Embedded Files
В 8:30ч отидохме да закусим спагетена чорба. Разбрахме се, че днес ще ходим на хоризонтална водна пещера, а утре ще ходим към Бао Шан. Тръгнахме на север, отначало по асфалт, после по черни пътища. Навлязохме във висока долина, която цялата беше заобиколена от куполовидни карстови хълмове. Варовик покрит с дървета се виждаше навсякъде, вероятно беше пълно с пещери. Една голяма табела указа, че влизаме в границите на парка. Пътят беше доста разкалян на места та се наложи да побутаме буса. Преминахме и през една голяма река, но там нямахме проблеми.
Стигнахме до база на парка, където ни чакаше местния началник на парковия участък, който беше осигурил водач, който да ни води до пещерата. Тръгнахме срещу течението на реката. Водачът ни размахваше големия си нож, който носеше в плетен кобур и разчистваше всичко стърчащо по пътеката. На едно място се събухме да пресечем една река. След ½ час ходене стигнахме до малкия вход на пещерата. GPS-ът показа, че сме на 4.5 km от границата с Бирма.
Bian Fu Dong № 4 (Bat cave), Tze Ze vill., Minguan town N25.77548 E98.67402, alt. 2091m
Пещерата започваше с наклонено слизане, което излиза на подземна река. Реката всъщност беше по-скоро странично легло, като част от голямата река, която течеше на няколко десетки метра по-встрани. Галерията се разклоняваше на три- по течение на реката, срещу реката и суха галерия право напред. Чирозът извика, че в галерията срещу реката има прилепи и аз първо тръгнах натам. Оказа се малка зала, в която хвърчаха много Miniopterus-и. На 20 m след залата реката ставаше на сифон. Посъбрах малко материал и се върнах в основната суха галерия. С леки завои тя проникваше навътре. Глина, камъни за обръщане и гуано имаше на много места. Успоредно с мен вървяха Чироза, Ламбро и Алексей, които бързо картираха всичко. В едно от разклоненията се стигаше до висок комин нагоре, от който се показа Сашо. Оказа се, че след изкатерване ок. 10 m и после слизане се излизало в зала и оттам на втори вход на пещерата.
Фауна. Богата фауна, преди всичко поради благоприятните условия- гуано, глина, органика, подземна река. По тавана на зали близо до реката успях да събера Hirudinea- 4 екз. от около 8 наблюдавани. Много интересни дребни, чисто бели ?Clausilidae лазеха на много места върху глината гуано (троглобионт?). Събрах два вида опилиони- външен Phalangidae- 3 екз. на входа и ? Sironidae- 1 екз. по глина, вероятно троглобионт. От паяците не открих типично пещерни. Под камък събрах Pseudoscorpiones: Chthoniidae- 1 екз., вероятно троглобионт. Най-многочислени, сигурно стотици бяха средни по размери стоножки Diplopoda: Julida, които пълзяха в големи количества върху гуаното, глината и остатъците от изгнили дървета. Събрах и интересен белезникав, едър бръмбар Carabidae, който обаче имаше очи. По един екземпляр от Pselaphidae и дребно неопределено от мен семейство.
От прилепите наблюдавах 15 екз. и успях да уловя 1 женски Rhinolophus вероятно yunanensis (FA= 56 mm). Колония от около 600 Miniopterus fuliginosus хвърчеше в залата срещу реката (1 male FA= 50.0mm). Вероятно течеше копулация, защото някои от двойките бяха характерно свързани, а мъжкият който премерих беше със силно удължен пенис.
На входа се организирахме за обща снимка на всички прониквачи и отделно само на българския отбор със знамето. Докато се прибирахме ни валеше слаб дъжд, а обраслите варовикови кули бяха потънали в призрачни мъгли. На връщане нямахме проблеми с буса, бутахме го само на едно място. А Шу просто нямаше опит с каране в кални условия, не подаваше газ, спираше насред калта и затъвахме по най-елементарния начин. Не се прибрахме по същия път, а се отклонихме към границата с Бирма, като минахме полицейски граничен пост без да ни проверят, защото парковия началник ги познаваше. Спряхме да вечеряме в едно мизерно, сиво село, където имаше няколко цеха за разфасоване и обработка на огромни дървета, които чакаха реда си пред дъскорезниците. От тях правеха масивни маси с размери 1х2 m, огромни столове-кресла украсени с дърворезби и разни други дървении. Независимо от мизерните условия в кухнята ни сервираха вкусни блюда и блага оризова ракия, която всички изпихме. Докато вечеряхме, до нас сложиха мангал с дървени въглища, за да ни топли. Навън си валеше и беше доста захладняло, все пак си беше ок. 2100 m.
След около 1 ½ часа каране стигнахме познатият ни хотел в Тенгчонг където се настанихме.
Page updated
Google Sites
Report abuse