10.11.2011. Ден 21

Днес си тръгвахме към България. Занг и Лю дойдох да ни вземе в 9:30ч и всички без Ламбро, който щеше да пътува отделно за София през Киев в 10ч бяхме на летището. Имената ни липсваха в списъка на пътниците за полета към Пекин, но добре че Лю се разтърча по разни гишета и успя да ни вкара в списъка. Имах леки притеснения, че някой може да провери денка ми и да види голямото количество материал, което изнасях. Занг ме предупреди, че в най-лошия случай се лежало в затвор около 1 месец, след което те пускали с черен печат в паспорта. Слава богу никой не поиска да гледа по денка и успешно заминахме за Пекин. Седалките в самолета бяха за дребни китайци и ако си над 180 cm просто трябва да седиш настрани. Масичката за сервиране просто ти пада върху корема.

В Пекин кацнахме около 15:30ч след малко повече от 3ч полет. Сашо ни подведе, че летим от Терминал 1 и докато отидем там и се върнем обратно мина над 1ч. Имахме време, така че се ориентирахме кое къде е и хванахме летищния експрес, който за около 45 мин ни закара до спирка на метрото. Попаднахме в час пик, когато стотици хиляди пекинци се прибираха от работа. Всички тунели бяха пълни с движещи се хора, на спирката беше човек до човек. Регулировчици на човекопотока и полицаи имаше навсякъде. Влакчетата на метрото идваха на всеки 2-3 минути и въпреки това нямаше и педя празно пространство по стоянките.

С две смени стигнахме до площад Тянанмън, който е в центъра на града. Отдавна се беше стъмнило, така че всичко беше огрято от светлината на мощни лампи и насочени прожектори. Булевард с широчина около 60 m пресичаше площада и по него се движеше плътна колона от автомобили и туристически бусове. Беше пълно с туристи. Отидохме до входа на Забранения град, но се оказа, че е в ремонт и не може да влезем вътре. Бяхме ужасно изгладнели, така че се мушнахме в една от задните улички и намерихме едно заведение. Към 20ч продължихме разходката, като минахме по тротоарите пред разни големи сгради. Полицаи и войници с парадна униформа и голяма фуражка седяха на всеки 100 m. Просто трудно ще направиш някое своеволие, ще те усетят веднага. В 9:45 ч. тръгнахме обратно към летището и към 23ч. бяхме на Терминал 3. Бяхме планирали да дремнем в Hourly Lounge, но се оказа, че вече тя беше напълно заета. Сетихме се, че на Т1 и 2 също бяхме видели такава, взехме безплатното автобусче, което връзваше терминалите и скоро бяхме там. Имаше 2 свободни стаи, така че се настанихме. 12 часа престой струваха по около 45 лв, но поне условията бяха напълно като за хотел 2 звезди.