„На 23 април 2020 г. се проведе видеоконферентна среща на Министъра на културата г-н Боил Банов с Управителния съвет на Сдружение „Български музеи“ и с председателя на УС на Сдружението на общините в България – г-н Даниел Панов…

Проф. Николай Ненов – директор на РИМ – Русе, предложи Министерството на културата да организира допълнителна сесия за проекти на музеите, които да стимулират сътрудничество между повече музеи и да имат дигитално съдържание – по този начин ще се постигне по-голяма видимост на музеите в страната и ще се разшири дейността им…

Зам.-министър Амелия Гешева припомни инструментите за финансова подкрепа на Министерството на културата и сподели, че в близко време ще се отвори Норвежката програма, насочена към музеите….

Министър Банов изрично увери присъстващите нееднократно, че държавната субсидия за музеите е гарантирана, призова ЗЗРК да се спазва и да се връщат приходите на музеите, отбеляза също, че отпадат плановете за приходи…

Насрочена е нова среща в същия формат за времето след Гергьовден, когато ще има повече информация и натрупан опит.”

Не намерих информация дали се е провела следващата среща.

Изпратих имейл/покана до Председателя на УС на Сдружение „Български музеи” – Борис Хаджийски, да вземе отношение по някои въпроси.

Сдружението е учредено в края на 2012 г. Разгледах документите в архива на сайта. Специално отделих във файл предложенията/исканията, адресирани до различни министри и председатели на комисии към Народното събрание. Който проявява интерес, може да ги види в този линк. Предполагам, че финансовата им част е удовлетворявана всяка година. Исканията за субсидирана бройка нарастват от 12 500 лв. (за 2015 г.) до 19 692 лв. (за 2020 г.)

Уточнявам, че личният ми интерес е насочен конкретно към проблемите на галериите - музеи. Единствено в първото писмо до Министерството на културата (от 2014 г.) с предложения за промени в сферата на музейното дело за 2015 г. фигурира точка свързана с единния софтуер за дигитализацията.

През 2013 г. Сдружението представя позиция против сливането на Галерията за чуждестранно изкуство и Националната художествена галерия.

1. Освен общите искания за ежегодни финансови увеличения за всички музеи и галерии имало ли е сдружението други отделни инициативи с конкретно внимание към дигитализацията на музейните фондове и специфични ползи за галериите в частност?

Представители на сдружението редовно участват в комисии и работни групи по проекти за прокарване на промени в някои закони и наредби, свързани с дейността на музеите. Заинтригува ме един детайл от проекта „Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-6 от 11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните фондове”. В Портала за обществени консултации може да видите самите предложенията, много общите им мотиви и коментарите за тях. Проектите за закони и наредби не винаги се представят с пълен текст. Например :

Насочващ и логичен е коментарът на РИМ Смолян:

Вероятно Наредбата все още не е променена, защото в интернет въпросните чл. 27 и чл. 28 гласят:

Re: Винаги е имало, има и ще има много срещи, обсъждания, конференции, работни групи за промени и какво ли не. Факт е обаче, че у нас за куп нормативни детайли са нужни години да се види очевидното - че те или са безсмислени, или са неработещи, или пък са работещи само за частни интереси.

„§ 4. Т. 21. (нова - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) "Дигитализация на културното наследство" е процес на създаване на метаданни и дигитално съдържание за културна ценност, съобразно утвърдени стандарти и формати, с подходящи електронни устройства, с цел тяхната обработка, съхранение и разпространение.”

Неслучайно към въпросите си съм приложила скрийншот с коментара на РИМ - Смолян за очевидната и крайно наложителна нужда от самостоятелен раздел „Музейна информационна система”. Съществуващите „дефиниции” какво е дигитализация и какъв е ангажиментът на министъра на културата за нейното случване реално нямат никакво фактологично отражение в обективната действителност. Как точно министърът на културата „координира, организира и контролира” дигитализацията? Къде са посочени тези „утвърдени стандарти и формати, с подходящи електронни устройства...”. Повече от 12 години е имало и „дефиниция” за нуждата от единен софтуер и „ангажимент” на министъра на културата за него, и…? Много е интересно какво и как се е дигитализирало през тези 12 години (по проекти с финансиране), при липсата на задължителен единен софтуер?

2. Г-н Борис Хаджийски и доц. д-р Атанас Шопов от Сдружението са в работната група и биха могли да споделят чие точно е предложението единният софтуер да отпадне, какви са точните мотиви за това, прогнозните визии и бъдещите срокове относно реализирането на национален електронен регистър, съдържащ всички движими културни ценности? Като изключим регистъра на МК за движимите културни ценности „Национално богатство”, останалите движими културни ценности (държавна и общинска собственост) фигурират заведени ЕДИНСТВЕНО в инвентарните книги на съответните галерии-музеи (т.е. на хартиен носител, вписани на ръка). Паспортизацията също върви с различно темпо. Минимум 12 години музеите чакат МК за прословутия единен софтуер. Какво точно би улеснило неговото нормативно отпадане? В такъв случай колко години биха ни делили от изброените мечти в чл. 28 (който също е предвиден за премахване)?

Re: Преди 12 години работни групи, срещи и конференции са приели нормативно нуждата от единен софтуер. С идването на новото правителство през 2009 г. стартиралата обществена поръчка за такъв софтуер просто е била прекъсната и оттогава липсата му спъва музеите и ги кара да чакат. Защо са били нужни 12 години, за да установят служителите в музеите и в МК, че единен софтуер „не може да се реализира, тъй като МК не разполага с финансиране”? Поначало законите и наредбите у нас „винаги могат да се променят”, но и това не е безплатно, а същевременно все „няма пари”! Наскоро бе решено да се премахне и един друг детайл, който досега не можел да се изпълни и нямало смисъл да стои така. Свързан е със средства от лотарията, предвидени да се насочват към културата. От ЗКН бе премахнат и задължителният седмичен ден с вход свободен в музеите. През последните 10 години той постепенно и своеволно престана да се спазва от редица музеи, а сега неспазването се легитимира с премахване на самото задължение Явно нещо съм в грешка, мислейки че важните неща се залагат в законите и наредбите с цел държавата и общините своевременно да осигурят средства за тяхното реализиране, за да е налице и системно и функционално прилагане.

Въпросите ми са във връзка с липсата на национален регистър на всички музейни движими културни ценности. Изобщо не съм попитала колко години ни делят от единен софтуер. Интересният въпрос е именно колко години ни делят от мечтите за подобен регистър, ако чл. 27 от Наредбата отпадне. С какво отпадането му ще улесни нещата? Защото с него е планирано и отпадането на чл. 28, който е с формулировка за „научносправочни картотеки” (най-близко до регистър). Нали целта и желанията на всички са практичност и обществена полза, а не тенденциозни промени.

Направи ми впечатление и намерението на сдружение „Български музеи” да се започне работа по нов Закон за музеите.

3. Какво точно ще урежда той? Какво изисква отделен закон, а не например приложения на раздели, членове и алинеи към наличните?

Re: В крайна сметка музеите по своята същност са събиратели, съхранители, пазители и изложители именно на културното наследство. Състоянието на ЗКН е такова, каквото е допуснато да стане. Откакто е приет, той многократно се променя на парче, в угода на едни или други. Няма лошо в идеята за отделен закон за музеите, но той няма как да избяга от ЗКН и „разхвърляното” в него. Цялата „най-разнообразна проблематика” в ЗКН неизменно касае и музеите. Ако години наред трудно се решават конкретни музейни проблеми поради липса на средства, то идва и въпросът колко ще струва чисто нов и отделен закон за музеите и ще гарантира ли той решаване на проблемите им?

4. Защо галериите са някак „на опашката” в сравнение с историческите, археологическите и природонаучните музеи? Обществеността сякаш не възприема националните и общинските галерии като музеи. Погрешно смята, че те едва ли не трябва да откриват млади таланти и да утвърждават имената им, като ги менажират. Няма го съзнанието за специфичните функции и дейности на галериите - музеи по статут. За това, че те преди всичко са именно съхранители на художествената памет, на художественото културно наследство. Сайтовете им (като дизайн и съдържание) не подобават на институции, опазващи и представящи есенцията на визуалните изкуства. В сайтовете липсват регистри за фондовата наличност, дигитални колекции, начини за достъп до научните архиви, начини за справки, за заявления по ЗДОИ, за набор услуги (като тези, които извършват националните и регионалните музеи и библиотеките), липсват правилници, основни нормативни документи, с които работят, и пр. По тези причини още повече се губи общественото осмисляне „за какво служат” всички тези общински галерии. Общата и гражданската култура на българите е слаба. Те по принцип, като цяло, са объркани кои институции за какво точно служат. Мнозина не отчитат разликите между магазини за сувенири, антиквариати, частни галерии, галерии - музеи, частни галерии - музеи и пр.

Сигурна съм, че сте запознати с нормативния парадокс, в който е родното съвременно изкуство. Бихте ли коментирали? Реално (част от него) действително е бъдещото ни културно наследство. По ЗКН, за да постъпят в основния фонд на даден музеи – галерия, художествените творбите трябва да бъдат идентифицирани като културни ценности, но същевременно има уточнение, че за тази цел трябва да са по- стари от 50 години. Въпреки това редовно има постъпления (идентифицирани като движими културни ценности), създадени дори в годината на тяхното причисляване към музея. Има и доста случи, когато графата „година на създаване” в инвентарните книги просто не се попълва. Говорим за случаи, в които датировката е съвсем известна, при живи автори.

Re: Разбира се, че музеите трябва да учат обществото, а не да чакат то само да се сети. Въпросът е в каква степен галериите – музеи успяват да изпълняват пълноценно своето предназначение. Нещата не опират само до активност и мениджмънт, а до адекватни визии и баланс на временни и постоянни изложби, други събития, научна дейност, достъпни услуги за потребителите и пр. Изобщо не става дума сдружението да дава „оценка” на сайтове или идентификация, а за принципен коментар на нормативни казуси. Според ЗКН „Чл. 7 (4) Не са културни ценности по смисъла на този закон: 3. (изм. - ДВ, бр. 89 от 2018 г.) произведения на изкуството, собственост на техните автори, или такива, които не са по-стари от 50 години”. Същевременно, както посочих, редовно галерийните музейни колекции се попълват именно с изключения от това правило, на които се дава статут на културна ценност. Проблем е, че определени галерии отказват прозрачност по детайлите на тези процеси. Това вместо до изясняване, води до объркване дори в професионалните среди, а какво остава за обикновените хора.

Галериите – музеи не са само изложби и евтини помещения под наем. Посочените от мен липси в сайтовете им не предполагат даване на оценка, а отговор „защо” липсват. Не мога да приема, че Сдружение, съставено от самите музеи, не е наясно, че вероятно единици от българското общество знаят, че всяка галерия - музей освен фондове с културни ценности, притежава и публичен научен архив и дори има Наредба (Наредба Н-3 от 2012 г.) за достъпа до него. Има и министерско постановление (ПМС № 290 от 2011 г.) с тарифа за такси, които събират музеите, Националният институт за недвижимо културно наследство и Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" за извършване на услуги и за издаване на документи и дубликати. То не се отнася за общинските галерии – музеи...

5. Как са уредени нормативно музеите за съвременно изкуство навън? Музеи ли са точно? Какви са стъпките, които преминават творбите на визуалните изкуства от създаването им, оценяването им от времето и специалистите, до превръщането им в музейни експонати/артефакти? В кои случаи тези стъпки се съкращават драстично и за броени дни нещо, създадено днес, може веднага да получи статут на движима културна ценност и да бъде причислено в музей? Ако трябва да съпоставим с недвижимите културни ценности, има ли примери у нас, когато новопостроена сграда веднага да е предложена за културна ценност, да получи такъв статут и да бъде заведена в НИНКН?

Re: Приемам Сдружението да няма наблюдения за чуждите музеи на съвременното изкуство, но по техен адрес е само началният въпрос. Останалите касаят и дейността на родните галерии – музеи, за което не приемам Сдружението да няма информация, наблюдения и коментар.

Благодаря на председателя на Сдружението „Български музеи”, г-н Хаджийски, че се отзова и отговори на имейла ми. (Признавам, че очаквах много по-подробен, задълбочен и специализиран отговор, но това си е мой проблем.)

Мария Каравланова

31. 05. 2020 г.

*Отговори от Сдружение "Български музеи" получих на 01. 07. 2020 г.. За улеснение ги вмъкнах и коментирах в текста, под съответните въпроси