Embedded Files
Събрахме се на паркинга в 7:30ч и отидохме да закусваме в една закусвалня срещу хотела. Появи се и мистър Ай, който е директор на парка Гаолигонг. Съученик е на Занг, но след като е завършил биология е взел мастър в специалност за мениджмънт и се е върнал в Баошан (откъдето е родом) и е станал директор.
След ок. 1ч каране в дъжд, пристигнахме в долината на Nu River (Salween). Това е долината, в която китайците искат да построят 13 язовира, като преустроят границите на биосферния резерват. Това е нарушение на критериите за резерват от тази категория и засега не беше ясно решението на UNESCO за статуса на парка. Паркирахме се в двора на един ВЕЦ, в страничнo малко дефиле, което идва от Гаолигонг. Приготвихме да ни водят на местната пещера и един усмихнат водач ни поведе.
Bian Fu Dong № 1 (Bat cave) (Bian Fu = прилеп), село Bin Men. N25.09549 E98.82200, alt. 810m
Оказа се, че пещерата се намира на 10 минути по обиколния път, който минава през няколко градини с кафе. Всеки един от храстите беше наторен с шепа амониева селитра. Опитах едно от червените зърна. Почти без вкус, отвътре при зърното леко лигаво. Пещерата се намираше над една вада с вода. Входът е 3х2m е идеален за мрежа. Заедно с нас дойдоха мистър Ай, Ли, няколко служители на парка (нещо като рейнджъри), оператор и репортер от местна телевизия. Строихме се отпред и Занг разказа пред камера какво ще правим. Навътре влязохме всички. Отначало започва с леко лабиринтно пълзене, като след 150-тия метър постепенно се разширява и се излиза на малка подземна река. Оттам навътре се появиха и вторични образования- драперии, водопади, сталактити. Голяма част от долните нива бяха изпочупени от местните. Въпреки, че Ай каза, че за пещерата няма никаква информация определено не бяхме първите, които влизахме. Следи от прониквания на местни имаше по главната ос, стрелки по скалите се появяваха на много места. Още повече, че GPS-а на Чироза с подробна карта на Китай показа, че тук има пещера.
Аз напредвах бавно като събирах материал. В първата голяма зала се събрахме повече хора. Коцето и Сашо бяха извадили уредите и се чудеха дали да картират или не. Чироза беше ходил напред и каза, че пещерата продължава и ни поведе по пътя на реката. Тръгнах по-бързо, но по едно време изостанах защото се появиха отлични условия за пещерна фауна. Появиха се много видове от различни групи. Оглеждах метър по метър и пълнех епруветката. Доколкото можех снимах снимки и видео на всички уловени видове. Прекарах ок. 2 часа на 100 линейни метра, но събрах много материал. По едно време се появи Ай с двама рейнджъри, които смело бяха проникнали доста навътре по гуменки и служебната си зелена униформа. Дадоха ми да ям сладки, че бях огладнял. Постоях още около час и тръгнах да излизам. На връщане минах по различен път, защото блокажите позволяваха да се провираш на много места. Температурата беше 18.4°С, което е доста топло и всички, които бяха облекли поларени дрешки се свариха ужасно. Аз го предвидих този момент и бях само с горнище на леко термобельо.
В една от залите преди входа се събрахме почти всички, почти всички пушеха и обстановката беше доста одимена. Бързо се шмугнах в тълпата и излязох на чист въздух. Скоро всички излязоха, но Коцето и Ламбро се позабавиха.
Докато ги чакахме се разходих наоколо и наистина повярвах, че районът е изключително богат субтропик. Огромни пеперуди летяха навсякъде, но бяха изключително трудни за снимане. Под камъните и в листната постилка бъкаше от безгръбначни. Не можех да събера всичко, така че слагах в епруветката само паяци и стоножки. Растителността беше като във влажна планинска тропическа гора. Бавно се прибрахме при колите, където за първи път откакто сме в Китай ни сервираха истинско кафе, местно, което расте навсякъде около нас. Хареса ми, беше арабика с приятен вкус. Изсушихме екипировката на топлия цимент и към 16ч тръгнахме.
Закараха ни в рибен ресторант на брега на едно изкуствено езеро, около което изникваше курорт с много хотели и ресторанти. Сервираха ни много вкусна прясно опечена риба от вировете, които бяха в двора на ресторанта. Тъкмо я свършихме и се оказа, че вечерята тепърва предстои.
Ламбро днес беше рожденик, така че ни почерпи със студена бира. Местните му намериха отнякъде торта, така че духна и свещички накрая. След вечерята ни закараха в хотела, който беше в едно градче на 12 км южно от пещерата.
Page updated
Google Sites
Report abuse