25.10.2011. Ден 5
От Кунмин тръгнахме към 9ч по магистралата на югозапад. Пейзажът около магистралата е силно модифициран от човека. Нищо естествено. Ниска дървесна растителност от непознати видове. И да има прилепи не е ясно къде живеят. Цялата земя се обработва, оризища много и начесто. Всякаква друга зеления се среща непрекъснато, над 95% са екстензивно отглеждани. Пътят пресича няколко напречно разположени масива, като някои от проходите се издигат над 2400 m.
Камионите имат система за водно охлаждане на спирачките на всички колела, което се изразява в маркучи, които поливат с тънка струйка джантата и най-дясната лента на надолнищата е мокра непрекъснато. Някои от ремаркетата на автовозите са модифицирани и носят до 15 или 16 коли по 2 реда на два етажа. Кабините на влекачите не са декорирани и нямат нищо особено, което да ги отличава както в Пакистан и Индия. Трафикът се контролира почти само от камери, които ние непрекъснато засичахме с антирадарът, който пееше за тях доста често. За 5 дни бяхме видели само 1 или 2 полицейски коли по пътищата.
На около 50 km преди град Дали слязохме от магистралата и се отбихме в град ХХХХ, който е център на община Xiu Yun. Посрещна ни конвой от 3 автомобила, които се водеха от една госпожа, която се оказа губернатора на общината. С бавно каране стигнахме до един ресторант, където щяхме да обядваме. Обстановката беше луксозна и учтиво ни поканиха да седнем на една голяма кръгла маса с огромен букет с цветя по средата. Масата се върти автоматично на бавна скорост. При задържане повече от 10 секунди започва да се върти на обратно. Обядът започна с приветствие на губернаторката. Стана ясно, че следобяда ще ни водят в местна пещера, която те благоустрояват в момента и искат да си кажем мнението за проекта и изпълнението. На масата присъстваше и местен партиен лидер, както и главният директор на фирмата изпълнителка. Алексей също отговори, че като мултидициплинарен екип ще си кажем мнението, всеки според компетенциите. Както винаги, отказах ракията, която се сервираше на всяко ядене, обясних, че не ям сладко и ми донесоха ябълков сок. Ориз не си сипвах почти никога, наблягах основно на зелените блюда ако нямаха много люто. Ястията наистина бяха на високо ниво и от много време насам се появи и диня за десерт.
Пещерата се оказа на 500 m от ресторанта и добре похапнали се оказахме пред нея. Голям червен транспарант и 3 момичета в местни носии ни приветстваха с добре дошли. Веднага ни раздадоха чисто нови жълти строителни каски, които ние отказахме и си сложихме нашите. Беше се събрала огромна тълпа от разни официални хора, включително журналисти с камери. Директорът поведе тълпата, минахме под огромна изкуствена арка имитираща камък и по алея с плочки след 150 m стигнахме до големия вход на пещерата.
Qing Hua Dong N25.44883 E100.54831, alt. 1974m
Пещерата до преди 10 г. се е използвала от военните, но първите податки датират от XV век. По време на разкопки преди 20 г. са намерили човешки кости на 35 хиляди години. Сега всичко беше работна площадка, работници сновяха навсякъде, във всяка галерия или се копаеше, или се разбиваше с къртач, или се режеше с циркуляр, или се мажеше с цимент. В странична галерия до входа бяха открили малки друзи с кристали, които сега подготвяха за експониране. От военните в почти цялата пещера беше останал циментиран под. Почти всички вторични образования бяха разрушени и освен обемите никаква красота не беше останала. В една от крайните зали имаше огромно скеле, с помощта на което укрепваха стените на залата като ги пръскаха с бетон. В друга крайна зала жени копаеха червена глина (аргилит), като целта беше да проникнат в една малка вътрешна зала, където нямаше нищо. В друга една зала разбиваха стената, защото според древни карти пещерата имала продължение. Там Чироза забеляза тънък черен слой от изгорели материали, вероятно културен пласт. Бяха приготвили два изхода. Една странична галерия водеше в тунел, който излизаше отстрани на хълма, на нивото на входа. Друг тунел беше разширил естествена пукнатина и стръмно нагоре извеждаше до горна зала с площадка, от която чрез 15 m вита стълба се излизаше на повърхността. Отгоре беше построена бетонна тапа-изход с декоративни каменни гъби като масловки. Оттам по пътека след ок. 350 m се слизаше до входа.
Фауна. В широк комин на входа се чуваше голяма прилепна колония. Понеже беше доста високо снимки почти не можах да направя. Докато снимахме, Алекси го насра един прилеп и видях зелено, полутечно изпражнение, което в съчетание с големите червени очи, които се открояваха в размазаните снимки подсказваше, че това са плодоядни прилепи. Вечерта сложих мрежа на входа и успях да уловя 4 екземпляра, които определих като Rousettus leschenaultii. Колонията наброяваше между 1000 до 1200 екземпляра. Вечерта не искаха да излизат, предполагам поради факта, че бяхме в края на мусонния период и навън нямаше много какво да се яде. Разхвърчаха се след като ги осветих и едва тогава се хванаха в мрежата. В странична зала вдясно от входа установихме 6 неактивни екземпляра от Rhinolophus pusillus, който успях да сваля и снимам. В мрежата успях да уловя и един от миотисите с най-големи крака- Myotis ricketti и малко прилепче със сребриста козинка от род Pipistrellus. В зала след входа наблюдавах на тавана колония от неопределени прилепи ок. 400-500 екз. средни по размери, гъста, компактна колония.
Под камъните успях да събера няколко дребни черни паячета и няколко стоножки от род Lithobius. По стените на много места наблюдавах от местните пещерни скакалци. На тавана в залата с многото глина събрах 2 екз. пещерни пиявици. Ограниченото време и официалността на влизането не ми позволиха да събера повече животни.
След като се събрахме всички навън ни закараха до един хотел, където в зала на 6-тия етаж щяхме да разкажем за впечатленията си от видяното. От едната страна на голяма черна маса седнаха представителите на местните власти, от другата страна седнахме ние и тримата ни китайци домакини. Всеки един от нас говори за различни аспекти на видяното, а китайците чинно записваха всичко, което Занг Фан успяваше да преведе. Аз говорих за важността на прилепите и необходимостта от запазването на колониите, които установихме вътре. Камен говори общо за обекта като им даде съвети да устроят информационно табло с данни за археологията, евентуално за преустройство на кът за дегустация на вино или сирене. Ламбро говори за архитектурни съвети за оформлението на пространството вътре и около пещерата. Коцето препоръча да не се променя твърде много интериора, за да не се измести фокуса на посетителите. Сашо им каза, че трябва да централизират натрупването на информация за обекта, така че отделните звена да имат откъде да вземат информация когато подготвят решения за управлението и поддръжката на пещерата.
Аз излязох към края на пресконференцията и в 19:10ч ме закараха до входа на пещерата, където бързо разпънах една 7 m мрежа. Затворих едва 1/5 от входа, но се страхувах, че колонията от плодоядци ще излети скоро и няма да мога да ги отплитам толкова бързо. Лових в продължение на 2ч като почти през цялото време около мен имаше работници от местните, които даже ги включих да ми държат епруветките докато взимах тъканни проби. За съжаление в 21ч се бяхме разбрали, че трябва да прибирам мрежата, за да ме откарат в ресторанта при останалите. Общо улових Rousettus leschenaultii- 2 мъжки и 1 женски, Myotis ricketti – 1 мъжки и Pipistrellus sp. – 1 екземпляр.
До града ме закараха с едно камионче. Още с влизането си ме събуха и разбрах, че това не ще да е само ресторант. Заведоха ме да хапна една супа, като пътьом минахме през сауна и фитнес център. Наоколо се разхождаха едни младежи по халати. Оттам ме качиха в зала, където всички членове на отбора ни лежаха в огромни кресла, а млади китайки нежно им масажираха краката. На стената се прожектираше някакъв филм. Легнах на едно от леглата, донесоха ми леген с гореща вода, едно момиченце на около 18-20 години ми показа да легна по корем и започна да ме масажира, дърпа и разтрива. Гърбът ужасно ме болеше така, че се наслаждавах на силните ръце на това крехко създание. Като стигна до краката и казах, че те не ме болят, така че масажът продължи с различни техники за издърпване и разтегляне на стави и мускули. След 40 мин. горе-долу ме поотпусна, но вече трябваше да тръгваме.
Бяха ни настанили в луксозен 4-звезден хотел с приятно вътрешно оформление. Явно настаняването и програмата за тази вечер бяха изцяло платени от общината. Сигурно бяха харесали съветите ни.