22.10.2011. Ден 2

Станахме в 8ч. Закуска в ресторанта на хотела, но само като им дадеш червено купонче подпечатано с мокър печат. Единствената напитка беше нещо като силно разредено с вода бяло нишесте, като рядко лепило за тапети. Ядох основно супа от оризови спагети. Останалите неща не разбрах трудно какво точно съдържат. Едното приличаше на мазна мекица, другото на сварена лигава маруля.

В 9:30ч ни взе Занг Фа с бус и ленд ровър дискавъри, с които щяхме да се предвижваме по време на цялата експедиция. Денят започна със среща в офиса на China Exploration & Research Society (CERS), който се помещава в стара в кампуса на Университета в Кунмин. Посрещна ни млада секретарка, която веднага ни предложи кафе и чай. След като ни показаха всички снимки окачени по стените изгледахме 2 филма за дейността на CERS. Не се разбира какво конкретно правят, но президента на дружеството Wong How Man е много активен и непрекъснато дава интервюта за различни телевизионни канали (вкл. NG, CNN) и електронни медии. Провели са различни експедиции (последната им от лятото на 2011 е била подкрепена с няколко Land Rover‘а Discovery 5, последен модел и няколко от класическия модел и са търсили изворите на Меконг в Тибет). Имат и проекти за опазване на Grus nigricolis.

Алексей тържествено връчи на Занг “Caves and Spelelogy in Bulgaria”, от което той остана видимо много доволен. Аз допълних с книжките за прилепите и ОВОС и методите за изследване, изданието на Eurobats.

След това ревизирахме първоначално изпратения ни от Занг проект за програма на експедицията. Изключихме няколко неща от първите дни, стана ни ясно, че вероятно няма да работим в средните и северни части на Gaoligongshan, а ще бъдем само в южните. Разбра се все пак, че ще изследваме девствени пещери, което е целта на експедицията.

Обядвахме в ресторант близо до централния вход на университета. В кухнята видях, че освен шарани, риби, скариди, калкани, предлагат и водни костенурки.

Следобеда търсихме да купим ботуши и батерии.

Късния следобяд се пуснахме по една улица с магазини за електроника, където ако търсиш нещо и си фен на джаджите ще си паднеш на място. Камен и Ламбро си купиха по една резервна батерия за фотоапаратите. Продавачите не говореха никакъв език освен китайски, така че освен да гледаме лаптопи, таблети и други дреболии не ни остана нищо друго. С Алексей и Камен се върнахме в хотел по-рано да починем за малко преди вечерята.

Вечеряхме в ресторант близо до хотела. Отново преядохме с различни от досега ястия. Успокоиха ни, че китайските пещери са широки и дори след като напълнеем няма да заседнем. Занг разказа, че през 1992 г. са стигнали от Кунмин до Лхаса с коли за 24 дни, а сега сигурно 7 дни са достатъчни.

В хотела успяхме да включим лаптопите си към интернет и да пуснем по едно писмо докъде сме стигнали. Не платихме, пък и никой не ни поиска пари.

След интернета се качих в стаята. Камен и Алекси бяха пили отвратителна оризова бира, за 10 юана, 52 градуса, която беше ароматизирана. Цялата стая миришеше. Прахме се и заспахме като отрязани.