8.11.2011. Ден 19
Закусихме в ресторанта на хотела. Пак лютива спагетена супа. Свикнах да пия и от соевото мляко, което всеки китаец пиеше поне по една чаша на закуска. В 8:30ч бяхме отвън и веднага се качихме на буса и ровъра. Занг нямаше да идва днес и на негово място дойде едно момиче, което се представи като Слънчевата (името и в превод на английски). Докторанткa в Университета в Кунмин, занимава се с физиология на някаква африканска лабораторна жаба. Днес щеше да влиза с нас в пещерите.
След ок. 1:30ч каране стигнахме пред пещерата с големия вход, която се оказа, че се намира на 1.2 km от Yenze Dong, където бяхме на 24.10.2011.
Da Shi Dong (Big Rock cave), Ermu vill., Kunming District N24.82090 E102.46514, alt. 1940m
С колата се стига по черен път до над пещерата. Входът наистина е внушителен. Сигурно е малко по-малък от Проходна. Намира се на дъното на една сляпа долина, която има доста голям водосборен басейн. Казаха ни, че вътре тече подземна река и трябва да се натопим до над кръста. Алексей, Чироза, Ламбро и А Шу отидоха да докартират Yenze Dong (Swallow cave), която със Сашо картирахме на 24.10.2011. Всички останали се облякохме и се спуснахме около 40 m денивелация до входа. Коцето влезе в един добре оформен вход отдясно на големия вход, който се оказа отделна пещеричка. Излезе и каза, че има прилепи и аз веднага отидох да ги видя. Галерията е широка, виждат се изпочупени образования, свърша в отвес около 6-7 m, който не слязох.
Докато аз снимах прилепите, другите бяха започнали проникване по течението на реката, която се оказа, че изтича отвътре, а тази, която се вливаше отвън всъщност се явяваше неин приток. Когато тръгнах след тях си мислех, че те са по основната галерия и бавно си напредвах навътре. Снимах прилепи, взимах тъканни проби, събирах фауна. На около 250m от входа стигнах до един 5 m силно наклонен праг, под който имаше голяма локва, видимо дълбока. Позачудих се как са го слезли и реших, че са скочили в езерото. Внимателно тръгнах да слизам, стигнах до нивото на водата и видях, че е възможно да траверсирам по скалите отстрани. Бавно и внимателно, с алпийски техники за траверс успях да мина четирите проблемни метра и да скоча на сушата. Навътре продължаваше лесна за ходене галерия, която скоро се отвори в доста широка зала с големи образования.
След залата имаше едно провиране над реката, а след това едно лазене в самата река под едно голямо натечно образование. Понамокрих се минимално, но краката ми останаха сухи. Вдясно, перпендикулярно на основната галерия се отвори странична галерия, от която изтичаше малка рекичка, приток с бистра вода. Проникнах по нея около 50 m ми се стори, че завършва със стеснение. Върнах се на основната и погледнах напред. Таванът рязко се снишаваше и ме чакаше лазене в реката. Седнах да хапна и да посъбера малко материал в района на разклона.
Докато хапвах, зад мен чух звукове и се зачудих защо са зад, а не пред мен. Пропълзях отново ниския участък и видях Коцето. Оказа се, че те са картирали по течението на реката, което свършва със сифон. След това са се забавили на дълбокото езеро под стръмното слизало, където за да преминат сухи, Коцето им беше направил тролей. Разбрахме се те да продължат напред, а аз да си събирам животни. Бавно с много спирания за събиране на материал тръгнах да се връщам. Отново преминах траверса над езерото без да падна, въпреки че беше доста хлъзгаво качвало. Към 15ч бях на входа. Знаех, че трябваше дълго да чакам, така че започнах да се разхождам около големия вход на пещерата. Ядох някакво подобие на глог, но без семка, намерих и хапнах даже диви райски ябълки.
По едно време се сетих, че няма да им е лесно на другите да излязат без да им хвърля въже, за да се изтеглят на тролея и към 16:30ч влязох отново в пещерата. Заварих Уан Джи и момичето да се мъчат да излязат. Хвърлих им въже, момичето се завърза и го изтеглих. Добре, че беше леко, нямаше никаква техника и просто го извлачих като чувал. Китаеца го дръпнах по-лесно, защото сам прехвърли прага. Докато те излизаха, аз посъбрах още материал и малко тъканни проби от подковоносите. На входа заварих Чироза и Алексей, който бяха свършили картировката на Yenze Dong, но ги беше спрял отвесен праг, който нямали въже, за да го слязат. Съгласиха се да картират входа, качих се до джипа и взех инструменти за картировката. Докато аз се преобличах, те заедно с Ламбро започнаха картировката от входа. Ноември вече се усещаше и навън освен, че започна да вали стана и доста студено. Към 19ч излезе Лю, който каза, че страничното разклонение е продължило, но той не е могъл да премине през един тесняк. Сашо и Коцето картирали, но не стана ясно колко още им остава. А Шу запали огън, но аз предпочетох да легна в буса. Чакахме доста дълго докато чак към 21:30ч двамата се появиха.
Фауна. По тавана на тясно място в пещерата откъдето прелитат всички прилепи наблюдавах > 60 пиявици, които висяха свободно само на единия вендуз в очакване на прелитащ прилеп. Всички млади екземпляри бяха видимо насмукани с кръв. Паяци в пещерата не събрах. Само около входа събрах около 6 екз., вероятно от 3 вида. От опилионите под гнили дървета събрах 5 екз. от сировците. От дребните Diplopoda: ? Chordeumatida събрах oк. 15 екз., но наблюдавах повече от 100 по глината само навътре в пещерата. Diplopoda: ?Callipodida събрах ок. 15 екз., а > 50 наблюдавах по глината от сухите привходни части (но върху влажен глинест субстрат) от входа до края на пещерата. От Coleoptera, Carabidae събрах едни дребен ок. 6 mm белезникав бръмбар, вероятно пещерен. Скакалците, както във всички пещери, които посетихме бяха навсякъде и най-често в големи количества. На самия вход около реката снимах една Rana sp. – 1 екз.
Прилепи.
Rhinolophus cf. macrotis- 1 f FA= 46mm, 1m FA=44mm.
Rhinolophus cf. macrotis – 1 труп, събрани череп с долна челюст и совалка.
Rhinolophus sp.- 1f, FA= 53mm, NMNHS coll.
Hipposideros armiger – 55 ind., на тавана на страничната галерия до входа, активни (снимка).
Miniopterus fuliginosus – colony of ca. 70 ind., 1 male FA= 48.5mm.
Вечеряхме чак в Кунмин, в един среднощен ресторант. Сложиха супа-бульон на газова горелка по средата на масата и отстрани докараха маса с разни зеленчуци и меса. Нямахме почти никаква идея кое кога и къде са слага. Принципът беше, че постепенно всичко се слага във врящия казан и след няколко минути всички гребат оттам. Пихме оризова ракия за Лю, който се оказа че днес има рожден ден. На стелажи зад нас седяха говежди ребра, които бяха в някаква степен на разлагане или мумифициране. Очевидно беше някакъв деликатес, но за нас беше отвратителен на вкус. В хотела се прибрахме около ½ час след полунощ.
