В 13ч се събираме в Алексей с Камен и Сашо, разпределяме багажа, на мен се пада да нося 15 тениски, които ще раздаваме на участниците в експедицията. Отиваме до обядваме в пицария на ул. Иван Асен. Разбирам, че Ламбро вече лети към Пекин. В 14:30 ч. майката на Алексей ни лисва едно канче с вода на добър път и се натоварваме на 2 таксита до летището. Хубав, топъл есенен ден, ярко слънце. Изпраща ни само Магда. На летището изчакваме да се появи Коцето и отиваме да се чекираме. Всички влизаме в нормата до 23кг и без проблеми директно отиваме към излитане за Мюнхен. Настроението е отлично на всички, екипът изглежда спокоен и вероятно ще се сработим.
Puma България раздаде на всички комплект от високи обувки за трекинг, маратонки с неопренов чорап, памучни фанела с къс и дълъг ръкав, зимно яке, анцуг горнище и долнище.
В Мюнхен пихме по бира и се качихме на дългия полет за Пекин- 8.30ч. Нахраниха ни добре и после сравнително мъчително, с къси придрямвания изкарахме до сутринта. Кацнахме силно уморени от недоспиването. Сравнително бавно отидохме да се чекираме за вътрешния полет и там ни изненадаха, че самолетът за който бяхме планирани е пълен, а следващия възможен е чак в 21ч. Единствената опция беше да се метнем на един самолет, който тръгваше след 5 мин. Издадоха ни експресно нови бординг карти, на бегом минахме през проверката със скенера, хванахме даже от количките с акумулатори за 300 m превоз в летището и връхлетяхме в самолета секунди, преди ръкавът да се отдели от вратата на самолета. На практика излетяхме ок. 1.30ч преди самолета, за който имахме резервация.
Полетът за Кунмин беше само с китайци. Ужасно уморени се отпуснахме и почти 2ч от 3те полет успяхме да дремнем на пресекулки. В 16:30ч кацнахме в Кунмин. Бяхме сигурни, че багажите ни не са успели да ги качат на този самолет и това се оказа вярно. Докато чакаме седнахме да изпием по един чай. Голяма халба чай в едно не особено лъскаво заведение. Много неприятно се изненадахме като разбрахме, че чаят ни струва по 68 юана (ок. 15 лв). Но какво да правиш платихме и се върнахме в залата, за да си посрещнем багажа. Той дойде с полета, за който бяхме планирали, че ще летим, така че Занг Фа (Zhang Fan) дойде на време и ни посрещна с един Форд Transit. Посрещна ни с табела, на която беше написал „Здрасти“ :
Настаниха ни в тризвездния хотел Лотус. Нощувката в двойна стая е 450 юана (ок. 110 лв).
Вечеряхме в ресторанта на хотела. Разменихме си малки подаръци- ние дадохме на всички домакини по една бяла тениска с логото на експедицията. Те подариха 2 кутии местно кафе на Алекси. Вечеряхме в отделно сепаре на голяма кръгла маса, с въртящ се в центъра стъклен кръг, на който седяха блюдата. Въртиш кръга и докарваш пред теб това, което ти се иска. Сервираха ни ужасно много неща. Над 80% от тях не знаех какво точно ям, но с редки изключения всичко беше доста вкусно. За десерт малки парчета диня с чери домати.