24.10.2011. Ден 4

Тръгнахме от хотела в 8:40ч. В посока югозапад карахме по магистрала ок. 40 km, отбихме се извън главния път и по пътя към един завод, недалеч от него спряхме на ръба на една сляпа карстова долина.

Yenze Dong cave (Swallow cave) N24.81946 E102.47635, alt. 2031m

В дъното на малката сляпа, карстова долинка зееше вход на пещера. В района няма близки водоизточници и местните са решили да инвестират в прокарването на водопровод, който с помпа да изпомпва вода от дъното на пещерата, където има подземна река. Встрани от входа бучеше генератор, близо до входа работеха заварчици, жена боядисваше с черна асфалтова смазка новозаварените тръби.

В 11ч всички влязохме в пещерата с идеята да разгледаме преди да започнем да „работим“. В пещерата са прокарани тръби, сериозни метални конструкции и стълби те смъкват на ок. -45 m, по стените е набита ел. инсталация с 4 дебели кабела, които осветяват трасето до бента, от който ще става засмукването на водата. Бързо слязохме до реката и тръгнахме надолу по течението. Веднага след бента нагазихме до чатала във вода в дълбоко стеснение и се понамокрихме. Оттам по реката продължихме до място, където Коцето и Чироза се потопиха по гърди във вода, а аз, Сашо, Лю, А Шу и Уан Джи заобиколихме отгоре. Наложи се да пуснем въже, за да слезем по един праг 4.5 m. За нас със Сашо не беше никакъв проблем, докато китайците се измъчиха. След джапане в кална галерия излязохме в голяма кална зала. Коцето тръгна надясно, останалите наляво. След малко се върна и каза, че пещерата продължава с големи обеми, но ще трябва въже и затова с Чироза тръгнаха да излизат, за да донесат инвентар и въжета.

В залата се появи гуано и започнах да събирам. Установих 2 вида стоножки по глината и органиката, пещерни пиявици по влажни стени и скакалци почти навсякъде. Със Сашо снимахме видео как се местят различните видове. Китайците продължиха напред и казаха, че се стига в голяма зала. Тръгнахме и ние назад, за да обядваме и да вземем инструменти за картиране. Излязохме към 13ч. Навън беше слънчево и приятно топло. Хапнахме пушено пилешко бутче със сладък оризон и вафли. Китайците бяха купили пилешки краченца с ноктите, които разбира се ние не докоснахме.

В 14ч влязохме отново, като Коце и Чироза отидоха да продължат пещерата напред, а ние със Сашо започнахме картирането от входа. Напредвахме бавно, Сашо го правеше много прецизно, сякаш картирахме малка дупка. Метър по метър навлизахме все по-надолу и стигнахме до бента. Там засякохме Алексей, Ламбро и Занг Фан, които бяха проучили галерията срещу течението. Сега започваха да картират в техния участък. Ние си продължихме по течението. По едно време от тавана видях да се спуска човек и се разбра, че Коце и Чироза се объркали, тяхната галерия завила, върнала се назад, били два спита и реално се спуснали на същата галерия откъдето бяха дошли. Разбрали го доста късно, като продължили срещу течението, т.е. към изхода. Сега се изнасяха, за да си прибера нещата. Ние продължихме и отидохме до края на залата, където бяха китайците. Видях единствения прилеп в пещерата, който досущ приличаше на нашия малък подковонос, но по снимки и характерните му големи уши го определих като Rhinolophus siamensis. Видях и малка Rana sp. – 1 екз. в губилището на реката почти в края на пещерата.

На практика, до 18:30ч двамата успяхме да картираме всички части, които бяха по течението на пещерата, което беше ок. 500-600 m и денивелация от ок. -60 m. Излязохме на смрачаване, бързо се оправихме и веднага ни откараха в местен ресторант да вечеряме. Нахраниха ни с вкусни яденета. Не пих оризовата ракия, с която ни почерпиха. Твърде ароматизирана и противна на вкус. Чироза и Алексей добре си я пийваха. Няма огладняване в тази експедиция, вече ядях почти на сила…;-(

На връщане малко се задръстихме в района на една фабрика, но след час въртене между големи товарни камиони излязохме бързо стигнахме до Кунмин. Докато обработя всичко и измия екипировката стана 2ч сутринта.

Плевнелиев и Калфин отивали на балотаж.