няма ги наредбите, с които работят. Няма дори цени за наемите на помещения или нещо систематизирано, което да информира в тези посоки достъпно, ясно и точно.

А сайтът на Министерството на културата е пълен ад!

МК: В крайна сметка не ми остана нищо друго, освен да поискам информацията по единствения ми познат начин – по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Първо, защото галериите са задължени субекти по него, второ защото информацията, която ме интересува е част от архив, който следва да е публичен и трето ако има друг начин (неизвестен за мен), по който трябва да поискам информацията, която ме интересува, то е логично галериите да ми го посочат.

Няма да разглеждам подробно ЗДОИ. Винаги, когато съм го използвала съм се самообразовала от сайта на Програма „Достъп до информация”. Препоръчвам го, защото за разлика от ЗКН, в този сайт може да намерите отговор на всеки въпрос свързан със ЗДОИ.

Съвсем накратко: За да поискате информация по ЗДОИ е необходимо да напишете т. нар. Заявление и да го адресирате до институцията, от която искате информация.

„Съдържание на заявлението за достъп

Чл. 25. (1) Заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация съдържа:

1. трите имена, съответно наименованието и седалището на заявителя;

2. описание на исканата информация;

3. предпочитаната форма за предоставяне на достъп до исканата информация;

4. адреса за кореспонденция със заявителя.

(2) Ако в заявлението не се съдържат данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане.

(3) Заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган.

Форми за предоставяне на достъп до обществена информация

Чл. 26. (1) Формите за предоставяне на достъп до обществена информация са:

1. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) преглед на информацията - оригинал или копие или чрез публичен общодостъпен регистър;

2. устна справка;

3. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) копия на материален носител;

4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2015 г., в сила от 12.01.2016 г.) копия, предоставени по електронен път, или интернет адрес, където се съхраняват или са публикувани данните.

(2) За достъп до обществена информация могат да се използват една или повече от формите по ал. 1.

(3) Когато предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация е по ал. 1, т. 4, се определят и техническите параметри за запис на информацията.

(4) Лица, които имат зрителни увреждания или увреждания на слухово-говорния апарат, могат да поискат достъп във форма, отговаряща на техните комуникативни възможности.

Разглеждане на заявленията за достъп

Чл. 28. (1) Заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране.

(2) В срока по ал. 1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.”

МК: Решенията, разбира се, трябва да бъдат аргуменитрани, а много съществен детайл е, че те подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Май е излишно да казвам, че в сайтовете на НХГ и СГХГ няма нищо и за ЗДОИ. Не споменавам другите общински галерии, защото първоначално изобщо не планирах да попитам и тях. Но когато получих отговорите на НХГ и СГХГ ми стана ясно, че нямат „навика” да отговарят на граждански въпроси в срок. Вероятно най- често самите галерии взаимно си задават въпроси „приятелски” и „колегиално”, без отговорът да е „задължителен” по някакви правила и закони. Някои ръководства дори не скриха раздразнението си от моите Заявления и реагираха сякаш искам информация за личния им живот, а не информация за откупените с обществени средства творби, влезли в обществените колекции.

И така, информацията, която поисках от НХГ и СГХГ формулирах абсолютно еднакво, в 2 точки:

1. Бюджетът отпуснат на НГ/СГХГ за откупки за периода 2007-2017 г., с конкретни цифри по години.

2. Пълен списък на откупените и постъпили във фонда на НГ/СГХГ творби, за периода 2007-2017 г., с конкретни данни по години, по инвентарна книга (раздел, инвентарен номер, наименование, автор, година на приемане, оценка/цена на закупуване)

Информацията, която поисках от общинските галерии в страната, включва само т. 2-ра.

Предстои да споделя отговорите на всяка галерия поотделно.

MK (Мария Каравланова)

01.03.2019 г.