30.10.2011. Ден 10

Спахме чак до 8ч и в 8:30 отидохме на закуска, вече по традиция супа със спагети. За деня ни направиха отделна маса, на която всичко пристигаше без люти подправки. Беше свежо, слънчево утро за по тениска с къси ръкави. Качихме се на возилата и след ок. 1-2 km над базата слязохме на един паркинг в началото на панорамна обиколна пътека. Пътеката навлиза в тропическата гора като слиза до дъното на дълбоко дере. Преминава през различни пояси и стига до няколко забележителности- голям водопад висок ок. 35-40 m, малък водопад ок. 15m, термални извори. Изградена е от големи дялани камъни, парапети, бетонни мостчета за 3 ок. години. Преминаването и отнема ок. 3-4ч, като се включва около 1 час къпане в специално изградени басейни на дъното на които извира топлата вода. Растителността е типична планинско-тропическа. На много места има диви бананови палми. Открихме дори китайски смокини- едри, червени на цвят, растат по стъблото на дървото, отвътре са по-различни от нашите. Фауна освен птици и хиляди цикади не се забелязваше. Обръщах камъни и пънове, но отдолу обикновено нямаше нищо повече от мравки и термити.

Големият водопад се намира на ок. 40 мин слизане от паркинга. Гледката е много внушителна- огромно количество вода се излива от ок. 40м скален праг, гъст облак от пръски вода изпълва атмосферата в радиус от над 50 m около водопада. Дъга се вижда непрекъснато. Обективът на фотоапарата се покрива в миг след изваждането му от чантата от десетки микрокапчици. Оттам пътеката продължава надолу по дерето и след ок. 20 мин се стига до изградени басейни, от дъното на които блика гореща вода с температура ок. 50°С. Къпахме се всички.

Изкачването нагоре от реката към паркинга отнема около 1 час спокойно ходене. Минава се през малък, но красив водопад. В 14ч бяхме обратно в базата където обядвахме на маса без подправки. За първи път успяхме да си изядем всичките блюда. Изядохме и динята, която бяхме купили вчера. Освен, че беше скъпа (22 юана, 5.5лв) беше опакована в собствена мека пластмасова мрежа, за да не се натъртва.

В 15ч слязохме по долината надолу към голямата река и тръгнахме да търсим една близка пещера. Водеше ни местен дядо, който като малък бил идвал в пещерата, за да събира прилепи за ядене.

Bian Fu Dong № 3 (Bat cave), Beihualin vill., N25.26111 E98.83943, alt. 987m

След изкачване по стръмен склон успяхме да стигнем до входа (3 m широк х 4 m висок), който беше скрит зад едни високи храсти, така че не се вижда от пътя. Веднага след него се отваря доста голяма светла зала. От тавана виси огромно натечно образование. Видимо продължение навътре няма. Водачът ми показа парапет от бамбуци вързан с лиани, който стръмно изкачваше нагоре. Облякох пещеризона и тръгнах нагоре. Сашо и Коцето останаха да картират входната зала, която е доста внушителна. След изкачване от II+ категория по прашни скали се изкачват ок. +10 m и след още +5 m се стига до горна зала, на пода на която има локва с мръсна вода. Голям бамбук висок ок. 4 m беше подпрян на стената и се изкачваше на нещо като продължение. От полета на летящите прилепи разбрах, че продължението се свързваше със залата, в която се намирах.

Фауна. На пода открих един почти мумифициран труп на едър прилеп със совалка 81 mm. Не можах да откъсна черепа с пръсти, така че се наложи да използвам камък, за да го разкача от разлагащото се тяло. Мозъкът беше изяден, включително част от черепната кутия. Трупът беше налазен от едри хлебарки, няколко десетки от които наблюдавах да пълзят по пода. На тавана видях 3 едри прилепа, които определих като Hipposideros armiger. Възможно е да е и друг вид, предвид по дребните размери на совалката на трупа, който намерих. Освен тях имаше и 4 екз. от Rhinolophus sp., които летяха и кацаха по стените. Видът е дребен cf. hipposideros. Не успях да ги снимам. Освен 2 вида хлебарки успях да събера 2 вида паяци, единият от които е cf. Pholcus.

Слязох много внимателно, като почти не разчитах на бамбуковия парапет. Държах се здраво по скалите и го минах доста бързо. Страхът от счупване на дърво още ме държеше от 2002 г. когато прелетях 8 m в пропастта Зандана при железния мост на р. Арда при с. Долно Черковище. Тогава ми се размина само със счупена ръка и пукната глава.

Бързо спуснахме стръмния склон и се качихме на парковия джип. Останалите бяха отишли да гледат висящия мост (Shuanghong Bridge), който бил изграден преди ок. 300 години. След няколко километра по главния път и ние стигнахме до мястото. Те почти бяха приключили разходката си. Чироза беше хванал мистър Ли, репортера и оператора и им изнасяше лекция за движението на магмените потоци, които се разкриваха в основата на моста. Мостът не е голяма забележителност. Личи си, че е стар, Коцето забеляза, че много от носещите метални въжета са скъсани.