5.11.2011. Ден 16

След обяд отидохме до сградата на парка, която се оказа в един административен район със сгради на разни учреждения. Имаше огромен зелен двор с външна чешма и маркуч. Извадихме всичките кални въжета и пещерни джаджи. С четка изчистихме екипировката, а поради липса на по-подходящо, въжетата прокарахме през вълнен чорап, тип бабин шушон. Всичко проснахме да се суши на двора и дойде време за срещата. Дойдоха разни местни отговорници по туризма в общината, бивши служители и директори на парка и разни други неясни за нас хора.

Събрахме се всички в една малка зала и включихме един мултимедиен прожектор. Мистър Ай накратко ни представи кратка презентация за парка. Коцето показа как се картира пещера и как изглежда крайния продукт в AutoCad като завъртя един 3-D модел на една от картираните пещери. На масите отпред Коцето беше успял да отпечата няколко А4 и едно А3 картни листа, които привлякоха вниманието на всички китайци. Аз представих в 25 слайда събраните пещерни животни и прилепи. Уви, залата не беше достатъчно затъмнена, отвън грееше ярко слънце и от снимките на бялата стена не се виждаше почти нищо. Чирозът разказа малко за геологията, като обобщи, че данните от терен са много малко, за да може да каже нещо конкретно интересно. Ламбро им говори, че в района може да се предлагат и още атракции като каньонинг например. Сашо им препоръча да съберат цялата информация на едно място, за да могат да я използват пълноценно и да образоват местните жители, за да вдигнат нивото на района. В края Алексей обобщи, че всички се надяваме, че това е само началото на едно бъдещо добро сътрудничество, което е от взаимен интерес и връчи на мистър Ай паметен плакет от БФСп. Директорът пък ни връчи, малко плакетче, грамота за участие в експедицията със снимка на целия отбор, която бяхме направили онзи ден пред Прилепната пещера 4.

През цялото време всички китайци в залата записваха всичко, което Занг Фан успяваше да преведе. Гледайки ги осъзнах, че едва ли го правят от уважение към нас. Просто попиваха ноухау‘а, който им давахме. Едва ли често тук идваха експерти от света, за да им говорят по толкова разнообразни теми. Фактът, че вложиха в нашата експедиция толкова пари, усилия и човешки ресурс ми говори, че имат нужда от подобни проучвателни експедиции, които събират и обобщават данни, но те самите нямат капацитет да организират самостоятелно.

Постепенно дойде време за вечеря, която като последна от страна на парка се очертаваше да бъде като гала-вечеря. Закараха ни в един близък луксозен ресторант, където нивото наистина беше високо. Келнерките облечени в униформа, гостите по групи бяха настанявани в отделни малки или големи сепарета, които се затваряха с врата. На две големи маси се събрахме всичките около 20 човека. Общо донесоха около 15 блюда, които бяха наредени по специален начин. В почти половината манджи присъстваше захар или сладко-кисел сос. Пред всички имаше високи чаши с подсладен зелен фреш от краставица. Клечките бяха масивни и тежки, леко неудобни за ядене, особено за ненапреднали като нас. Чиниите и купичките пред нас се сменяха непрекъснато, празна чаша не оставаше. Всички вдигаха тостове за какво ли не, като в много от случаите малките 20гр. чашки трябваше да се изпиват до дъно. Като основно ядохме телешки ребърца, голяма риба плакия, имаше скариди с чеснов сос, блюдо с ябълки и диня заляти с майонеза. Накрая ни донесоха дори и десерт- малки динени парчета нарязани като сърчица, круша и ябълка нарязани по особен начин.

Всички останаха доволни. Фактът, че всичко с вечерите свършва около 19:30-20ч ти помага да имаш време и да смелиш всичко докато дойде време за лягане. Аз вече контролирах количествата, които изяждах, така че нямах сериозни проблеми. Ориз престанах да ям, а оризови спагети само сутрин. Яйца отбягвах, наблягах на всички видове зеленчуци, които се появяваха по трапезите.

Вечерта пихме оризарка при Чироза, а аз работих по разни документи до 01ч, но успях да ги довърша и да ги пратя към София.