2.11.2011. Ден 13

Закусихме супа с оризови спагети и чаша мляко в същия ресторант, където бяхме и вчера. Оттам ни подкараха по един хубав път на север, който отиваше нагоре по една долина. Наоколо виждахме преди всичко ниви с ориз и разни зеленчуци. След около час каране спряхме в едно градче, което се оказа родното място на директора на парка мистър Ай. Беше пазарен ден и главната улица беше пълна с хора и сергии за всичко. Бананите бяха по 4 юана (1 лев) килото. Към нас се присъедини местен човек с колата си, така че нашия керван стана от 4 джипа и 1 бус. От града поехме на запад по завойчест черен път, който навлизаше в страничния масив, който в по-голямата си част беше варовиков. След около 45 минути бавно каране взехме един местен водач и с него продължихме по пътя, който набираше височина. Забелязаха се характерни карстови кули, които в Куба ги наричат моготи. Оставихме колите и поехме по пътечка, която след около 30 минути ни доведе до входа на пропастта. По цялата дължина на пътечката се забелязваше, че някой прясно е разчиствал с мачете всички храсти, дървета и лиани.

Wu Shao Ming Dong cave N25.45159 E98.60404, alt. 2092m

Растителността около входа беше напълно почистена и храстите орязани. Размерите му бяха около 10 х 10 метра и отвесът започваше малко след началото на входната фуния. Водачът ни каза, че преди 30 г. в пещерата е паднал местен човек и на мен като биолог ми дадоха торба, в която да прибера някакви остатъци от него. Преоблякохме се набързо и Коцето тръгна надолу пръв. Останалите около 20 човека гледахме как той потъва надолу. След около 40 мин. дойде и моя ред и последен от нашата група с две прехвърляния слязох първия отвес. Попада се в голяма зала, в която беше пълно с паднали дървета и друга външна органика. Докато чаках екипирането на втория отвес събрах всички външни видове, които бяха паднали до тук. Човешки останки не открих.

Вторият отвес се оказа най-големия в цялата пещера- ок. 50 метра. На 10 m над дъното въжето не беше стигнало и Коцето го беше снадил с възел. Отдавна не бях минавал възел в пълен отвес и го преминах малко по-силово отколкото технично. Точно на мястото на прехвърлянето от тавана падаше подземна река, която макар и силно диспергирана те омокря бързо и докато слезеш долу вече си мокър. На дъното имаше един голям камък и малък глинест сипей, по който трябва да се изкатериш, за да стигнеш до малка заличка откъдето започва следващия отвес. Оттам се слиза във висока зала с наклонено дъно, встрани от която се виждат паралелен на нашия кладенец.

На дъното имаше огромно количество гуано и органика, но не от кладенеца, по който ние дойдохме и със сигурност пропастта изглежда да има и втори вход. По-късно Алексей потвърди, че около главния вход е открил 2 други отвора, но не стигна време да ги проверим. Разтърсихме се за продължение, но освен едно слизане между големи камъни не открихме нищо друго перспективно. Встрани се загледахме в паралелния кладенец, но за да стигнем до там трябваше да се катерим, а нямаше с какво. В стената забелязах малка триъгълна дупка, до която се стига с около 3 m катерене по силно наклонена гладка плоча. Чироза ме подпря и надникнах в дупката. Оказа се, че това е голяма зала успоредна на нашата, която изглеждаше като вероятно продължение. Измислихме как може да се екипира и Ламбро изяви желание да бъде пръв. Спусна се долу и установи, че дъното е малко по-ниско от дъното на нашата зала, на уви пак нямаше видимо продължение. Докато чакахме до нас слязоха А Шу и Лю, които като видяха, че свършва се изнесоха обратно нагоре. Като чух, че няма продължение и аз тръгнах нагоре, за да имам време да събирам материал. По големият отвес нагоре вече се движеше шофьора на ровъра, Уан Джи, който беше ужасно бавен. Разбрахме се с Лю, че аз ще тръгна първи нагоре, защото съм по-бърз. Събирайки материал изчаках около 25 минути и тръгнах нагоре. Изпомпах отвеса за под 10 мин и в първата зала заварих мъчещият се и пъшкащ Уан Джи. Посъбрах още малко материал, като установих, че съм загубил първата епруветка, в която бях започнал да събирам от началото. Все пак най-интересните работи бяха във втората епруветка. Излязох на повърхността в 18ч.

Фауна. Залата след първия отвес, където падаха листа и клони от повърхността беше най-богата на видове, но уви само външни. Скакалците започваха оттам. Единственото интересно, което успях да намеря от типичната пещерна фауна беше една бяла стоножка, която пълзеше само по камъни с глина. Успях да събера 4-5 екз. Температурата в средната зала беше 11.3°C по (по термометъра на Занг Фан).