7.11.2011. Ден 18

Ден за почивка, разходки и пазар в Кунмин. До 12:30ч бяхме свободни. Всички без мен отидоха на пазара за електроника и се върнаха с малки таблети и други компютърни изкушения. Аз писах и редактирах ръкописите за пещерната фауна и прилепите на Родопите. В пещерния ръкопис има много още работа и дано успея да се включа в срока, който ми даде Берон.

За обяда дойде Занг и ни каза, че целия следобед ще ни развеждат неговата секретарка Ли На и секретарката на CERS Джан. Обядвахме патици по пекински, малко тлъсти и мазни ми се сториха.

Започнахме с посещение на гигантска книжарница на 4 етажа. Там се очакваше да намеря книгата за бозайниците на Китай. Уви, оказа се че е свършила. 99.8% от книгите бяха на китайски и не можахме да намерим нищо интересно за нас. Но купих на Явор разни играчки.

После отидохме до пазарна улица в центъра на Кунмин. На пазар за домашни любимци продаваха 4 вида водни костенурки, включително червенобузи, зелени игуани, ок. 10 вида змии, много видов риби, екзотични хамстери, много пойни птици. На няколко места видях големи легени пълни с тенебриониди, много приличащи на нашия Blaps sp. Не разбрах за какво точно са, но май са храна на някакви животни.

С Чироза и Коцето седнахме в кафене, европейски стил и за 30 юана (6.50лв) изпихме по едно двойно Illy. Разходихме се и по нещо като „Витошка“, пълно с хора и електроскутери. Те бяха абсолютно безшумни и са много удобни за градска употреба. Пътната инфраструктура е предвидила ленти за движение на велосипеди и скутери, така че при всяко положение те са най-удобния начин за индивидуално предвижване.

Докато се предвижвахме към ресторанта за вечеря ни заваля напоителен дъжд. За изненада на всички ядохме доста странни манджи, половината от които бяха сладки, лигави и безвкусни. Аз поне не се наядох, но така още по-добре, че вече бях качил 2-3 кг. На връщане към хотела попаднахме на голямо задръстване, така че с Чироза и Сашо се прибрахме пеша. По пътя най-накрая успях да купя ябълки, помело и мандарини. Въобще плодовете бяха доста редки навсякъде в Китай. Просто нямат традиции да ги ядат така както ги ядем в Европа. Помелото и мандарините бяха най-често купуваните от нас плодове. Ябълките бяха между 2 и 4 лв за килограм. Ябълките от повечето сортове бяха опаковани поотделно.

Вечерта работихме по картите, а аз по дневника и пещерната фауна на Родопите.