28.10.2011. Ден 8

Входът се намира насред гората и е с размери ок. 1m x 0.8m, като се отваря нагоре с фуния около 2 х 2m. Името Windy cave произлиза от факта, че като застанеш над входа наистина те лъха слабо течение. На наклонения склон пред пропастта се скупчихме ние, нашите домакини, Ли, двама рейнджъри, репортера, оператора и трима местни водачи-носачи. Преоблякохме се бързо и оправихме инвентара като се подготвихме за голяма дупка. Първи се спусна Сашо, който след 4 m каза, че е стъпил на дъно, но надолу продължавала. Един по един се спуснахме и ние, заедно с нашите китайци. Алекси остана отгоре, за да координира и обслужва проникването отгоре.

На четвъртия метър пропастта опира до първо дъно. Надолу продължава с блокаж. През едри камъни може да се спуснеш още около 6-7 m и свършва във всички посоки. През блокажа се чувства течение, но в лабиринта от камъни не може да се определи точно от къде духа. На дъното имаше батерии и запалка, което означава, че местните са преодолели страха си и са успели да слязат преди нас до тук.

Коцето и Сашо картираха дупката от края към изхода. Ламбро и Чироза покопаха на няколко места в търсене на продължение. Аз събирах фауна.

Фауна. Под камъни и кори на дървета видях 2-3 вида паяци, включително един вероятен троглобионт, гуанобионтни Pseudoscorpiones, вероятно от семейство Chernetidae, опилиони от рядкото семейство Sironidae (4 екз.), Сашо беше успял да снима Diplopoda, Callipodida (4 екз.), а на входа аз намерих една чисто бяла диплопода, която по-скоро беше паднала отвън, но можеше и да си е подземен обитател. Ламбро видя някакво бързо бягащо паякообразно, на което аз видях само краката….приличаше на солифуга.

След ок. 45 мин. в дупката всички излязохме всички. Събрахме всичко и по една друга пътека след около 1ч стигнахме до паркинга с колите. Гората през която минахме беше влажна, субтропична планинска. Цикадите я огласяха цялата, но други животни почти не видях. Докъдето стига пътека има запустели нивички или орехови градини. Орехът беше единственото растения, което можех да кажа какво е. Всичко останало беше непознато за мен.

Слязохме бързо до хотела и се разбрахме в 18ч да ходим на вечеря. Аз се бях уговорил с Занг, да осигури шофьор, който да ме закара до Bian Fu Dong, където да ловя с мрежа и да спя на входа. Занг беше питал Ли, а Ли се беше обадил в полицията (или военните), за да ги пита тях и те бяха разрешили. Районът бил размирен, защото е граничен.

Не можах да изчакам вечерята и в 18:40 тръгнахме с шофьора на Ленд круизера към пещерата. По време на карането дотам, шофьорът усетил, че съм в хипогликемия. Аз наистина нямам спомен за около 10 мин от возенето. Спомням, си че като ме свали вече бях горе-долу ОК, защото без проблеми стигнах пещерата и бързо опънах 3 m мрежа. Прилепите вече летяха, така че уловът започна веднага.

Най-активни и най-много бяха гигантските Hipposideros armiger, които се блъскаха със страшна сила в мрежата. В някои моменти имах по 4 от тях в мрежата. Бяха изключително мощни, с огромен размах. Не се заплитаха много, така че бързо ги пусках. Голяма част от уловените екземпляри ги улавях повторно. Втори по численост бяха дребни от средните подковоноси Rhinolophus sp., които се ловяха по 2-3. Последен се хвана един единствен екземпляр от вида с много характерен тризъбец на носа- Aselliscus stoliczkanus.