След закуска дойдоха да ни изпрати директора на фирмата-благоустроител и още няколко мести общинари. Бяхме свършили горивото и още в градчето се наредихме на две опашки, но се оказа, че нафта няма и не се знае кога ще има. Подобна горивна криза се случвала 1-2 годишно, но на нас ни излезе късмета. Решихме, че ще рискуваме да стигнем до град Дали и там ще търсим къде да заредим. След 45 km по магистрала стигнахме до града, но се оказа, че и там бензиностанциите очакват зареждане, което не се знае кога ще стане. Дълги опашки предполагаха и ние да чакаме. Занг предложи да отидем до стария град. Дали е бил една от древните столици на Китай, така че все нещо е останало оттогава. Малко преди да започнем разходката по случайност попаднахме на малка бензиностанция, в която имаше нафта и около 10-ина коли. Заредихме и спокойни, че ще стигнем Бао Шан се отдадохме на туризъм.
Разходката започна от Източната порта. Преминахме през цялата главна улица, която е дълга ок. 1 km. Беше пълно с туристи, предимно китайци, японци и малко европейци. Сувенири, украшения, бижута, дрехи….всичко за туристи. Стари сгради нямаше, само отделни елементи вдъхваха някаква старинност. Видях и няколко бижутера, които ковяха сребърни украшения на улицата. Успях да намеря дори йогурт, който уви беше подсладен. Накрая си купихме ябълки за първи път откакто сме в Китай.
До Бао Шан карахме по магистрала от 14:15 до 18:00ч, общо ок. 270 km. На входа на града ни чакаше мистър Ли, който е дясна ръка на директора на парка Гаолигонг, мистър Ай. Заведоха ни в хотела, оставихме си багажа и отидохме до следващата ни пещера.
Wofusi Tong (Temple cave) N25.20849 E99.20022, alt. 1692m
Намира се на ок. 4-5 km от града в подножието на малък карстов хълм. Отпред има изкуствено езеро, което се подхранва от карстов извор. Във входа и навътре е разположен храм, който е датиран от VI-ти век. Интересни фигури на хора, горе долу в естествен размер бяха наредени от двете страни на пещерата. Общата дължина на единствената галерия беше ок. 60 m.
Фауна. В кубе на тавана наблюдавах 4 неопределени прилепа, които поради далечината не можах да снимам добре. Накрая, в изкуствено прокопано в глината продължение на пещерата успях да събера ок. 30 екз. дребни Diplopoda, които не изглеждаха да са от сем. Callipodidae. По стените в почти цялата пещера събрах пещерни скакалци.
След разходката в тази култова пещера ни заведоха в рибен ресторант, който се намираше насред изкуствено езеро, леко под нивото на водата, така че седящите вътре можеха да виждат как плуват рибите. После се прибрахме в хотела да почиваме. Преди лягане направихме кратка разходка в района на хотела. Явно бели не идват често в този район, защото всички без изключение се обръщаха да ни гледат.