1.11.2011. Ден 12

Станахме в 7ч. Между дърветата на гората, която ни обграждаше отвсякъде започна да розовее. От бунгалото ясно чухме нещо като маймунски звуци. В района ни казаха, че имало 6-8 вида маймуни, включително гибони. Нямахме време да проходим по една пътечка, която обикаляше хълма над базата. Вчера забелязахме, че някои дърветата бяха надписани. Имаше няколко вида рододендрони. Стегнахме багажа и слязохме на паркинга.

От прохода следва стръмно слизане по завойчест път, който след като минава през няколко села след ок. 40 km стига до главния град в района - Tengchong. Над него ясно се виждат конусите на няколко не високи вулкана със залесени склонове. Градът е известно място поради многото си термални извори, които бликат в района.

Към 9ч спряхме в един ресторант да закусим порция супа с оризови спагети. Даже ни дадоха и по чаша прясно мляко. Продължихме ок. 4-5 km и някъде в предградията спряхме в двора на малка фабрика за тухли. Наоколо имаше още поне 10-20 такива и всички работеха с базалтови камъни извличани от полегналите склонове на близкия вулкан. Камъните се използваха за всичко в строителството- от чакъл за пътища, камъни за облицовка, надгробни плочи, паметници, смлян пясък за тухли и какво ли още не. Оставихме колите и по черен път след 5 мин. стигнахме до едно обрасло пропадане на релефа. Наоколо бяха малки нивички с тикви, царевица и други зарзавати.

Lava tube Djin Dong cave, Tengchong town N25.03170 E98.43969, alt. 1642m

Входната дупка беше с размери 4 х 3 m. Оказа се, че това е срутване на тавана на една лавова тръба, така че в момента тръбата е разделена на две части. Едната отиваше надолу и беше по-късата (ок. 180m). Разделихме екипите за картиране и аз отидох към долния край да помагам на Коцето и Сашо. Стигнахме до края, който беше един тесняк запушен с лавова тапа. Профилът на галерията варираше от 2 широчина, и 1.5 височина до 5 х 6 m. Наклонът беше почти постоянен и следваше външния наклон на склона. Цялата галерия беше влажна. От тавана капеше вода на много места. Подът беше целия покрит в рядка кал и гуано.

Възходящата галерия беше по-стръмна и малко по-разнообразна като профил на галерията и пода. Накрая завършва с малка локва и тесняк, който опира в лава. Занг ни каза, че като е идвал преди години тук, галериите са били напълно сухи. Сега от тавана на цялата пещера капеше вода и oчевидно от повърхността се просмукват някакви карбонати, защото на много места се наблюдаваха зародиши на вторични карстови образувания. С изключение на Чироза, за всички останали това беше първата типична вулканска пещера от типа “lava tubes”.